Наистина ли „ще загубим“ няколко милиарда, г-жа Петкова?

България може да загуби няколко милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, заяви госпожа Людмила Петкова, финансов министър на това, което е останало от българската държава.

Изявлението само по себе си звучи страшно –  при прочитането на тези редове човек изпитва огромно чувство за вина. Разбира се, това е „най-тежката хипотеза“, уточнява финансовият министър и тук може да въздъхнем с облекчение и надежда – белким ни се размине тази катастрофална загуба.

За какво точно става въпрос?

Става въпрос за безумната „Зелена сделка“ на брюкселския идиотизъм, който налага идеологическа матрица върху европейските икономики и директно съсипва индустриалното развитие на цяла Европа.

В името на какво?

В името на безумната идея за „борба с климатичните промени“ и фиксацията върху „климатична неутралност“. Новият враг на либерал-екстремистката налудност е въглеродният двуокис – това е новият „кулак“, новата „недоубита буржозна класа“ и новият „враг на народа“.

Няма никакво значение, че само 0.04% от атмосферата е въглероден двуокис. И от тях само – познайте колко процента за причинени от човешка дейност?

Може би всичките? Не, разбира се. Може би 10%, или пък 20%? Не.

От тези 0.04% въглероден двуокис в атмосферата от човешка дейност са причинени 0.01%!

И ако за първото число има обективни изходни данни – атмосферните данни са общодостъпни за всички любознателни и добре оборудвани изследователи, то за второто число данните никак не са сигурни. Подозрително настроените биха предположили, че са завишени от тези, които правят пари на гърба, първо, страха на хората и,  второ, ентусиазмът на полезните климатични идиоти.

Попитайте колко стотици милиона лева са дълговете на столичната Топлофикация заради задължението й да си купува „въглеродни емисии“ за „борба с климатичните промени“. Да, точно така – който ползва енергия от топлоелектрически централи /ТЕЦ/, той трябва да си купува „въглеродни емисии“. Тоест да плаща „въглероден  данък“ на институционализираната международна „климатична“ мафия, която незнайно как ползва общо събрани милиарди, за да се бори с климатичните промени. Направиха си хората световна борса за търговия на „въглеродни емисии“ и разиграват стотици милиарди – само за периода от 2015 година до 2020 година цените на един тон емитиран СО2 са скочили 100%! Заедно с това и печалбите на климатичната мафия.

Питате се защо тогава Топлофикация-София например предлага все още човешки цени на топлото през зимата? И защо не са станали тройни и четворни цените на парното?

Защото взема заеми, разбира се.

А защо взема заеми? Защото ако обяви наложените от климатичните мафиоти шокиращо надути цени, тогава хората ще откажат да ги плащат, защото просто не могат да си го позволят. И като скочи София, ще падне правителството. А то даже не може и да стане, ако вземем предвид факта, че за 6 броя парламентарни избори се направиха 2 правителства – едното изкара 6 месеца, а другото – 9 месеца.

Така че Топлофикация-София е бомба със закъснител, това е истината.

И тук възниква основният въпрос: какво общо има всичко това с притесненията на госпожа Людмила Петкова, финансов министър на това, което е останало от българската държава?
Както и с тъжните песни на други политици, повтарящи един и същ рефрен.

Има всичко общо.

Първо,  кои сме тези „ние“, които „ще изгубим милиарди“, ако не играем по свирката на зеленясалите брюкселски либерал-екстремисти?

Когато т.нар. системни политици у нас говорят за „милиарди, които ще изгубим“ те имат предвид себе си. Защото огромната част от евросубсидиите се усвояват от минимален брой корпоративни структури у нас, като се превръщат непропорционално разпределено богатство и увеличават социалното неравенство. И като бонус убиват конкурентноспособността – защото са антипазарна мярка.

Второ, налагането на либерал-екстремистката „зеленистка“ матрица върху българската икономика води до окончателното запустяване на цели региони в България – справка, Старозагорска област. С какво тези „милиарди, които ще изгубим“ ще компенсират обезлюдяването на цели региони, които ще изгубим? С какво?!

Какво добро донесоха на България онези въображаеми милиарди компенсация за затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“?

Който си спомня гръмките обещания на министъра по евроинтеграцията Меглена Кунева в правителството „Станишев“ – той ще си отговори на въпроса: нищо добро не донесоха. Същото ще стане и с тези „милиарди, които можем да изгубим“. Защото най-вероятно брюкселските пудели у нас ще успеят да наложат безумните мерки на ЕК от т.нар. Пътна карта за климатична неутралност.

И тогава ще стане ясно, че тези милиарди с нищо няма да компенсират захвърлените на улицата миньори и обезлюдените български села и градове. Само че вече ще бъде късно. Както вече е късно за първите 4 блока на АЕЦ. Корумпираната политическа класа у нас иска да докопа много пари, от които да краде, като се оправдава с „началниците“ от Брюксел.

Ето това е истината за едни „милиарди, които ще загубим“. Няма да ги загубим ние, народът. Ще ги загуби политическата мафия у нас.