10 фрази, характерни за жените гаднярки
През лятото моята племенница (12 години) настоя да гледаме заедно „култовия“ филм от 2004 година „Гадни момичета“, същия, по който тази година направиха мюзикъл.
Бил класика, как може да не го знам!
Обясних й, че някога, още по времето на динозаврите и видеокасетите, съм чувала за филма под името „Гаднярки“. Но поради факта, че той е от жанра „колежанска комедия“, някак си съм го пропуснала – през далечната година, когато е излязъл, вече съм била волна студентка (почувствах се наистина на сто!).
Затова доставих на малкото момиченце удоволствието да споделим заедно гледането на тази комедия, която вероятно не е точно за 12-годишни. И дори на места, за нейно огромно щастие, се смях.
Всъщност интересното в „Гадни момичета“, а може би и непреходното – е това, че най-проклетите, нахални, повърхностни, но добре изглеждащи момичета от колежа са ролеви модели за подражание.
Гаднярките са властелини сред ученическата общност за безкраен период от време (докато добрите момичета ги избутат, разбира се), и каквото кажат те – това става. Замислих се за силата на гаднярките в живота след училище.
Има ги доста – всички познаваме подобни жени. По силата на женската си съдба обаче, тяхната способност да властват в по-късни години малко по-рядко се изявява в политическа, мениджърска или полицейска кариера (както би било, ако бяха гадняри-мъже) и по-често се свежда до редица номерца, прилагани в личен план – с приятелки и най-вече с мъжете.
Да, най-чести обекти на гаднярките са именно мъжете – като по-лесни жертви на манипулация, за тях те са и безценен източник на ресурси, както и обекти, осигуряващи сигурност и защита.
Опитах се да събера някои фрази, които характеризират гаднярките.
И мога само да кажа: хора – мъже и жени, пазете се, ако някоя жена, която познавате, използва някои от следните 10 израза – те със сигурност я дефинират като не особено добър човек… така де – като гаднярка:
1. „Не искам да бъда гадна, но…“
Този израз се използва точно преди да кажеш нещо гадно за някого. Все едно е взет от речника на героинята на Рейчъл Макадамс – Реджина Джордж в оригинала на „Гадни момичета“.
Изразът се използва от дадена жена, за да обиди някого, без да изглежда, че го обижда. А крайната цел е показване на контрол и поставяне на себе си в позицията на силата.
2. „Аз не съм взискателна“/„Не ми трябва много“/ „Задоволявам се и с малко“/ „Имам нужда от много малко неща“…
Жените, които казват, че „не са взискателни“ или че „не им трябва много“ всъщност развяват голямо червено предупредително знаме, което сигнализира за точно обратното.
Да твърдиш, че си „лесна за поддръжка“, че „нямаш нужда от много, а само от…“, че се „задоволяваш с малко“ обикновено е израз на женска стратегия, с която се намалява социалния натиск от това жената да изглежда прекалено взискателна или нуждаеща се.
За да не изглеждат „скъпи за поддръжка“, „прекалено взискателни“ или „постоянно искащи“ в очите на мъжете, жените прибягват до този словесен номер. Но да криеш истинските си нужди и желания обикновено е нож с две остриета.
А и когато една жена предупреждава, че „не е взискателна“, тя всъщност казва, че реално ЩЕ ИСКА нещо от другия, че ще очаква нейните нужди да бъдат посрещнати. Но го споделя по пасивно-агресивен начин. Защо е нужно?
3. „Ах, те просто завиждат“…
Познавате ли този тип жени (а и мъже, разбира се), които на всяка критика отвръщат с: „Ааа, те просто ми завиждат“! Жена, която отговаря така обаче, вероятно е доста по-несигурна, отколкото изглежда. Защото иска да повдигне собственото си самочувствие, като прехвърли вината на някой друг. Жени, които смятат, че другите им завиждат и ревнуват от тях, често имат изкривена представа за себе си и се отличават със сериозна доза нарцисизъм.
4. „Аз не съм като останалите жени“…
Мъже, ако една жена ви каже, че „не е като другите момичета“, бъдете нащрек: това е знак, че тя вероятно не е от най-добрите хора, които може да срещнете.
