Древното знание го носим в кръвта си, кодирано е в гените ни преди да се родим в свещена България

Вярвам, че всеки един от нас е прототип на главната героиня от "Лъч светлина – озарението", която е веща жена, носеща древно знание. Носим го в кръвта си, кодирано е в гените ни. Това каза в интервю за Флагман.БГ авторът на романа Стефанка Иванова – Бънкова, която преди около десет месеца се представи блестящо в „Стани богат“ и спечели 10 000 лева от телевизионната игра. 

"Лъч светлина – озарението" е четвъртата й книга. Премиерата ще е на 9 септември от 18 часа в Експозиционен център Флора – Бургас. Входът е свободен.

Писателка от Бургас помага за възстановяване на гори с част от парите, които спечели от „Стани богат“

„Романът на Стефанка Иванова-Бънкова е пътешествие, което можеш да направиш до мечтани за теб кътчета, носещи енергията на извечната наша физическа и душевна реалност. Ще се срещнете с изгубили се по своя път човешки съдби, но открили истината за себе си. Очакват ви неочаквани обрати, напрежение, вътрешен ритъм, други хора и други мечти“, коментира редакторът на книгата Елена Инджова.

Стефанка Иванова-Бънкова е завършила ПМГ “Акад. Никола Обрешков” в родния си град Бургас, а по-късно – специалност “Мениджмънт и маркетинг” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”.

-Малко повече от девет месеца изминаха след блестящото ви представяне в „Стани богат“, когато отговорихте на въпрос от 10 000 лева. След броени дни пък ще представите в Бургас своята четвърта книга - "Лъч светлина – озарението", която вашите приятели, а и самата вие определяте като необикновена. Защо?

-Ще се радвам да бъде необикновена за всеки, който се докосне до нея. Защото е една истинска история, в която съвпадението с реални лица и събития не е случайна. Това е история за любовта, приятелствата, пътешествия по света и завръщане в родината. В търсене на себе си, познали първо тъмнината, моите герои откриват светлината чрез свързване с корена, в едно с природата, почитайки рода си, пазейки народната памет, фолклора, занаятите, българските народни песни, танци и приказки. А дали откриват Златната ябълка, ще разберете, като прочетете.                                                      

Когато през 2022 г. излезе „Лъч светлина“, читателите и едно специално за мен момиче, започнаха да ме питат: „Това ли е финалът? Какво става с Мария и Милен?“ Така се роди „Лъч светлина – озарението“. Новата история започна точно там, където старата свърши, в Рим.

За появата на Чародейката, като главна героиня и вдъхновението да пиша за нея, дори не подозирах. Затова, което разказа, за силата, която ни даде и любовта, с която завет ни остави, още по-малко.

-А вярвате ли, че една книга, за която казвате, че не е за заспиване, а за събуждане, може да е като компас за изгубените души?

-Да, и то с цялото си сърце! Но зная, че няма как да се събудим, ако преди това не сме спали дълбоко. Изморени ще бъдем. Защото, както казва моята героиня: „Всяко нещо с времето си и всяко време с нещото си.“ и „Имаме цялото време на света, но нямаме време за губене.“

-Автор сте на две стихосбирки и на два романа, занимавате се с нумерология и се доверявате на интуицията си. Навярно не се е случвало тя да ви изневери. Какво бихте добавила за себе си? Какво ви вдъхновява? 

-„Вдъхновение търся и осмелявам се по безброй пътеки.“ (б.а. този цитат е от книгата на Стефанка Иванова“Лъч светлина“).

Несравними и запомнящи са срещите с изкуството чрез всичките му измерения, концерти, театрални постановки, представяния на книги, а когато са с български творци, винаги са звън за душата ми.

