Киев и Москва водят преговори за мир, но каква цена ще плати Украйна?

Украйна се подготвя за трета зима на пълномащабна война с Русия. На изток Въоръжените сили губят позиции под напора на руските войски, въпреки че това струва на Русия огромни загуби. В Киев, както и във Вашингтон и някои западни столици, настроенията се променят, пише Financial Times.

Решимостта, че войната ще приключи само когато руската армия напусне Украйна, се заменя с неохотно признание, че най-добрият вариант е "споразумение чрез преговори, което оставя по-голямата част от страната непокътната". Но Киев не разполага с подкрепа дори за постигането на тази цел, предава dnes.bg.

Перспективите пред Украйна са помрачени преди всичко от евентуалната победа на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Кандидат-президентът неведнъж е заявявал, че се стреми към бързо прекратяване на конфликта. Някои американски и европейски представители се надяват, че Тръмп може поне да бъде възпрян да принуди Киев да сключи неизгодно за Москва споразумение, което би създало сериозни рискове за европейската и американската сигурност в бъдеще.

Но в същото време, когато войната в Близкия изток ескалира, дори някои западни столици, които преди настояваха за необходимостта от военна победа над Русия, преосмислят целите си. Някои официални лица в Киев също така частно се оплакват, че не разполагат с жива сила, огнева мощ и западна подкрепа, за да си върнат всички завзети от Русия територии. Затова зад затворени врати се говори за споразумение, според което Русия ще запази контрола над завзетите територии.

"Москва запазва де факто контрола си върху около една пета от завзетата от нея части на Украйна, въпреки че суверенитетът на Русия върху тях не е признат, докато на останалата част от страната се позволява да се присъедини към НАТО или да получи равностойни гаранции за сигурност", пише изданието, цитирано от “Фокус”.

Под този чадър Украйна би могла също така да се възстанови и интегрира в ЕС, подобно на Западна Германия от епохата на Студената война.

Подобен сценарий обаче се основава на амбициозни предположения. Едно от тях е, че САЩ и техните съюзници трябва да са готови да предложат на Украйна членство в НАТО или необходимите гаранции. Досега обаче те не са били склонни да предоставят на Киев гаранции за членство в алианса.

Второто предположение е, че руският президент Владимир Путин би искал да преговаря и да приеме такъв сценарий. Но предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО е една от обявените военни цели на Кремъл. Също така е съмнително дали Путин има стимул да се съгласи на преговори "земя срещу мир", ако смята, че армията му все още може да завладее повече територии.

Миналият месец президентът на Украйна, Володимир Зеленски, представи "план за победа" във Вашингтон, който трябваше да убеди съюзниците на Киев да укрепят позицията му, военно и дипломатически, и да принудят Москва да седне на масата. Той си тръгна с празни ръце по две ключови искания: напредък по пътя към НАТО и разрешение на САЩ Киев да използва западни ракети за удари дълбоко в руската територия. Независимо дали целта е категорична победа или привличане на Русия на масата, западните съюзници трябва да укрепят ръката на Украйна.

Кремъл може да бъде тласнат към преговори за сделка, която може да е задоволителна за Киев и Запада, само ако почувства, че цената на борбата е твърде висока, допълва Financial Times.

През оставащите му три месеца на поста президентът на САЩ Джо Байдън и неговите европейски съюзници трябва да подкрепят Украйна колкото е възможно повече. Целта трябва да бъде да се постави Киев във възможно най-силната позиция преди евентуалното президентство на Тръмп или да се осигури основа, върху която Камала Харис може да гради, ако надделее. Все още не можем да знаем как ще свърши войната. Но в силата и интересите на Запада е да помогне на Украйна да си върне надмощието.