Тя иска мъжете да я оценяват по-високо от останалите и няма да се поколебае да унижи другите жени, за да натрупа социален капитал и одобрението на мъжете. В свят, където мъжете разполагат с повече власт и пари от жените, не е странно, че подобни жени се опитват да се дистанцират от негативните стереотипи за жените… всъщност потвърждавайки ги за себе си. Това е тип мизогиния, но от страна на самите жени към техния собствен пол. Добре е да се осъзнава и избягва.
5. „Не съм тук за да създавам приятелства“/ „Не съм тук, за да ме харесват“ / „Не ме интересува какво мислят за мен“…
Жените, които използват този вид фрази, обикновено се намират в ситуация на конкурентност. Предупреждението е сериозно: тя не се шегува и настина е готова да мине и „през трупове“, за да успее на всяка цена. Тя има индивидуалистична настройка, не се интересува особено много от чуждите чувства и центрира основно себе си във всяка ситуация. Такива жени обикновено имат и по-ниски нива на емоционална интелигентност. Те са с намалено усещане за съчувствие и емпатия, което най-вероятно ги прави не толкова добри партньори.
6. „Той е наясно какви са правилата“…
Чували ли сте жени, които използват подобна фраза за мъжете си? Те му поставят условия, показват му, че равенството между тях не е фактор, снизходителни са към него и определено се опитват да държат целия контрол. Взаимоотношенията трябва да се основават на взаимно уважение и равнопоставеност, но тази поговорка подчертава погрешното убеждение, че интимната връзка е игра на власт. Човек, който превръща ролята си във взаимоотношения в оръжие, не е много добър, не мислите ли?
7. „Аз обикновено не греша“…
Голяма част от човешката същност е да греши. Начинът, по който човек реагира, след като е осъзнал грешката си, е ясен знак за неговата стойност. Грешката не прави някого лош човек, но ако той отказва да я признае, това може да означава, че е закостенял и не е особено емпатичен или състрадателен.
Хората, които много трудно признават, че са сгрешили, обикновено имат крехко его. Те са склонни да изкривяват реалността според собствените си очаквания и да оспорват очевидни факти, за да защитят това, че са прави. Но това е по-скоро знак на психологическа слабост, отколкото на сила.
Жените, които казват, че никога не грешат, обикновено не изпитват много състрадание към себе си и към другите и изпитват нужда винаги да бъдат перфектни, което създава огромен вътрешен натиск. Нежеланието да се променят пък показва, че може би не са особено добри хора.
8. „Съжалявам, ама не съжалявам“…
Това фалшиво извинение можете да чуете от жени, които не искат да бъдат държани отговорни за това, че са наранили някого. Това е отказ от поемане на отговорност за нещо казано или направено. Израз, типичен за „гадните момичета“, които смятат, че вината никога не е тяхна и не се интересуват как другите реагират, дори да са направили нещо, което ги е засегнало.
9. „Както и да е“ / „Все тая“ / „Все едно“ / „Няма значение“…
Сами се сещате, че тази фраза се употребява от жените, придружена от кисела физиономия, която изразява точно обратното. Тя е обидена, огорчена и съвсем не и е „все тая“, и съвсем не е „все едно“, и съвсем „няма значение“. Това е пасивно-агресивен начин да изразиш неудовлетворение, недоволство или друго негативно чувство, но не по директния начин.
Обикновено следва голямо сърдене, но по емоционално манипулативен начин. Жените, които се изразяват така, обикновено имат комуникационни проблеми, но ако не желаят да се променят, вероятно не са особено лесни за връзка или общуване.
10. „Само позитивни емоции, моля…“
Да обявяваш, че само позитивните емоции са приемливи – независимо дали с думи или с поведение – е много фрустриращо за околните.
Жените, които се опитват на всяка цена да живеят само „позитивно“, да слушат само „позитивни неща“ и да изпитват само позитивни вълнения, определено ампутират голяма част от своите чувства.
Токсичната позитивност е характерна за жени и мъже, които изпитват истински затруднения пред предизвикателствата на живота. Не всичко е цветя и рози и ако нямаш емоционалния резерв за посрещаш и трудностите, вероятно нещо сериозно не е наред с теб.
Хората, които не позволяват на околните да изразяват своите лоши настроения, своите негативни чувства, обикновено не са много добри хора – и най-малкото са изключително едностранни, което показва ограничена емоционална интелигентност.