Обичам да посрещам слънцето на брега на морето, природата и всички онези енергийни места в България, които наричам „космически зарядни“. Но преди всичко това, децата са моето най-голямо вдъхновение. Когато през изминалата учебна година, започнах да споделям благотворително авторската си програма: „Пътят към моето по-добро Аз…“  в гимназиите в град Бургас, се запознах с много будни, умни, чисти, нови деца. Имаме дълг към тях. Ние не ги познаваме, не общуваме пълноценно с тях, не се вглеждаме в очите им, не ги питаме, какви мечтаят да станат, когато пораснат, какви таланти имат…                                                                                                                        

Винаги в края на нашите срещи, отправям едно послание към тях: "Мечтите са за това, за да се сбъдват. Само трябва да ги имаш. Защото няма нищо по-тъжно от живот без мечти. Няма нищо по-страшно от празен, безсмислен живот. Без мечти всъщност, нямаме нищо. Пребиваваме в състояние, близко до живота, изпразнено от смисъл и съдържание. Състояние без емоция. С липсваща вяра, без капка любов. Самозалъгваме се, че нещо ще ни се даде в бъдеще, когато и това мине, когато и това направим. Нищо подобно! Всичко е в нашите ръце. И мечтите са си наши, и вярата, и надеждата и любовта..." (б.а. този откъс е от новият роман“Лъч светлина – озарението“).

-За някои датата 9 септември е свързана с приятни емоции, а за други с болезнени спомени. Случайно ли е избрана за представянето на новата ви книга и двете деветки прави ли я за вас по-специална?

-Моето желание е да представя новия си роман в началото на септември, точно пет години след излизането на първата ми стихосбирка „Пътят на душата". Тази дата беше свободна, знаете колко наситен със събития е културният афиш на Бургас през лятото.                                                                  

Може би не е случайно. С бащата на моята героиня Мария в романа ми „Лъч светлина“ се случва предателство точно по време на комунизма. За една изказана от него дума, той е арестуван и вкаран в затвора за дълго, а тя на седем години попада в сиропиталище при живи родители. И това преобръща живота ѝ, завинаги. Затова не трябва забравяме тъмните, болезнени и бездуховни периоди от историята ни, за да не позволяваме никога да се повтарят. Да помним какво се е случило, да четем класиците си, творили по онова време, въпреки че са били забранявани, репресирани, затваряни в лагери, убивани.

Може би е време да сменим вибрацията на тази дата. От нас зависи.

Да изберем онези светли периоди от историята на България, с които да се гордеем. А за това е нужно да знаем, да четем, да помним, да предадем на децата си.

Време е да изберем да свием пръста, с който сочим, да го съберем с останалите в ръката и заедно да ги разтворим, за да погалим, да подкрепим, да помогнем. 

-Главната героиня на "Лъч светлина – озарението" е веща жена, носеща древно знание, свързана с корена... Мнозина биха ви казали, че такива в родината ни вече няма и че такива хора ги има само в романите. И все пак тази чародейка, която оживява в съзнанието на читателите, има ли прототип?

-Вярвам, че всеки един от нас е. Носим го в кръвта си, кодирано е в гените ни. Душата ни е избрала да се роди в тази свещена земя България. Нужно е само да си спомним. Време е!   

Затова ще допълня отговора си с откъс от романа: „Мария за миг се върна към онзи спомен от срещата си с Чародейката, когато за пръв път усети тази сила. Когато цялото ѝ тяло настръхна, докато слушаше как Рона пееше българска народна песен. Когато всяка частица от него заигра под звуците и думите, които старата жена изричаше. Мария беше забравила, но тялото ѝ помнеше. Беше закодирано в гените ѝ. Спомни си и никога повече не забрави за музиката, която е неразделна част от българските народни хора́, характерна с огромното си разнообразие от сложни неравноделни размери.                   

Разказваше с гордост, как на територия само от 111 хиляди кв. км, в богатата им на традиции родина България, запазила през вековете богатството на фолклора си, са обособените шест етнографски области. Как всяка една от тях има своите специфични фолклорни особености, песни, танци, носии, шевици и обреди.“