Да разкъсаш вестник в ефир е ненавист, но законът не е нарушен

 - Г-н Лозанов, Съветът за електронни медии излезе с решение, че с разкъсването на вестник в ефир от страна на водещия Николай Бареков не е нарушен Законът за радио и телевизия. Какви са по-подробно аргументите ви за това решение?

- Няма разпоредба в закона, която да е нарушена, за разлика от Етичния кодекс, където има ясна разпоредба, свързана с това, че медиите не трябва да превръщат конкуренцията помежду си в оскърбление и трябва да спазват определен тон. Това е, което е нарушено съвсем открито, а всичко друго няма как да влезе. Когато Бареков направи нарушение на закона с внушаването на ненавист между отделни социални групи и по-точно между града и селото, ние го санкционирахме. Сега просто няма разпоредба.

- Говорите за тази глава от Етичния кодекс на българските медии, която разглежда взаимоотношенията в медиите и между медиите. Тоест оттук нататък топката в ръцете на Етичната комисия за електронни медии?

- Разбира се, че е на Етичната комисия, тъй като ТВ7 е подписала кодекса, но главното според мен е в това, че общата реакция и обществена, и професионална беше абсолютно негативна. Аз не съм чул една добра дума, така да се каже, в полза и в защита на Бареков. И според мен това може да повлияе, така че най-после телевизията да създаде едни правила за професионална работа в областта на журналистиката, които да спазва и Бареков.

- Не ви разбрах кое по-точно ще повлияе на телевизията да спазва правилата?

- Общественият дебат.

- Смятате, че има обществен дебат?

- Смятам, че има и той е достатъчно ясен. Всички – като почнем от политиците и свършим с колегите – всички, които се изказаха, се изказаха негативно за този акт.

- Искам да чуя и вашата лична оценка за този акт.

- Това е просто една минаваща границите на критическото отношение агресивна реакция. Всеки журналист може да има критическо отношение към публични фигури, към собственици, към тези и в това няма нищо лошо. Това е защитено включително конституционно и в Закона за радио и телевизия. Но това е агресия, която отива отвъд тази критическа позиция. За мен това е проява на агресия, която във всички случаи не е част от стандартите на журналистиката, защото е израз на подмяна на аргументите и въобще на журналистическия текст с физическа агресия.

- Всички знаем обаче, че всъщност става дума не за обикновена агресия, а за откровена корпоративна битка.

- Сега дали е корпоративна битка... Това е война, да. В смисъл корпоративно не знам какво значи в случая...

- Да кажем, че означава война на частни интереси, които воюват през две медийни групировки.

- Няма съмнение. Даже аз казах, че много се надявам, че този най-драстичен случай няма да доведе до ескалация и от другата страна няма да потърсят още и още по-драстичен отговор, защото вече не мога да си представя докъде може да се стигне. Това ще бъде един сигнал и за двете страни, че нещата са отишли твърде далеч и трябва коренно да променят тона и начина, по който водят битката помежду си.

- Отново искам да ви попитам на какво се дължи оптимизмът ви, че случилото се ще бъде правилно разбрано и ще повлияе на медиите и в частност на ТВ 7 да спазват професионалните правила.

- Ами няма много на какво да се дължи освен на..., какво да кажа, на устоите на хората. Ето вижте, сега Бареков скъса вестник „Труд”, за да покаже своя критически гняв по отношение на собствениците му. Само че в. „Труд” въобще не е само собствениците, той е и журналистите, които работят в него, и читателите му. Така че винаги картината е по-сложна и аз се надявам, че тези гласове на журналистическата колегия, а и на обществото в най-общ смисъл, доколкото е възможно, ще бъдат чути, особено когато тези явления започнат да стават драстични. Така се надявах, разбира се напразно, и предишния път, когато санкционирахме Бареков пак заради драстична проява – когато той гонеше селяните – че това ще му подскаже някакви граници в неговото журналистическо поведение. Не се случи. Тогава и СЕМ се намеси и изрази позиция. Сега след като вече в някакъв смисъл цялото общество проговаря чрез своите професионални говорители и казва, че това е неприемливо... Всъщност неприемливо е мека дума.

