Исторически доказателства за вековната дружба между българина и алкохола

Откога пие българинът? Със сигурност от векове. Няма да е напълно вярно, но дори може да се каже, че го прави повече от две хилядолетия. Защото все пак и до днес живеем в земите на Дионис – бог на виното и веселието. Светът го познава най-вече като част от пантеона на древните гърци. Но истината е, че те са го откраднали едно към едно от траките. Траките пък не са се изпарили просто ей така, въпреки че последните им центрове на държавност са унищожени от римляните през първи век. По-късно те се претопяват сред придошлите на Балканите славяни и прабългари и всъщност според много учени представляват важна част от сплавта, наречена българска народност. Много от нас носят в себе си гени на траките, без дори да го подозират.

Но да се върнем на въпроса с доказателствата за изключително близките взаимоотношения между българина и алкохола. Ето какво открих в няколко официални исторически извора:

* „Свидас Лексикон” (9 век)

„Той (Крум) заповяда да се изкоренят всички лозя”, се казва в документа, като този акт би трябвало да се отнася към 805 - 810 година, тоест след разгрома на аварите, които казали на българския кан, че пиянството е една от причините за техния упадък.

* „Анонимен ватикански разказ” (9 век)

„Свидас Лексикон“ твърди, че Крум уж е изкоренил лозята и лошия порок. Но вижте какво пише в „Анонимен ватикански разказ”, който описва превземането на Плиска от византийския император Никифор и впоследствие голямото му поражение през 811 г.:

„И като влязъл в резиденцията на Крум, той (Никифор) преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита.”

Като се има предвид, че византийската армия е била от няколко десетки хиляди души и вино е имало за всички до насита, излиза, че Крум е разполагал с цяло море от алкохол в своите подземия. А дали пък именно опустошаването на ценните му запаси не е фрустрирало нашия легендарен владетел до степента да се отнесе толкова жестоко с византийския император и бедната му глава? Няма такива доказателства. Но според мен трябва да си наистина, ама наистина много ядосан на някого, за да превърнеш черепа му в чаша...

* Из „Хроника” на Регион, даваща информация за езическата реакция в България след приемането на християнството (края на 9 век):

„Между това неговият син (Расате), когото той (Борис) поставил за княз, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обичаи.”

* Хроники на Лъв Дякон (10 век)

Византийският хронист Лъв Дякон описва практиките на пиене на българите. В свои текстове той описва пиршествата в българския двор, където виното е основна част от трапезата:

„Те седнаха на големи дървени маси и пиха вино, донесено в големи кани, като напълно забравиха за бедствията, които ги сполетяха.“

* Ибн Фадлан (10 век)

Известният арабски пътешественик и хронист Ибн Фадлан също споменава пиенето на алкохол сред българите. В своя разказ той описва посещението си при Волжките българи и тяхната употреба на алкохолни напитки, като споменава пиенето на медовина (ферментирала напитка от мед), която била широко разпространена сред различни славянски и тюркски племена:

„И те пият една напитка, приготвена от мед, която силно ги опиянява.“

* Писмо от патриарх Николай Мистик до цар Симеон (10 век)

В известното си писмо до българския цар Симеон Велики, патриарх Николай Мистик описва пируването на българите, като подчертава злоупотребата с вино и последиците от това:

„Не подобава за човека, който има власт и държи юздите на народа, да се отдава на пиянство и неразумно веселие.“

* Из „История” на Йоан Скилица, даваща сведения за въстанието на Петър Делян от 1040-1041 г.:

„Алусиан, като подготвил заговор с някои свои близки, приготвил ядене и поканил Делян на пир. Когато този се напил достатъчно, хванал го и го ослепил, без да разберат българите за станалото.”

* Из „История” на Георги Пахимер, в която се говори и за смъртта на цар Ивайло:

„Веднъж той (татарският хан Ногай) уредил пир и пиенето продължило дълго време. Когато били пияни и разсъдъкът ги напуснал, изведнъж Ногай скочил ... заповядал да хванат Лахана (Ивайло), както бил седнал, и да го посекат.”

* Из „Доклад” на турския военачалник Лала Шахин от 14 век:

„Вътре в крепостта (София) има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия – с една дума, хора веселяци.”

Фактите са си факти – нашенецът от време оно обича да си сръбва. За зла беда, както става ясно от написаното в цитираните исторически хроники, в някои случаи пиянството е променяло необратимо лични съдби, че дори и хода на историята. Така че не повтаряйте грешката на Петър Делян и Ивайло! Внимавайте какво, колко и с кого пиете!