Буквите на древните българи използвани не само за глаголицата, но и за латинската, и за гръцката писменост

Ролята на братята Църко и Страхота, известни със свещеническите си имена като Константин (наричан още Кирил) и Методий, за утвърждаването на българската азбука е неоспорима. 

През 860 г. Константин–Кирил е натоварен с важна дипломатическа мисия при хазарския каган Булан в Крим. 

Каганът и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия. Хазария се обособява като самостоятелно държавно образувание след разрушаването на Стара Велика България. Преди това тя е била съставна част от старата Велика Българска империя, разположена на обширна територия в Евразия. 

Каган Булан е поставен в същото положение като цар Борис I. Задачата на Константин е да му се разясни идеята за гръцкия вариант на християнска вероизповед. Това му е възложено от Михаил III – император на Източната Римска империя, която неправилно е наричана „Византия“. При тази си мисия Константин взема със себе си и брат си Методий. По пътя им за Хазарската страна двамата спират в гр. Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров. Там Константин се подготвя за бъдещите си диспути и затова изучава еврейски език. Древният Херсонес (Херсон) тогава е бил в пределите на обособилата се след разкъсването на Старата Велика България Волжко-Камска България. По това време тя била в положение на васална зависимост от Хазарския каганат. В изворите се споменава, че 

тук братята откриват мощите на първия папа на Западната Римска Империя след Свети Петър – Климент I Римски

 Този факт защо той е погребан в историко-етнокултурни територии на българите все още не е изследван напълно. От Херсон двамата братя продължават своето пътешествие с кораб към хазарската земя. Има сведения, че те произхождат най-вероятно от стар древнобългарски род, който се е изселил от Стара Велика България. Прави впечатление, че Константин и Методий били добре запознати с културните традиции и обичаи от този район. Затова и не е случайно, че са били изпратени там с такава отговорна мисия. През време на посещението си при хазарите Константин бил запитан по време на една обедна гощавка, дадена от хазарския каган: „Какъв е твоя сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?“. Константин отговорил: „Имах дядо, много велик и богат, който стоеше близо до царя. Но, когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук“. Константин по-късно продължава да действа като дипломат на Източната Римска империя в Крим и в околните области. 

 Това, че Кирил и Методий са българи е казано съвсем ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово”

 Авторът пише следното: “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.” Хавел Салански дава сведения от изворите, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота.

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота

 Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собствени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за 

 откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив

 В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.
Ватрослав Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на-север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите. Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е 

изработена според старобългарските фонетически особености

 Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и Методий (Църхо и Страхота) в Солун. Изследователите подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия.

Най-ярък пример на прогонен представител на благородническата класа е посочен Кан Телец, който през 777 отива в Константинопол…. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал предполагат, че 

дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини

 Изследователите смятат, че това е станало по времето на Кан Кардам.

Скоро след мисията си при хазарите (българи) , или по-скоро като нейно продължение, в 861 г. той е изпратен и при роксаланите (които са преки наследници на българите-етруски) в околностите на гр. Фула (близо до Херсон). Там 

той се запознава с т. нар. „роска“ или „рошка“ писменост

 Натоварен е с някаква дипломатическа задача от Михаил III, но подробности за нея не са достигнали до нас, освен фактът, че заедно с Методий активно проповядват гръцката вероизповед. Дори отсичат едно дърво, на което местните хора се кланят като на кумир, и успяват да препокръстят известен брой от тях. През 862 г. или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Известно е, че 

двамата братя Константин-Кирил Философ и Методий са говорили на старобългарско наречие,

 което според учените произхожда от райони, намиращи се далеч на север от гр. Солун и от което много по-късно (до средата на XIX в.) са запазени следи в определени диалекти на българската част на Родопите, според проф. Иван Гълъбов. Освен това учените отдавна са забелязали, че езиковите особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са подобни на тези на Черноризец Храбър. Това подобие е толкова голямо, че някои от тях предполагат, че са писани от един и същи човек. Правени са също така опити Черноризец Храбър да бъде отъждествяван с Йоан Екзарх и дори със св. Иван Рилски. Други предполагат дори, че Черноризец Храбър не е никой друг, а замонашилият се цар Борис-Михаил I. Общоприето е да се счита, че Черноризец Храбър е принадлежал към български царски род. Тъй като езиковата особеност на хората говори за произхода, ранга и принадлежността им към определени социални слоеве, то наречието на Константин-Кирил, наричан Философ, е по-нататъшно потвърждение на отговора му при хазарите, а именно, че семейството му е принадлежало към висок придворен ранг. По всяка вероятност 

семейството на дядото на Константин-Кирил Философ и на Методий се е изселило от Стара Велика България след смъртта на владетеля Кубрат

 (или „Курт“, „Хор Бат“, „Куврат“, „Ку(ю)рд бард“, на гр. „Χου βρατις“). В „Пространното житие на св. Кирил“ („Живот на нашия блажен учител Константин Философ, първият наставник на славенския народ“), когато бил в Херсон (859 г.-861 г.) агиографът е записал: „Тук (Константин-Кирил Философ, бел. мои) намери Евангелие и Псалтир, написани с роски (или рошки, бел. мои) букви, и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. (Забележете, 

