Превърнаха учителите в администратори, дайте им свобода, за да накарат децата ни да мислят

Критичният одитен доклад на Сметната палата за качеството на училищното образование отново отвори разговори по темата. Лесно е да се критикува българското училище, но най-трудната част са добре подготвените и щастливи ученици. Звучи просто, но да се създаде човек с добра граматическа и мисловна подготвеност, с активна гражданска позиция, е много дълъг и последователен процес.

В изводите на Сметната палата се очертава изоставането от тъй нужното осъвременяване.

Отдавна се готви промяна в учебните програми и в учебното съдържание, което не е адекватно на практически ориентираната базисна подготовка, която се очаква като краен резултат от учениците. Учебното съдържание трябваше да се олекоти.

Бързото навлизане на дигитализацията, съвременните технологии и големия информационен поток – това няма необходимото отражение в учебните програми. Другият сигнал е, че качеството на образованието не намира измерим показател. Досега са правени редица опити, но без желания резултат.

Според Доклада бърза промяна трябва да има и в елементите за санкциониране в средното образование, защото цари безнаказаност на всички участници в него.

Хубаво е, че за всички ученици през новата учебна година са осигурени безплатни за тях учебници, но остава въпросът как и кога ще осъвременим и олекотим учебното съдържание.

Сега системата на оценяване е свързана само с изпит по български език и математика. Това за 35 години не само не се промени, а трайно се наложи. То създаде базата за частните уроци. Тези два „уникални“ изпита в края на седми клас е време да бъдат „детронирани“ и да се измерва общата подготовка по всички предмети.

В България образованието е централизирано от върха към хората, които го реализират. А всички промени са успешни, когато тръгват от долу нагоре и стигнат до онези, които управляват процеса. Това у нас се наруши и централизацията отново се възстанови. В момента „Документът“ е най-важният движещ инструмент, а не „Ученикът“, заради когото се прави всичко това. Учителите, както и личните лекари, са превърнати в администратори. На учителите отгоре им се спускат промени, които предварително не са съгласувани с тях.

Този централизиран подход се отрази на начина им на преподаване. Учителите обаче имат нужда сами да инициират дейности, за да бъдат успешни. Като ръководител на голямо училище съм гарантирал на учителите пълната свобода и те вършат неща по своя инициатива, които според тях са правилни, но и интересни за учениците. Всичко става в добра комуникация между мен и тях.

Като председател на УС на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България често ми се налага да пиша становища за различни промени, направени в средното образование.

Прави ми впечатление, че те стигат до хората, до които са адресирани, но не се приема почти нищо от тях. Днес има нужда от инициативен лидер, който да поведе средното образование към голямата промяна. При централизирания подход в страната това трябва да е министърът на образованието.

*Коментарът е от фейсбук профила на Диян Стаматов, Председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България, директор на 119 СУ София, заглавието е на Флагман.бг