Как отново ПП и ДБ ще се явят заедно на избори, за да не гледат НС през крив макарон

Във вторник, 3 септември, Изпълнителният съвет на "Да, България" взе решение партията да остане в коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Обявената цел – да си върнат 100 хиляди избиратели от загубените на предходните избори. Макар през последните седмици всички сигнали да сочеха, че е по-вероятно този път двете формации да се явят поотделно на предстоящите предсрочни избори, явно в ДБ е надделяла амбицията да си подсигурят влизането в парламента.

Демократична България

През последната година редица от симпатизантите, както и от ключовите в даден етап до формацията лица, нееднократно алармираха, че коалицията с ПП носи само негативи на ДБ, а одиозни фигури като Бойко Рашков, както и некомпетентността и постоянните трагикомични изказвания на Кирил Петков, допълнително утежняват ситуацията, отблъсквайки и потенциални, и редовни гласоподаватели. Това обаче не попречи на лидерите да продължават да крепят тази все по-оредяваща откъм проценти и доверие коалиция. Къде с мисълта, че 2+2=4, което със сигурност им гарантира влизане в Народното събрание, макар в политиката това простичко уравнение да не е гарантирано. Къде с мисълта, че с демонстрираната – поне на думи – единна позиция имат доста по-голям шанс, особено в момент, когато текат процеси на разпад в други партии - ДПС и БСП.

Въпреки че предложението на “Да, България” за предварителни избори беше отхвърлено, а другото – „качествени критерии за избора на депутати”, да звучи прекалено формално, поради което нищо не би могло да го гарантира. В същността си и двете идеи целят да бъдат избегнати парашутисти (предимно от ПП), които на последните няколко вота изместиха безспорно доста по-опитни и качествени лица от ДБ. ПП и ДСБ не подкрепиха идеята за предварителни избори, а логиката им е ясна – надали иначе двете формации ще успеят да пласират в парламента хора като Даниел Лорер, Настимир Ананиев, Стоян Михалев, Атанас Атанасов.

Въпреки че споменавайки Ананиев, все пак, трябва да отбележим, че ДБ постигна поне едно нещо – „Волт” вече няма да е част от коалицията ПП-ДБ. От писмо на съпредседателя на партията до медиите става ясно, че именно ДБ е причината те вече да не са част от коалицията.

Това обаче, макар и явно съобразяване с отдавнашното желание на ДБ, само по себе си не е достатъчно, за да се гарантира поставянето напред на качествени лица и доказани професионалисти, за което явно свидетелства видимото нежелание на ПП и ДСБ да се съгласят на предварителни вътрешни избори в коалицията.

Именно този им отказ беше сочен като една от вероятните причини „Да, България” да се яви самостоятелно на избори, но за пореден път партията даде заден ход и отстъпи от заявяваните многократно принципи, които рязко олекват около избори. Още повече, че изказването на Лена Бориславова направено ден по-рано, в което тя заяви, че коалиционно споразумение между партиите е одобрено преди поне две седмици, вбеси редица лица от ДБ, стигайки се дори до публични укори към нея на техни членове и дори депутати.

„Наясно съм, че на терена на политическото няма никакво значение кое е истина, а кой какво казва по чиливизора и колко лайка ще получи във ФБ за това, ама все пак ... всеки прави своя избор какъв да бъде и спи с този избор - с чиста съвест, или не ... както си е преценил, че му е добре ..." написа депутатът от "Демократична България" Николай Христов в своя фейсбук профил.

Георги Няголов пък, Част от Национален съвет на „Да, България“ беше още по-краен: „Ако някой не разбира какво се случва в коалицията ПП-ДБ, може да опита през аналогия с домашното насилие. Прилича на ситуацията в брака, когато единият партньор системно насилва другия и му изневерява, но същевременно го използва. Пред другите се преструва, че всичко е наред, но у дома заплашва, че ако другият си тръгне, това ще провали бъдещето на децата, и за всички външни хора ще е винаги виновен”, което напълно припокрива мнението и на голяма част от симпатизантите на партията, но за пореден път не беше отчетено от лидерите, които решиха че основен приоритет им е да влязат в парламента, дори с цената на погазване на шумно заявените си приоритети и идеали.

