Защо не увяхва феноменът „Банкси“

Миналата неделя около 23:00 часа двама мъже – Лари Фрейзър (47) и Джеймс Лав (53) – откраднали от галерия „Гроув“ на улица Ню Кавендиш в Лондон изключително ценната картина на Банкси „Момиче с балон“, съобщава Би Би Си.

Творбата струвала £270 000 и била част от изложба „Лондонското въстание на Банкси“. Това всъщност не са картини, а репродукции от шаблонни отпечатъци (графити по стените на сградите) и тази е сравнително евтина, защото има и такива, които се търгуват за седемцифрени суми.

Ето го и въпросния шедьовър:

Знаете кой е Банкси – като чуят името му, чувствителните интелектуалци се хващат за сърцето и прибелват очи от възхищение. Сега той трябва да в преклонна възраст. Това, което прави като изкуство, го правят и десетки, стотици и хиляди други творци. Всеки илюстратор или художник на комикси е не по-лош и в идейно, и в естетическо, и в техническо отношение. Номерът на Банкси е в това, че поддържа около себе си някаква перманентна загадъчност – никой не го знае кой е, а само че е уличен артист с анархо-комунистически убеждения, който цапа стените с дръзки послания и после се изплъзва на полицаите. Наистина, това е било в младостта му. След като мейнстриймът го признава за велик творец и творбите му започват да се търгуват за милиони, Банкси започва да прави изложби по цял свят, включително и в Лувъра. За алъш-вериша си има специална агенция, наречена „Борба с вредители“ (Pest Control) – нали не сте забравили, че самият той е анонимен? – която организира всичко и прибира парàта.

Когато играта на анонимност започва да се изтърква и да дотяга на масовата публика, Банкси уж неволно изтървава в интервю, че се казва Роби Банкс от Бристол, но само толкова. Историята продължава с пълна пара. Преди месец отново пусна силуети на животни из Лондон. Култът към него е толкова голям, че когато през 2022 година нарисува (разбира се, без никой да го види!) графит в Украйна, изобразяващ дете, тръшкащо джудист (Путин), този графит беше отпечатан на държавни пощенски марки.

И да не сте дръзнали да кажете, че Банкси е посредствен, че идеите му са елементарни, че е тарикат, който печели от привидната си „неформалност“, а всъщност развива организирана по всички правила индустрия! Ако кажете така, ще ви скочат всички духовни същества, които се възхищават от новите дрехи на царя и ги възхваляват с пълно гърло. Тези хора има своите герои, техните герои пълнят стадиони и киносалони, публикуват сензационни или дълбокомислени глупости в гигантски тиражи, те отправят леснички послания, които се превръщат в клишета-знамена. И колкото по-масов е един такъв герой, толкова той е по-велик! И по-безспорен. Смей да му кажеш нещо!

Това е глобално явление – колкото повече хора говорят за някое изкуство, толкова по-скъпо се продава то и нищо друго не е важно. Скъпите произведения на изкуството са като пари, имат инвестиционна стойност. Знае се колко струва една творба и дори банките ги купуват и ги прибавят към активите си. Ето например един от най-скъпите съвременни художници е Сай Туомбли (1928-2011). За него се правят изследвания, пишат се статии, учени го изучават, критици правят кариерите си върху него. Картините му се търгуват от 2 до 75 милиона долара парчето. А ето и картините:

И той не е единствен. Това е то модерното изкуство! Колкото по-иновативно, толкова по-добре! Колкото по-неразбираемо, толкова по-скъпо! Нужно е само едно единствено нещо – опиниън мейкърите да се съгласят за цената му и тя вече става като на бонкнота. Завърта се луда търговия, в която богати сноби изливат излишните си пари, а „творците“ и опиниън мейкърите приказно забогатяват.

Какво всъщност си купуват богатите наивници? Внимавайте, тук навлизаме в самата сърцевина на модерната философия на света на посредствения масов човек – изтънчен и капризен консуматор. Богатите наивници си купуват самочувствие. Но те го купуват не само за себе си, но и за милиардните маси посредствени, но претенциозни човеци. Когато нещо, все едно какво, е оценено на десетки милиони, то не може да няма стойност – разсъждава масовият човек.

Ако това нещо е изкуство, то следователно е велико, гениално изкуство. Парадокс: за това „изкуство“ абсолютно всеки може да каже: „аз го разбирам, а ти не, следователно съм по-добър от теб“ и никой не се смущава от тази масовост на изключителността. Нещо като строгите и най-тайни тайни на световната конспирация, които се продават за 5 лева на улицата.

И още нещо. След като всеки може да разбере великото изкуство, то и всеки може да го създаде. През 2012 лондонската галерия „Хейуард“ показа изложба невидимо изкуство под заглавие „Невидимо: изкуство за невидимото“. Италианският артист Салваторе Гарау продаде невидима скулптура, озаглавена „Io sono“ („Аз съм“) за 15 000 евро. Ако бях на мястото на купувача, щях да застраховам скулптурата и после да я обявя за открадната. Ако пък бях на мястото на шефа на полицията, щях да я намеря още същия ден.

Без да си го признава на глас, амбициозният посредственик си мисли: „щом всеки некадърник (като мен) го може, щом всеки може да спечели признание, богатство и възхищение, значи мога и аз“. Но не го казва така дори насаме със себе си, а продължава да си самовнушава, че е изключителен.

Цялото това безумие произтича от принципа: „бъди какъвто си“. Изключително вреден принцип, спъващ човека от всякакъв стремеж към развитие и промяна. Но масовият човек приема този принцип с отворени обятия, защото му дава повод за самочувствие, без да е положил никакво усилие за нищо. Ортега и Гасет изследва масовия човек още през 20-те години на ХХ век. За него той е човек, който се харесва такъв, какъвто е и не приема никаква промяна за себе си. „Основна характеристика на масовия човек е забравянето, дори прикриването на миналото от самия него. Този масов човек се изпразва предварително, разтоварва се от своята собствена история.....А желанието му за „прочистване“, за „чиста революция“, може да доведе само до руини, само да варваризъм“.

Като художник Банкси е много талантлив, но не е уникален. Като търговец обаче е. Неговите произведения нямаше да са нищо особено, ако бяха плакати или конвенционални картини. Обаче фактът, че са графити (уж извънсистемни, революционерски) от тайнствен и неуловим автор, вече ги правят стока от най-висша класа. Нищо ново под слънцето. И рапърите, които се правят на преследвани от обществото гангстери извън закона, докато издават платинени плочи и трупат милионни печалби, рапърите, които притежават собствени звукозаписни студия и музикални компании, докато се преструват на лоши момчета от гетото, и те свирят на тази струна.

„Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!“ (Екл. 1:2). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен заедно с всички графити по стените му.

Още от автора:

Гастарбайтери по Черноморието или плодовете на социалната държава

В памет на гей пингвина Свен

Вероучението в училище – катехизация или мистагогия