Как бе извършено живото погребение на БНР

Финансовият министър Симеон Дянков реши да превърне Българското национално радио в малка сива балканска медийка, по-невзрачна и от радио Скопие. Дянков съкрати тази година бюджета на радиото със 7 милиона лева, а миналата бе извадил от него други 10 милиона. Това се случва, въпреки че БНР традиционно приключва годините без дългове.

Кризисната ситуация принуди шефовете на медията да търсят спасителни решения, за да не превръщат програмата му в денонощна дискотека, по подобие на останалите радиа в България. Едно от тях бе БНР да закрие кореспондентските си пунктове в чужбина, дори това в Берлин. Сред върнатите обратно у нас е и кореспондентът в Скопие Мартин Минков. Миналата седмица радиото

 прекрати ефирното излъчване на всичките си предавания, предназначени за чужбина,

които се подготвяха от третата програма на БНР. Досега Радио България - това е името, с което радиостанцията излъчваше на къси и средни вълни над 50 часа в денонощието програми на английски, немски, френски, испански, сръбски, турски, албански, гръцки и руски език, както и на български – за емигрантите и корабните екипажи. БНР излъчваше също на средни вълни и програми на турски език, предназначени за слушателите в самата Турция. В интернет сайта на медията се поддържа и страница на арабски език.

Няма държава по света, която да не поддържа свое международно радио.

Във Великобритания това е международната служба на Би Би Си, която в миналото подготвяше и емисии на български. В САЩ – “Гласът на Америка”. В Германия – Дойче веле. Съседките ни също поддържат подобни емисии. От Румъния излъчва радио Румъния интернационал, което до 2003 година имаше емисия на български, радио Сърбия работи денонощно и предава дори на китайски, радио Филия от Гърция има емисия на български, такава поддържа и Гласът на Турция. Дори международното радио Македония не е и помисляло да прекрати емисиите си на чужди езици, сред които и 30 минутно всекидневно предаване на български език за България.

Предаванията на радио София на чужди езици започват да се излъчват на къси вълни на 16 февруари 1936 година. Още първото предаване се чува в цяла Европа, Северна Африка, САЩ и Канада. През годините броят на езиците, на които се излъчват програми за чуждестранната аудитория, нараства. В този езиков спектър през годините са присъствали и програми на есперанто, румънски, полски, чешки, италиански и португалски, както и специализирани програми на 3 езика за африканския континент.
С действията си Дянков сега

нарежда БНР на последно място по обхват, дори след Македонското радио.

Който е пътувал с кораб или изобщо е напускал страната и е искал да слуша радио от България, знае колко немощни са предавателите на програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев”. Веднага след границата, а в много случаи и още преди нея, предавателите на БНР губят битката с чуждите радиостанции. Това е особено осезаемо, ако се пътува в Турция. Километри преди граничните пунктове от БНР вече няма и следа. Затова пък третата програма - радио България, имаше договори с чужди предаватели да ретранслират емисиите й и тя можеше да се лови дори в САЩ и Канада.

Прекратяването на ефирното излъчване предизвика бурна реакция сред слушатели от цял свят.”Не съм си представял, че годината може да започне с такава ужасна новина”, пише Хуан-Карлос Бускаля от Аржентина, който слуша радио България на испански от цели 35 години. “Моето

най-голямо притеснение е, че решението да прекратите късите вълни е взето без ясното разбиране,

че на този етап радио България не предлага сериозна алтернатива за слушане чрез интернет, тревожи се дългогодишният слушател от САЩ Уйлям Флим - Спирането на късите вълни, преди радиото да е установило недостатъците на уеб-страницата ви, ще доведе до загубата на повечето ви слушатели”. “Вчера чух във вашето предаване и не можах да повярвам на ушите си: Радио България напуска късите вълни – ТОВА ПРОСТО НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ”, пише Волфганг Хервих от Елербек, Германия. “Като дългогодишен и лоялен слушател от САЩ се натъжих, когато научих, че Радио България скоро ще спира късите вълни - споделя Алис Сджардин - Вашата станция беше много необходим източник на международни новини, на които не се обръща внимание от медиите в моя регион.

Мненията, представени от журналистите ви, бяха безценни,

що се отнася до разглеждането на глобални проблеми.” “Работя като капитан на търговски кораб и моля да имате предвид, че в открито море достъпът до интернет е доста ограничен, така че вашите предавания бяха основен, а в последните години и единствен източник на актуална ежедневна информация от България След вашето спиране ще продължим да слушаме английските програми на Би Би Си, но в тях няма информация за България”, е категоричен Детелин Стоянов. “От деня, когато изпратих първото си писмо до вас, до деня, в който обявихте края на късовълновите ви излъчвания, стоят 58 години – цял човешки живот. Благодарение на немските програми на радио България успях да натрупам солидни познания за България и да се запозная по-подробно със страната ви. И сега, след като вашата страна се издига нагоре, Радио България обявява края на своите излъчвания – та това си е живо погребение За мен се срутва един малък свят”, тъжно констатира Паул Франк от Баден-Баден, Германия. Владимир Пивоваров от Украйна не пести силните думи в писмото си: „Как вашето правителство не разбира, че убива своя имидж и историята си в съвременния свят!?”

“Въпреки че много хора използват интернет, се съмнявам, че ще мъкнат компютрите си насам-натам, за да слушат емисии, които преди това са били достъпни за слушане по радиото”, заключава дългогодишният слушател на предаванията на гръцки език Джон Бабис.

Пощата на радио България е задръстена от стотици подобни писма, което очевидно не трогва министър Симеон Дянков, който никога не крие, че България е само спирка в живота му и след края на мандата ще се изнесе в чужбина.