Не съжалявам, че избрах Общината. На някои Стефан Минчев ще липсва. Други ще се радват*

Един от най-верните и емблематични служители на Димитър Николов - пиар експертът Стефан Минчев, изненадващо обяви, че напуска екипа на кмета след 17 години работа в Община Бургас. В дълъг пост във Фейсбук той благодари на колегите си и обяснява своите мотиви. Ето какво написа Минчев:

"Не знам кога е той и дали изобщо има най-подходящ момент за съобщаване на подобно нещо. И понеже виждам в очите на все повече хора, че са подочули и надушили нещичко, имам да съобщя следното:

Започнах работа в Община Бургас в края на 2007 г. Веднага след втория тур на изборите, които свалиха завинаги Йоан Костадинов от политическата сцена. Помагах в предизборния щаб на Димитър Николов още тогава, макар ролята ми да бе незначителна. Все пак явно съм направил добро впечатление, защото впоследствие Весела Йорданова ме покани да продължа заедно с новия кмет. Приех.

Не съжалявам, че избрах Общината. Дотогава не познавах Димитър Николов. Честно казано, не очаквах да се докаже по този категоричен начин и да разгърне такава мащабна програма за модернизация на Бургас. Нито пък планирах да остана толкова дълго. Желая му да е здрав и успешно да довърши започнатото. На първо място Детската болница. Много хора в страната не знаят, че нашата вече се строи, докато в София още спорят къде точно да е тяхната и как да изглежда. Другият изключително важен бургаски проект е обходът на „Меден рудник“. И той иска още доста ръчкане и ухажване, защото финансирането е сериозно и идва през държавата. А кой представлява напоследък държавата – с тия постоянно сменящи се правителства не е много ясно.

Извън споменатите два гигантски проекта, останалите инициативи на Бургас си вървят някак по инерция. Вече всички го обичат и искат да му помагат, да си партнират с него. Отстрани изглежда лесно, но зад този наложен тренд стои много работа на кмета Николов, екипа му и хиляди бургазлии с разнообразни професии, увлечени от добрия пример и желанието да оставят на следващото поколение повече, отколкото са наследили.

Убедено мога да заявя, че неща, които обикновено се случват на един град за 100 години, в Бургас станаха само за петнайсетина. Какво приключение! И аз бях част от него. Мъничка прашинка, понесена от вятъра на промяната.

Но…

За почти 17 години работа в Общината през мен мина огромен обем информация. Хиляди прессъобщения, толкова много събития и теми, брифинги, поздравителни адреси, интервюта, съболезнования, опровержения, мейли, телефонни разговори – често десетки на ден, задачи по уотсап и месинджър, оперативки в зуум, кой какво написал във фейсбук, хора, хора, хора – питащи, искащи, недоволни, обвиняващи…

Прегорях. А бърнаутът е сериозен проблем. Не го подценявайте!

От хората в ИТ сектора знам, че това се лекува само с дълга почивка и рестарт. И така дойде времето да се разделя с общинарството. Умът и сърцето ми като никога са единодушни, че решението е правилно. Особено е доволен „тоя скитник – сърцето“. 

Сега мисля да не правя нищо особено в продължение на няколко месеца. Няма да чета и гледам новини. Ще спя спокойно. Ще се погрижа за ума и тялото си. Ще се възстановя и подготвя за нещо ново.

Нямам никаква представа с какво ще се занимавам оттук-нататък. Ще започна да го мисля в последните дни на тази година. Но съм отворен за интересни предложения, така че при повод се сещайте за свободния наемник Стефан Минчев.

Обичам своя роден град и работих за него почтено, с емоция и въображение. Не се пестих. Защитавах и прокламирах всичко бургаско. Подхранвах самочувствието на моите съграждани. Поддържах оптимизма им жив. Опитвах се да вдъхновявам, доколкото притежавам тази способност. Популяризирах смислените хора и добрия пример. Разбира се, върших всичко това заедно с моите колеги. Ако в други български градове и институции можеш да държиш на щат само един комуникационен специалист, в Община Бургас това е напълно невъзможно.

За да се утвърди един град като привлекателно място за живеене, инвестиране, туризъм, образование и т.н., наред със задължителния ефективен мениджмънт той трябва да поддържа и надгражда положителен имидж. Аз припознах тази като най-важната сред моите професионални задачи. Най-много внимание обърнах на нея. Вярвам, че не беше загубено време и напразно усилие.

Извън рамките на служебните ми задължения правих безплатен пиар на култура, субкултура, бизнес, спорт, образование, здравеопазване, екология… Щом носеше етикета „Произведено в Бургас“, не отказвах. Яростно браних гларусите и котките. И ще продължа да го правя, защото ги смятам за важна част от усещането за Бургас.

Не съм безгрешен, но защитавах и ще защитавам грамотността. За мен не е без значение дали думите се членуват правилно или неправилно. И не съм съгласен, че това не е кой знае колко важно.

Посветих голяма част от живота си на една красива идея. Имам скромно участие в оформянето и популяризирането й. Тръгвам си от Общината с чувство на изпълнен дълг, вземайки мъничко от романтичния дух на Бургас със себе си. За спомен.

Старах се да не гледам твърде сериозно на живота, вселената и всичко останало. Но после ме затрупа лавината… Все пак, извършвайки периодичен мониторинг върху самия себе си, като че ли забелязвам как през последните десетина дни чувството ми за хумор се възстановява и то без най-мрачните нюанси. 

Благодаря за дадената възможност да покажа какво мога. Имам своите характерови особености, така че поздравявам всички колеги от едната и другата страна – общинари и журналисти – че ме изтърпяхте толкова дълго! На някои Стефан Минчев ще липсва. Други ще се радват, че ме няма, което е доказателство, че притежавам и отстоявам собствено мнение. Така или иначе аз не съм важна част от системата и бързо ще свикнете без мен. Незаменими хора няма.

А, да, през следващите месеци ще довърша новата си книга. Сборник с разкази. Този път ще излезе с моето име върху корицата, не с псевдоним. Надявам се да ви хареса.

*

П.П.

Уведомявам тези, които са прочели това излияние чак дотук, че едномесечното предизвестие не е изтекло, така че съм в Общината до 5 септември."

*Публикация във Фейсбук профила на пиара на Димитър Николов - Стефан Минчев