България няма да има „свой“ еврокомисар

И причините за това са две и са много прости: първо, няма никакви национални правила за избор на еврокомисар. Някой някога да е виждал или чувал дори две думи с какво например Екатерина Захариева ще допринесе за доброто на България като еврокомисар? Дори само две или три простички, но конкретни неща в три конкретни области от обществения живот. Самият въпрос за някакви подобни очаквания звучи нелепо – защото никой в България няма никакви очаквания за нещо добро за страната ни от „българския“ еврокомисар. 

Вече видяхме каква беше ползата за страната ни от първия „български“ еврокомисар по времето на комисията „Барозу“ – Миглена Кунева просто съсипа атомната енергетика на страната ни в преговорния процес в полза на най-мощната атомна икономика в Европа: тази на Франция. И за награда беше назначена на този висок пост в Брюксел.

А на изпроводяк – вече заради продажбата на държавните енергоразпределителни дружества и посредническата роля на френската банка „БНП Париба“ – Кунева беше назначена на синекурна длъжност...къде според вас? Точно така – във същата тази френска банка „БНП Париба“.

Такава беше „ползата“ за България от първия „български“ еврокомисар. 

Появата на Кристалина Георгиева като следваща соросоидна звезда на този пост с нищо не допринесе за „ползите за страната ни“, ако не броим пряко облагодетелствания олигархичен кръг „Капитал“. Което си е пряка вреда за България, без никакво съмнение. 

Да, имаше полза, но за Сорос, на когото тогавашното българско правителство направи услуга с издигането на Кристалина за втори кандидат за генерален секретар на ООН. 

Сигурно сте го забравили, но Кристалина беше издигната като втори кандидат от страна на България – първият беше тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. 

По този начин бяха разсеяни гласовете и накрая спечели...португалецът Гутиереш, истинският кандидат на Джордж Сорос за генерален секретар на ООН.

За награда Кристалина – след края на мандата си като „български“ еврокомисар бе назначена за председател на Международния валутен фонд. 

Всичко това са факти, които са пред очите ни. Безспорни факти. 

И тук идва ред на втората обективна причина, поради която България няма да има свой еврокомисар. И тази причина е пълното обсебване на Еврокомисията от страна на Урсула фон дер Лайен. Защото по времето на Барозу /2009-2014/ и дори по времето на Юнкер /2014-2019/ Еврокомисията е колегиум, в който решенията се вземат след обсъждане. И дори да е проформа, поне от кумова срама такива обсъждания се провеждат. Не и при Урсула фон дер Лайен, която еднолично и безпардонно подчинява на самата себе си ключови звена от ресорите на различните еврокомисари. Което е редно да бъде тема на отделен анализ, заедно с печалния въпрос как и от кого е избрана самата Урсула за президент на ЕК. 

Така че – първо, никой български гражданин и никой български държавен орган не е гласувал за „българския“ еврокомисар. И все по-ясно става, че това назначение е плод на тайни договорки между местното задкулисие и брюкселското задкулисие. Дори не е нужно този човек да говори английски, какъвто е случаят със Захариева например, чийто скромен немски все пак ще й помогне да си поръча обяд в ресторант. 

И второ – еврокомисарите, фигуративно казано, са превърнати в началници на отдели в дирекцията на Урсула фон дер Лайен. И колкото тя попита предишните еврокомисари какви ваксини да купи и за колко много милиарда евро, толкова ще ги пита и сегашните по въпроси от ключов характер за крупни суми от европейския бюджет. 

Сигурното е едно – България няма и няма да има „свой“ еврокомисар.

Тук някой ще попита – а при другите страни в ЕС така ли е? Да, точно така е.

Глобалисткото задкулисие управлява Европейската комисия и Европейския съюз – нагло, безпардонно, в разрез на елементарни правила на изборната демокрация. 

И когато знаем и разбираме това, то със сигурност няма да позволим да ни баламосват с глупотевини как България щяла да има свой еврокомисар.

Не, България не е имала и няма да има свой еврокомисар.

България трябва да се загрижи да я има нея самата – сега и занапред.

Защото докато си говорим за „български“ еврокомисар, България загива пред очите ни.