Арестуван е най-талантливият бургаски диригент и творец Левон Манукян
Задържан по обвинение за източване на бюджета на Министерството на културата е директорът на Театрално-музикален и филхармоничен център – Разград Левон Манукян, съобщават от прокуратурата след акция на пловдивската икономическа полиция. Левон Манукян е бил арестуван вчера за длъжностно присвояване в особено големи размери, като е назначил в началото на месец септември на работа в културната институция на Разград нови 60 музиканти.
Днес Окръжният съд в Пловдив е разгледал мярката му за неотклонение от 72 часа задържане под стража. Акцията на полицията е била проведена, докато
Манукян провежда среща със съучастници в схемата за усвояване на суми чрез фиктивни договори с музикантите от филхармонията.
Видеото е от Зала 1 на НДК, когато със своя оркестър Левин Манукян взриви публиката в концерта на Тони Димитрова
Задържани са още трима от групата за длъжностно присвояване – Борис Чилов, Петков Писков и Атанас Георгиев. Ето в какво се изразява престъпното деяние: Новите служители били със значително вдигнати заплати и така разходите на институцията само за възнаграждения набъбнали от 150 хил. лв. на 1,7 милиона лв. Проблемът е в това, че някои от тях били задължени да връщат парите на приближен до диригента Манукян, като за тях оставали само социалните осигуровки.
Борис Чилов днес е пуснат под гаранция от 3 хил. лв. Спрямо Атанас Георгиев обаче е внесено искане за вземане на постоянна мярка задържане под стража. Той може да получи от 1 до 8 години затвор и глоба в размер от 5 хил. до 20 хил. лв.
В прессъобщението до медиите не става ясно какво е решението на съда за самия Левон Манукян днес. Телефонът му е изключен и дежурният редактор на Флагман.бг не успя да се свърже с него.
42-годишният музикант е роден в Бургас и е завършил Музикалното училище НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров” с пълно отличие, по специалността пиано. Той е един от най-изтъкнатите бургаски музикални таланти. Дипломира се с отличие и в Държавната музикална академия, а след това усвоява диригентството в Лондонската кралска академия. Неуморим организатор на национални и международни музикални събития.
Преди 2 години Левон Манукян се кандидатира за директор на музикалната институция в Разград. На конкурса за ованкантения пост се яви като негов конкурент актрисата Таня Карбова. Тя получи назначението, след което започна продължителна стачка и разтурване на филхармоничния оркестър. В интернет има достатъчно видео материали, показващи „професионализма” на Карбова на този пост. Тя приключи кариерата си злополучно преди няколко месеца, бе освободена от министъра.
Манукян пое Театрално-музикалния и филхармоничен център – Разград на 1 септември като преди това обяви пред всички свои колеги в България, че е готов веднага да повиши заплатите, за да привлече най-добрите музиканти в оркестъра.
„Смятаме, че става дума за недоразумение, тъй като Левон няма опит в апаратните игри и е много възможно компрометирането му да е плод на отмъщение от страна на задкулисието”, коментират колегите му в Бургас.
Градът е в потрес, защото познават диригента като най-почтения и безкрайно талантлив творец.
Левон Манукян е създател и диригент на няколко арт формации, между които „Златните песни на Златния орфей”, дирижирал е Държавната опера в Бургас. Популярни са музикалите му „Мулен Руж”,” Брилянтин” и „Мемфис”
4та национална катастрофа 4,
10.
Божков лайв
12.
Зелената сделка - Ти си Европа
Приятел, много си зле. Пий си хапчетата!
Далеч от стотицата!
Те навсякъде "усвояват", всички директори, в това число и министъра.
Ако почнат да ровят.....
Ама нали нямаме прокуратура!
Само да попитам какво стана с ремонта на Концертна зала в Бургас!?
Не, че нещо, ама Бургаската прокуратура да не е заспала?????
Още едно следствие от новата епоха са “СИВИТЕ зони”. Този термин идва от радиоелектрониката, той означава част от пространството, което не се “вижда” от радарите. В “сивите зони” държавата почти напълно е загубила контрол, властта там е приватизирана или от племена и кланове (огромни пространства в Близкия Изток), или от престъпни общности - най-често наркокартели и местни мафии. Това НЕ Е онзи еднороден и рационално-либерален свят, рисуван ни от хер Шваб и от монсеньор Жак Атали или от Франсис Фукуяма в “Края на Историята”. ((Капитализмът днес стана планетарен, тотален - и няма накъде да изтласка кризата и предстоящата катастрофа.)) Така че проблемите ще трябва да се решават отвътре. Напълно е ясно кой ще бъде първата жертва - средната класа и работническата класа, младите, старците и болните. Това крушение води до крушението на Западните общества. Все пак глобализацията отсича не само едни страни от други. Тя разсича самите страни, защото можеш да си част от глобалната общност, живеейки в Москва, Петербург или в Новгород.
((А може да живееш в същия град, но никога да не си част от глобалната общност и да нямаш възможност да получиш достъп до него)) - нито под формата на информация, нито под формата на лекарства, нито под формата на помощи.)) ((Границите между глобалите и локалите може да преминават по една и също стълба. Но рано или късно тези светове ще се сблъскат в битка на живот и смърт.)) Понеже основни стават информационните фактори, борбата се води именно за интелектуалните фактори на производството, значи част от интелектуалците ще премине към “експлоататорите”, а другата - никъде, защото не е необходим толкова народ за експлоатация. Едно от основните противоречия на новия век видимо ще се заключва не във взаимоотношенията между експлоататорите и експлоатираните, а във взаимоотношенията между експлоататорите и експлоатираните от една страна и всички останали от друга. ((Последните ще молят: експлоатирайте ни!)) ((И ще се борят да бъдат експлоатирани.)) Сега преживяваме невротичен период от историята. Толкова опасен, толкова напрегнат, толкова несигурен период като сега - имам предвид периода 1985-2025 г. - никога не е имало! Ако ХХ век започва под мотото на „Възходът на масите“ (1929) на Ортега и Гасет, той завършва под мотото на книгата на Кристофър Леш „Възходът на елитите“ (1996). ((Сега се решава съдбата на земната цивилизация.)) Третата световна война ще бъде едно множество от локални, яростни, ожесточени конфликти, които ще бъдат разпределени симетрично. Тя ще бъде глобална.
Тази закономерност се срива и продължава да се срива към своя закономерен финал, защото е мъртвородена. А е мъртвородена, защото е изкуствена и прикрива реалното разпределение на ресурсите и на властта.
А което е най-важно, тя не представлява реални фундаментални интереси на големи социални групи в българското общество. Тук идва и четвъртото нещо, тя не може да представлява такива по определение, защото просто я няма.
Българското общество е общество каша, времената се връщат в една отминала епоха на феодализъм. Аз за това смятам, че в България демокрацията е само обещана и е нарисувана на стената. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. За съжаление, българските елити нито веднъж досега, в новата история на България не са случили на вярно геополитическо решение. България за пореден път избра неправилната страна на историята. Значи, защо това всичко да е важно за България? Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия, защото се знае, че българската територия е геополитическата ключалка на Балканите. А който контролира Балканите има огромна роля над контрола на Източна Европа. А според Голямата геополитика - който контролира Източна Европа, контролира Евразия, а оттам и целия свят.