Мислехте, че ще ви се размине яденето на буболечки? Помислете пак

Ако някой си е помислил, че темата за яденето на буболечки като заместител на месото, е сбъркал жестоко. Преди малко повече от година се заговори активно за това как разни хлебарки и скакалци, както и техните яйца, могат да се ползват за „екологичен” нов източник на протеин в човешката диета, но предимно негативната реакция на обществото рязко прекрати, поне привидно, този наратив.

Уви. Както вече е повече от ясно държавата вече не е това, което беше. Вместо нея светът в момента все повече е представен пред хипотезата за глобално правителство - ако щете конгломерат от политици, корпорации и финансови институции, чиято цел е не съвсем ясна, но обхваща няколко основни точки, по които държавите по света активно работят независимо една от друга. Цензура? Да, в списъка е. Дигитални валути? И те са вътре. Дигтални лични карти? Съвсем да. Как се вписва в това бъдещата ни прехрана с буболечки - предстои да разберем.

В последната седмица всички масови медии по света вкупом стартираха уж независимо една от друга масова кампания да промотират новия „алтернативен протеин” под формата на насекоми, смляни под формата на слуз. Това е еко и зелено (може и буквално), нали.

Няма да притежавате нищо и ще сте щастливи – сега вече и с насекоми за обяд и вечеря

Така например в SkyNews на небезизвестния Рупърт Мърдок, който да припомним беше собстеник на новороденото в началото на века bTV, се появи следното заглавие: „Стават ли популярни алтернативните протеини? Този проект за милиони паунди се надява да е така”. Чудесно.

Статията е в отговор на пилотното пускане на великобританския Националния център по иновации с алтернативни протеини, чийто бюджет от над 38 милиона британски лири е съоснован от Лондонския имперски колеж, станал печално известен с пируетите му по време на пандемията. В същото време професор Керън Полици от чисто новия Център на Безос по устойчивите протеини (да, същият Безос, собственик на Amazon), съобщи следното, описвайки новата инициатива:

„Преминаването ни към здрави и устойчиви източници на протеини е тежка глобална задача. Националния Център по иновации с алтернативни протеини ще подпомогне този процес, като подкрепи изследвателите и индустрията в целия процес - от продуктовия дизайн до приемането на идеята от страната на потребителите. Ние от Имперския колеж ще се фокусираме върху разработването на икономични, устойчиви процеси за производство на новооткритите алтернативни протеини в голям мащаб”

Къде е „климатичната криза”, за която активистите продължават да говорят

Кои са тези „алтернативни протеини”, за които госпожата професорка говори толкова разпалено, че повтаря словосъчетанието в буквално всяко изречение? Тя самата казва:

„(Това) са ядливи протеини, извличани от източници, които не са животни и агрикултура: от зърнени храни, варива, грудки, ядки; гъби; водорасли; насекоми; протеини, получени чрез лабораторното отглеждане на клетки или чрез ферментация; и лабораторно отгледано месо”

Страхотна смес. Хубава българска дума, която описва всичко това, е „помия”. „Каша с лабораторен произход" също е добра алтернатива. Но защо толкова се настоява да ядем това нещо, а не обиковено месо и други биологични продукти? Извън възможността елитите да искат садистично да ни гледат как се излагаме, има и други, доста по-логични варианти. Касае се, разбира се, за печалба и контрол - както винаги. Генетично модифицираната храна в бъдеще ще играе ключова роля за тези два фактора, които в последните десетилетия имат най-голямата тежест при взимането на политически решения.

Истината е, че не можеш да патентоваш кравата, прасето, кокошката, яйцата

Трудно е и да накараш хората да спрат да отглеждат животни или да им ги отнемеш - както за съжаление видяхме преди близо 6 години в Странджа.

Обаче когато храната, която предлагаш не е живо същество или природно създадено растение, ситуацията става по-лесна. Когато продуктът ти е съставен от няколко хиляди замръзени и изсушени скакалци, стрити на прах - барабар с очите, червата и съдържанието им - смесени с консерванти, сгъстители и изкуствени овкусители така, че да приличат поне малко на реално месо... е, това е съвсем друга каша, която може съвсем спокойно да се патентова.

Следващата стъпка, разбира се, е по-лесна. Веднъж патентован, продуктът може да се натика по щандовете на всеки магазин, във всяка държава, съгласила се да участва в целия процес. Не се и съмнявайте, че България ще е част от списъка, може би отново с 10 години закъснение, но все пак. А веднъж на щандовете, не след дълго ще започне кампанията в подкрепа на този нов „алтернативен протеин” - колко е здравословен, колко е екосъобразен, колко е зелен, как не убива умни същества, как предпазва от пърдящите крави, които унищожават озоновия слой. И най-важното - почти със сигурност паралелно с това ще се въведат усложняващи консумацията на обикновено месо мерки, които да накарат обикновения потребител да се откаже от него. Все пак „това с насекомите почти има вкус на кюфте”.

А засега просто валят заглавията по медиите, които уж не са контролирани.

“Расителните алтернативи на месото са по-екосъобразни и по-здравословни”, съобщава гордо The Guardian. Предния ден, в интервю с изпълнителният директор на „Meatly” пък същия вестник съобщава „Култивираното месо е по-безопасно, по-мило и по устойчиво”.

Според Good Food Magazine пък яденето на червеи лекува диабет.

„Лаборатоно отгледаното месо идва. Ето защо може да се окаже, че нямате избор да го ядете”, пише MSN.

„Лаборатно отгледаното месо е победа за инвестиционната индустрия на Великобритания”, тръби Yahoo Finance.

Пропагандната кампания е в пълна сила на Запад, макар и още недостигнала пика си. В България пък е в зародиш - така, както беше преди над 10 години в Европа. Прозорецът на Овертон обаче постепенно се открехва, скърцане след скърцане. И зад него ни чака потенциалното бъдеще с буболечки на масата, патентите за производството на които държи държавата, която по същия този начин ни ограничава от останалите, нормални източници на храна. И още много други неща, като например парите в брой, чиято употреба бе върла тема за дискусия  по време на пандемията.

А най-парадоксалното е, че същите тези медии, които сега са на гребена на пропагандната вълна по отношение на яденето на насекоми, са същите тези, които иронично заклеймяват всеки нежелаещ да похапва скакалци като „теоритик на конспирацията”.