Как наесен старата песен ще ни излезе 120 милиона лева

Има един популярен израз – „На есен с песен”, който често се употребява при явяване на поправителен изпит. Нещо подобно ни очаква и нас на 27.10, за когато президентът Румен Радев насрочи изборите. Но за разлика от повторното явяване на изпит, на който са те скъсали, нашият вот е не втори, а седми – за последните три години сме имали шест предсрочни парламентарни избори, сега ни очакват седмите. Безспорно, съдейки по политическата картина у нас, политиците ни са много слаби ученици – непоправими двойкаджии.

Но не бива да се оправдаваме само с нашите управници – те са представителна извадка на нас суверена – все пак, не падат от небето или от друга планета, а са си родно производство. А съдейки по последните избори, КПД-то ни намалява все повече и повече, генерирайки все по-нелепи претенденти да депутатстват, например аномалии като „Величие”. Да не говорим за разходите в милиони, които вече дори не отчитаме – конкретно предстоящият вот ще ни струва 120 милиона лева. Но имаме пари, угаждаме си...

Нещо старо, нещо ново, нещо назаем…

Повечето от министрите, както и самият служебен премиер Димитър Главчев, са от предходния кабинет. Новите са трима – на външните работи - Иван Кондов, на транспорта и съобщенията - Красимира Стоянова, като най-спорното кресло – на вътрешните работи, ще бъде заето от Атанас Илков, който ще замени ябълката на раздора Калин Стоянов.

Зеленият октопод отново протяга пипала

Стоянова, новият министър на транспорта и съобщенията, е взета „назаем” от дирекция "Правна" в министерството, където консултираше министъра по правнонормативни въпроси. Тя е била началник на политическите кабинети на петима редовни и служебни министри – на Николина Ангелкова от ГЕРБ, Ивайло Московски от ГЕРБ, служебния Христо Алексиев, Росен Желязков от ГЕРБ, включително и на Николай Събев от ПП-ДБ, което може да се тълкува като желание от страна на Главчев да демонстрира, че с нейното назначение, иска да наложи хора, работили добре с представители на различни партии.

Не така обаче стоят нещата с Илков, който освен че веднага бе набеден, че е близък – както и предшественика му – до Пеевски, в биографията си има и едно дисциплинарно уволнение, заради акцията при злополучния случай в Лясковец през 2014 г., която той  ръководи лично и в която загина баретата Емил Шарков, а други петима негови колеги бяха ранени. Заради този случай роднините на командоса осъдиха страната ни в Страсбург, след като МВР отказа да разсекрети доклади за планирането на зле организираната акция.

Бойко Борисов ли окончателно реши съдбата на Калин Стоянов

Не пропусна да заяви, че е паднал жертва на задкулисни игри, защото се бил изправил срещу схеми и зависимости, за да отстоявал достойнството на институцията и колегите си. „Не допуснах ала-бала на изборите и това, колеги, не се прощава“, допълни още Стоянов, който, за съжаление, както често се случва на много министри през последните години, ще бъде запомнен предимно с конфликтите, в които беше главно действащо лице и обвиненията, че е близък до председателя и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Новите избори –  като старите, с омръзнала до болка продукция

Бившият силов министър даде ясна заявка и за политическа кариера, като вероятно ще се озове в листите именно на ДПС, както обеща Пеевски. Какво точно е свършил Стоянов и дали наистина е човек на председателя на Движението, е един от въпросите, но макар и най-постоянно дискутиран, не е единствен.

Стоянов не беше предложен за втория служебен кабинет от Главчев, едно, защото президентът Радев беше категорично против участието му, второ, накрая дори и Бойко Борисов настоя да бъде сменен, защото вдигнатият му юмрук пред президентската институция бил недопустима проява, а държавата не можела да става заложник на който и да е вътрешен министър.

