Изкуственият интелект няма да запълни духовната ниша, както фотографията не уби живописта преди век
Проф. Светозар Бенчев е директор на Филиала на Националната художествена академия в Бургас. Той е сред най-популярните съвременни художници у нас, професор в НХА и декан на Факултета за изящни изкуства. Завършил е живопис през 1989 г., членува в Дружеството на художниците в Бургас. Самостоятелните му изложби започват през 2002 г. не само в България, но и в чужбина. Днес стана ясно, че Филиалът на НХА в Бургас ще открие нова магистърска програма по специалността "Фотография". Защо тя е нужна за разрастващия се морския град и региона, какво могат да очакват бъдещите студенти през учебната 2024-2025 г.
- Проф. Бенчев, Филиалът на НХА в Бургас, на който сте директор, открива нова магистърска специалност „Фотография”. Има ли планове в бъдеще тя да бъде и бакалавърска, за да е по-достъпна?
- Засега не, защото количеството материал, през което трябва да преминат студентите, е много обемно за бакалавърската специалност. Идеята ни сега е да можем да приемем хора, които незадължително имат опит в подобни изкуства. Курсът ще е съкратен и в рамките на 3 семестъра искаме те да могат да навлязат в материята и да придобият нов поглед към фотографията.
Възражда ли се фотографията в Бургас? НХА открива нова магистърска програма
- Какво ще се преподава в специалността? За какво да се готвят бъдещите студенти, какво да очакват?
- Разчитаме на фотографията като медия, която може и трябва да се използва в съвременното изобразително изкуство и затова ще се наблегне на историята му. Ще се обхване както класическото направление, така и хипермодерното - буквално от последните няколко години. Акцентът е положен върху това как да ползваме фотографията правилно. За тази цел ще трябва да се учи както аналогово снимане на лента, така и най-модерните поведения на дигиталната фотография и изкуственият интелект, който все повече навлиза и в тази сфера.
- Изкуственият интелект сякаш от 2 години е неизменна част от изкуството. Какво е вашето мнение за тези генерирани изображения, които заливат мрежата?
- Всеки специфичен и уникален поглед към действителността е важен. Често такива техники могат да направят съвършено нестандартен прочит, който да бъде много любопитен и интригуващ. Изкуственият интелект е инструмент, който много улеснява изкуството, но сам по себе си той не може да се развива. Зад него трябва да стои човек, който разбира какво прави и знае каква е крайната му цел - това, което иска да постигне.
- Притесняват ли ви ваши студенти, които смятат, че изкуството ще се обезцени с развитието на ИИ? Задават ли ви въпроси и изказват ли съмнения, че няма смисъл да се занимават с изкуство?
- Не, защото смъртта на изкуството бе обявена още през 30-те години на миналия век. Това са различни теории, които казват, че вече нямало смисъл. Било е така с фотографията, всички са били категорични, че тя ще замени живописта. Както виждаме обаче, всичко се развива успоредно. Мисля, че човекът остава незаобиколим фактор. Както компютърът е инструмент, на който можеш да направиш всичко, но той сам не може - важно е кой седи пред него, кой му задава програмите, кой изисква определен резултат. Аналогично е с изкуствения интелект, който сега се използва активно. Но той едва ли би могъл да запълни тази духовна ниша, която човекът иска. Не е важно само техническото изпълнение, което може да бъде перфектно създадено от машина. Има и друг нюанс в поднасянето на крайния резултат.
- В медиите има огромна нужда от професионални фотографи. Повече от 30 години тук школата вече я няма - няма ги в действие истинските професионалисти, които са в пенсионна възраст. Мислите ли, че е възможно с новата специалност да се създадат подходящите условия да има възраждане в бургаската художествена фотография, в репортажната ѝ част?
- Абсолютно това е една от основните цели. Това е много важна част от цялата дисциплина. Имаме желание да поканим като лектори класическите бургаски фотографи - да провеждат уъркшопи, да изнасят лекции, семинари, да показват нагледно процеси, така че да не загубим връзката между миналото и настоящето. Познавам много от тях, много им се възхищавам.