3 поверия за празника Вяра, Надежда, Любов и София
На 17 септември Православната църква почита светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
Според народните традиции за празника се месят обредни хлябове, които се раздават заедно с плодове, характерни за сезона. Питките и плодовете се раздават за здраве, изобилие и късмет.
На този ден е хубаво всеки да прояви някакъв жест на милосърдие, гласи поверие. Ако направим добро на човек, изпаднал в беда, ще се радваме на късмет.
Друго народно поверие гласи, че на този ден гостенин не се връща, а се посреща с питка и плодове.
Легендата за празника
София била благочестива християнка. Нейното име значи „мъдрост“. Била вдовица и въпреки нелекия си живот, винаги вършела добрини. София родила три дъщери, които нарекла Вяра, Надежда и Любов и които възпитала в любов към Христовата вяра. Момичетата растели в добрина и мъдрост.
Обичали да четат, прекарвали дълги часове в молитви и вършели добрини. Дъщерите на София били не само мъдри, но и много красиви. Слухът за тях бързо се разпространил и достигнал до император Адриан. Владетел, който не изповядвал Христовата вяра и се молел на други богове. Той заповядал да повикат момичетата и майка им, за да се убеди в тяхната мъдрост и красота.
Когато разбрал, че те са силно вярващи и праведни, се опитал да им предложи много блага, за да се откажат от вярата си. Вяра, Надежда и Любов отказали да се подчинят на волята на Адриан. Владетелят ги подложил на жестоки мъчения, от които те излизали невредими. Накрая сестрите били посечени.
Тяхната майка София прибрала телата им и ги погребала с всички почести.
Датата 17 септември е определена за празник на град София.
На 17 септември почитаме християнските добродетели, сред които са вярата, надеждата и любовта.
* За другите- четете "Пистис София". Там е чудесно обяснено какво всъщност означава София....
След като фигурата става ясна в настоящия ѝ вид (езическа алегория на християнската светица), православни християни са възмутени и я определят като „кощунство“,[10] Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е светица, защото фактически е еклектичен образ на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически елементи, отколкото християнски. Големи дрязги предизвикват и монетите, които тя полуприкрито стиска, и голямата нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „София“. Всъщност под „божия премъдрост“ християнската традиция разбира бога-слово, логоса, това не е жена, а самият Исус Христос.
В разрез с общинското решение фигурата да е на „Света София“, самият автор потвърждава, че неговата София няма общо с християнството, заявявайки: „Този монумент принадлежи на София, а не на християнската църква. Символът е за всички столичани, независимо дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга вяра.“ [6]
из Wikipedia