За пореден път лидерът на ГЕРБ предпочете да снеме подкрепата си от доскоро подкрепян от него министър или депутат, когато ножът опря до кокала и пред риска той и партията му да претърпят репутационни щети. Този ход вероятно окончателно реши съдбата на Стоянов като вътрешен министър, след като единственият, който продължи да държи на неговото назначение, остана Пеевски.

Ротацията чука на вратата, ето на кои министри трябва да изстинат местата

Но както стана въпрос, има доста по-съществени въпроси, като например този, как е възможно лице като Бойко Рашков например, да е далеч по-приемлив за министър на вътрешните работи – както за Радев, така и за ПП/ДБ, които нееднократно изказаха суперлативи по време на ръководенето му на силовото министерство. Интересното единодушие между „Добрите сили” и президента, което цари по отношение на одиозната фигурна на бившия следовател от времето на комунизма, е трудно да бъде сложено в графата „случайности”.

Атанас Атанасов от ДБ даже попита защо Главчев не се бил насочил към хора като „Иван Демерджиев, Вучков, Йорданов - които са доказали, че през годините имат политическа автономия“. Отново прави впечатление, че ДБ/ПП не се притесняват министерско кресло да заема човек на Радев – какъвто безспорно е Демерджиев.

Ще победи ли Пеевски на два фронта - срещу Доган и Радев

При ДПС ще е най-интересно по време на изборите. Поне към този момент е почти сигурно, че ДПС-та вероятно ще са две, макар да не е ясно кой от лагерите – този около Ахмед Догн или този около Пеески, ще запази марката.

Прекратяваме Промяната. Правителство? Не и на тази цена!

Буквално допреди дни беше почти сигурно, че под това име на предстоящия вот ще се явят хората на Доган, но към този момент въпросът е дали настоящият председател на партията няма да успее да си присвои името на партията, каквато заявка е дал.

Шумотевицата около Движението от последните месеци секна и сега цари подозрителна тишина, която обаче не бива да ни заблуждава, че кризата е отминала. Напротив, вероятно тя ще се разрази с нови сили в следващите седмици. Нищо още не е свършило, нищо още не е решено и не е ясно.

Освен тази битка, Пеевски води ожесточена борба и с президента, към когото отправя различни обвинения – както в нарушение на Конституцията, така и в корупционни практики, в опити за кадруване, в редене на служебните кабинети и прочее, като тази му битка по-скоро изглежда като опит за трупане на дивиденти по линия на евроатлантизма, който пък през последните години стана любима дъвка на не един и двама родни депутати.

Столетницата вече няма накъде повече да пада

При останалите партии положението не е по-цветущо. Върховният касационен съд ще заседава на 9 септември по делото за промените в ръководството на БСП. На 10 юли Софийският градски съд заличи Корнелия Нинова като председател на БСП, но отхвърля искането да впише за нов председател Атанас Зафиров, докато конгресът на партията не проведе нов избор.

На този етап и субсидията на партията в момента е спряна заради съдебно дело. Общо взето, около БСП облаците хич не са розови, което поставя под въпрос адекватното им участие на предстоящите избори, още повече, че столетницата няма накъде повече да пада в изборния резултат.

„Величие” вече са падаща звезда, а ИТН са под сериозен въпрос за следващия парламент.

Най-интересният въпрос е какво ще се случи с коалицията между ПП/ДБ, след като „Да, България“ предлага сложни вътрешни избори за листите на обединението, поради все по-зачестилите конфликти по тази линия, а все повече гравитират и слухове, че сговорът между партиите е силно разклатен и дори участието им заедно през октомври е под сериозен въпрос.

Избори, избори, избори – за съжаление, и тази година, това е думата, която продължава да доминира в речника на политиците ни, за разлика от този на избирателя, който с всеки следващ вот ясно демонстрира освен крайната си политическа апатия и все по-категоричното си и негативно отношение към управляващите ни. Този път прословутият израз „На есен с песен” няма да е никак верен.