За какво изобщо ни е правителство?

Ще има ли правителство след изборите, или няма да има? Това е въпросът, който тепърва ще се задава в предизборната кампания. И не само ще се задава, но и ще се налага като най-важният въпрос с най-важният /очакван/ отговор.

Което направо не е за вярване. Защо? Защото правителството не е /само/цел, а е средство за постигане на цели.

Първо трябва ясно да бъдат очертани целите, които си поставят водещите партии – отсега е ясно, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила отново. И затова на ГЕРБ принадлежи отговорността да очертае целите, за чието постигане ще бъде отговорен следващият кабинет.

И е много жалко, че такава елементарна причинно-следствена логика звучи толкова отдалечено от днешната наша действителност. Ще каже някой – те не могат да се разберат да направят правителство, ти говориш да си поставят някакви цели за изпълнение.

Да, точно така – целите и приоритетите на едно правителство са причина за неговото съществуване. Ако не е ясно какво ще прави, за какво изобщо ни е каквото и да е правителство Че то и сега си има правителство, което не е ясно какво точно прави, освен да чака изборите. Но пък постига най-важното – да не дразни хората с излишни глупави приказки и също толкова глупави действия.

Иначе изпадаме в ситуацията с ремонта вкъщи, в която идва някой самозван майстор – сигурно ви се е случвало – и започва работа. След което по някое време ви съобщава някаква шокираща цена, въпреки че от самото начало сте настоявали да ви каже колко ще струва, но той си е мълчал. И сега вече ви става ясно защо си е мълчал, когато чуете една невероятна сума за плащане. И дори да си струва тази цена – а тя обикновено изобщо не си струва – самият подход е дълбоко
непочтен. То си е измама.

Същата работа е и с правителството у нас, което все не може бъде стабилно конструирано от последния пълен мандат в периода 2017-2021 г. Това сравнение е на битово ниво, но е напълно приложимо в държавен план.

Само дето днес няма никакъв план, а както върви – няма да има и държава. Никакво планиране за нищо – то бюджет трудно може да се направи, да не говорим за дългосрочно планиране за постигане на важните цели като спиране на демографския срив, например. Само това да се постигне, достатъчно е!

Само че тази тема напълно отсъства от предизборната кампания, която ще постигне единствено още по-високо ниво на отвращение у хората и още по-ниско ниво на избирателна активност.

И за да погледнем отстрани, ето един пример.

Гостувам в Сингапур в дома на мой местен приятел. Годината е 2015, ранна есен. Човекът е хирург, специализирал в операции на ръка. Но с голяма лична ангажираност говори за икономическите цели, които в дългосрочен план си е поставил неговият град-държава Сингапур.

- Нашата главна цел до 2025 година е да догоним и да надминем Хонгконг по икономическо развитие и да постигнем най-високия брутен вътрешен продукт в Югоизточна Азия. След което ме поглежда – аз стоя дълбоко замислен върху чутото – и ме пита на свой ред:
- А какви са целите на вашата страна за следващите 10 години? Отговарям му почти веднага, защото като на всеки добър българин на мен всичко ми е ясно:
- Нашите дългосрочни цели са винаги едни и същи, те не се променят.
- Какви са тези цели – пита ме той озадачен.
- Най-важното за нас е да сме живи и здрави. Това са нашите дългосрочни цели. Човекът остана още по-озадачен и не посмя да пита повече. За което аз бях дълбоко благодарен. Естествено, че нищо не разбра. „Да сме живи и здрави“ – тази дългосрочна цел си е понятна само за нас, българите.

Които сме способни да обърнем на майтап и най-голямата трагедия. И да, това е голяма трагедия – хроничният дефицит на ясни и постижими цели, мишкарското малодушие на целия политически елит, разпадащата се пред очите ни българска държава: всичко това е трагедия.

Та на този фон отново изниква въпросът – за какво изобщо ни е правителство, ако неговото „сглобяване“ отново ще бъде на тъмно място, на антиморална основа и ще ни представи огромна сметка за плащане, подобно на някой майстор-измамник?

За какво ни е изобщо такова правителство – това е въпросът. И понеже отговорът е ясен, то спокойно можем да се върнем към най-важното. Най-важното е да сме живи и здрави.

Още статии от този автор, вижте ТУК