- Доколкото си спомням тогава също имаше доста бурна обществена реакция, но тя очевидно не повлия.

- Еми да де, но колкото повече нещата отиват нанякъде, все пак има граница. Това е единствената причина. Освен това дори чисто практически каквато и теза да е защитавал Бареков, тя би имала своите привърженици, а когато я защитава по този начин, тя започва да олеква и да губи смисъл. Така че ако не друго, поне този комуникативен ефект би трябвало да се окаже задръжка за подобни действия.

- По-сериозният проблем е, че този ритуален жест на Бареков всъщност е само симптом, който отново разкрива, че българските медии, в частност електронните, страдат от сериозно заболяване. Преди време говорихте за дезертирането на медиите от тяхната историческа отговорност. Нека да конкретизираме този разговор и да го сведем до неговите по-конкретни проблеми, един от които е изчезването на публицистиката.

- Да, така е. Само че аз не мисля, че проблемът е в електронните медии. Според мен доста по-драстични от гледна точка на нарушаване на стандартите са проблемите на печатните медии, или поне на част от тях.

- Имате предвид жълтите вестници?

- Сега жълти или както и да ги наричаме, това е друг въпрос. То вече много се смесиха нещата. Но имайте предвид, че това е една битка, която се води преди всичко между две издателски групи и се води на територията на печатните медии. И понеже по някакъв начин от нея прехвърча искра и в електронните медии, затова тя се превърна в обществен дебат. Подобни жестове, разбира се не така видимо демонстративни, но подобен тип, реч и отношение, много често и много повече се случват в пресата, просто защото там няма регулация и закон. Поради това сега това изведнъж става сериозен обществен проблем.

- Но вие казахте, че в случая не е нарушен законът, а само етичният кодекс, който пък е подписан от по-голямата част от печатните медии.

- Да, има етичен кодекс, но аз все повече си мисля, че е необходим един закон, който е за медиите въобще, защото в случая има една сериозна асиметрия в начина, по който се регулира медийната среда.

- Отново ще ви върна към въпроса за изчезването на публицистиката от електронните медии.

- Това е стар проблем. Какво да ви кажа, конкурентната битка, която мина и през електронните медии, пък и кризата, действително направиха оцеляването много трудно. В крайна сметка от тази тежка конкурентна битка пострадаха точно тези формати, които са свързани с качествената журналистика. Но това е констатация, която съм направил отдавна. Аз наблюдавам този процес и съм го описал през годините. Има една безграничност на търсенето на по-лесни и по-комуникативни форми и започва да намалява гражданската функция на медията въобще.

- Смятате ли, че този порок е характерен и за т. нар. обществена телевизия БНТ?

- Смятам, че обществената телевизия в това отношение има своята стабилност в момента. И мисля, че това е оценено не само от мен, а въобще от наблюдателите.

- Какво имате предвид, посочете примери за качествена журналистика и публицистика в БНТ?

- Имам предвид, че информационната й политика е балансирана. Сега, качествена публицистика..., оценката за качеството е сложно нещо, но много важен за обществената телевизия, което не е ангажимент на частните телевизии, е плурализмът в информационната политика. Аз мисля, че в това отношение обществените медии – и БНТ, и БНР – спазват закона. Хайде да го кажем така – защото те по закон са длъжни да поддържат плурализма.

- Това не е достатъчно и вие го знаете много добре.

Ами аз не знам какво наричаме качествена публицистика. Вижте, за да е качествена една публицистика, много е важно да не е диктувана от конкретен скрит интерес. Разбирате ли го? По отношение на обществената медия в това отношение имам най-малко подозрения. Защото за мен е много фалшиво и патетично, когато има защитаване на ценности, на позиции и т.н., а отзад всъщност стои някакъв конкретен интерес.