ДСБ

Там работата е от ясна по-ясна. Мон женерал се е вкопчил като удавник за сламка във властта и евентуално самостоятелно явяване на ДСБ означава почти сигурно отпадане от следващия парламент, както и детронирането му от председателското място в партията. Още повече, че съставът на Демократите е крайно оредял, след като на последните избори за лидер той беше избран сред крайни вътрешни брожения.

Още през 2022г. си тръгнаха и лица, съставящи ядрото на партията, а националният младежки клуб към ДСБ взе решение да прекрати съществуването си, защото по думите им тогава: „партийният апарат е компрометиран, амортизиран и вреден”.

В края на годината и Цецка Бачкова, която беше опонент на Атанасов за председател, напусна ДСБ, като една от причините беше, че тя не попадна в листите на тогавашните избори за парламент, което е било решение точно на Атанасов.  И макар столичната организация на партията да  поиска оставката му, като основна причина беше посочена едноличната подмяна на водача Бачкова в листата, мон женерал се окопа в поста си, като повлече към дъното и партията, която и без това напълно се обезличи в последните години.

И сега, логично, Атанасов нямаше друг избор освен активно да лобира за запазване на коалицията ДБ/ПП, с надеждата, че поне този път ще се добере до председателското място в парламента. Е, ако това не се случи, депутатското – само по себе си, не е малко постижение за отдавна изчерпано политическо лице като него.

ПП

вероятно също биха последвали съдбата на ДСБ, ако се стигне до самостоятелно явяване. В най-добрия случай, дори и да влязат в НС, това би означавало абсолютно формално участие под формата на непродуктивна опозиция, а Кирил Петков, Асен Василев и иначе мултифункционалната Лена Бориславова повече никога да не се докоснат до реалното управление.

А патосът, с който някои от основателите на формацията, в случая Кирил Петков, заобясняваха, че видите ли „Цялото общество и нашата общност очакват да бъдат представени от коалиция, която да е силна“, са просто едно клише, което по звученето си крайно напомня някоя партийна декларация от годините преди 90-те, в която ни убеждават, че партията съществува и работи само за да ни е добре на нас.

Че ПП е сбирщайн от политически неграмотни хора, които ги свързват предимно лични или бизнес отношения, ясно говори и фактът, че през годините те най-лесно преглътнаха трудно смилаеми за уж десни хора коалиции и лица – подкрепата за президента Румен Радев, включването на хора като комунистическият следовател Бойко Рашков в листите им, доскорошното участие на политическия номад Настимир Ананиев във формацията и прочее.

Някои ще припомнят думите на Асен Василев, че няма ляво и дясно, но пък тогава за какво дясно политическо пространство, в коалиция с ПП, говори ДБ, е трудно да разберем.

Саламът или свободата

Този въпрос не стои на дневен ред пред лидерите на ДБ (за ПП да не говорим), които с решението си да се явят отново на избори в коалиция с Промяната, си мислят, че са ударили кьоравото, а всъщност рискуват да загубят и малкото си останали поддръжници, които нееднократно ги предупреждаваха, че в коалиция с ПП не само, че няма да се върнат обратно, давайки гласа си за тях, а че рискуват завинаги да загубят тяхната подкрепа.

Но за пореден път, въпреки торбата клишета, които изляха в позицията си, за всеки става ясно, че вероятно никога не е ставало и дума за убеждения, а само за размера на порцията. И всичките високопарни слова за реформи, промяна, почтеност и прочее, няма как да прикрият простичкия факт, че опре ли ножът до кокала, разбирайте – до това да не влязат в парламента, цялата идеология и принципи рязко биват потъпкани.