Константин-Кирил Философ е разбирал рошкия

 или роския език!, бел. мои). А след като се помоли Богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки Бога.“ Названието „рож“ – „рос“ на сарматските племена, живели първоначално в Берсилия (Сарматия), а по-късно в Стара Велика България, може да идва от древноперсийските думи „ors“ или „uors“ – „бял“ и „rukhs“ – „хубав“, „преславен“, „прекрасен“, „пресветъл“. Дори в италианския език „хубав“ е „bello“. В новогръцкия език думата „хубав“ е „ωραίος“! С подобно значение е изразът „Пресветли, царю!“. Оттук произлиза и названието на древната столица на Дунавска България – Велики Преслав и много др. п. Следователно, названието „рос“ („роксалани“, „росомани“) се явява пълен синоним или друга форма на народностното название „българ“ на същия народ, защото 

 „българ“ и „рос“ означават едно и също – „бял“, „хубав“, „светъл“, „пресветъл“

 Тази културна традиция е следвана и през българското средновековие в имената на българските владетели, само че с древногръцката транскрипция, като Калоян, Каломан (Калиман) I и Калиман II. „Кало“ на старогръцки език означава „хубав“, „добър“. Тази дума се съдържа и в названието на Калиакра (Калицерка), което означава „добър, хубав нос“. Създадената от народа „рож“ – „рос“ Салтово-Маяцка археологична култура всъщност е част от културата на Стара Велика България. Нейните носители са известни и като „росомани“. Това е вторичен етноним на даките-гети. Името „Росомани“ е първичен етноним на „Роси“ + „Мани“. Значението е „Светли хора“, „Слънчеви хора“, „Преславни хора“. По подобен начин се превежда и етнонимът „Роксалани“ “ „Светли алани“, „Преславни алани“. Терминът „рос“, от който произлиза названието „Россия“ („Русия“), първоначално е било самонозвание на племето „рос“. То е едно от етруските племена. На етруски език „рос“ означава „сияещ“, „озарен“, „светещ“. Росите са познати и още и като „свеони“. Това название стои в основата на днешното етнично название „шведи“. 

Названията „Рус“ и „Русская земля“ са известни от писмените извори едва от 945 г. Пеласгите (фригите/бригите), бесите са бели, високи хора, със сини очи и светли коси. 

Техните предци са се заселили в далечните земи на Шумер и Акад, на Древен Египет през 4 хил. пр. Р. Хр.

 Братята пеласги Египт и Данай са водели помежду си борба за властта над Египет. Пеласгите са били с високоразвита култура и са били отлични мореплаватели. Те пристигат до Египет с кораби, които имали високи носове. Наричали са себе си „Шамсу Хор“, т. е. „Децата на Хор“ и към края на 4 хил. пр. р. Хр. са били господстваща династия в Египет. От фригийския/пеласгийския цар Тантал и синът му Пелопс идва названието Пелопонес – страната на аркадийските пеласги.

Според една легенда 

този народ е предпотопен. Орфей е внук на прекия потомък на Атлантите – тракийският (антично български) цар Хорапс,

 който е имал син (бащата на Орфей), наречен „Оайгър“ – „Самотен ловец“. По Северното Черноморие народът „рос“ влиза в контакт с източните склавини, родственици на етруските. Настъпва частична и взаимна асимилация, която има за резултат усвояване на названието „рож“ – „рос“. Народностното название „рож“ и епитетът „рожски“ се запазват и до по-късни векове.“

"Роският“/„Рожкият“ език вероятно е бил езикът на берсилските българи, а рожките букви съставят най-старата писмена система – тази на древните българи,

 която днес все още се нарича етруска, „рунно писмо“ или се оприличава с алански, касожски и други графични знаци. По-късно тази азбука е използвана както за изработването на латинската, така и на гръцката азбука. Готската азбука също е създадена на базата на древнобългарската писменост. Не случайно за създател на готската азбука се счита Вулфила („Улфила“) („Vʊlfila“, в източниците името се среща като „Улфила“ или „Урфила“, на гр. „Ουλφίλας“, „Ουρφίλας“, на лат. „Ulfila“, „Gulfila“; роден ок. 310/311г. и починал 383 г.). Вулфила е първият епископ на готите. Той е превел Библията от старогръцки на готски език. Роден е в района на сегашния гр. Силистра. Аналогията на Вулфила със св. Константин–Кирил Философ е пълна. Трябва да се отбележи, че 

за св. Паисий Хилендарски готи и българи са били едно и също нещо

 Дейността на епископ Улфила протича в древния град Никополис ад Иструм (намира се до с. Никюп, община Велико Търново, област Велико Търново). Разположен е само на 18 км от старата столица на България гр. Велико Търново. Наблизо, на четири километра от гр. Свищов се намира и древният гр. Нове. Не случайно той става столица на царя на вестготите Аларих, а по-късно и столица на царя на остготите Теодорих. По-късно 

древнобългарската писменост, наричана „рошка“, е присобена или обновена в сегашната писмена система, наричана „Кирилица“

За голямо съжаление все още битува твърдението, че „новосъздаденият писмен“, т. нар. „старославянска писменост“ се дължи на приспособяването на гръцката писменост едва през IX в. Това време се представя в западната историография за рождена дата на славянската писменост въобще. От тук следва, че едва през IX в. се извършва приобщаване на всички склавински/славянски (славяни е изкуствено понятие за обединение на всички кирилоговорящи) народи, в това число и на българския, към европейската духовна култура. От тези позиции гръцката и латинската писмености, а с това и гръцката и римската култури, се считат за фундамент на световната култура и духовност, за еталон на човешката цивилизация, за образци на общовалидни ценности. В този смисъл на българите продължително време, а дори и сега, се гледа като на заселили се късно на Балканския полуостров пришълци. Затова в античността са причислявани към т. нар. „варварски народи“, „конни народи“ или накратко „варвари“. Разбира се, това е мит, грандиозна историческа спекулация.

Съвременните резултати от мащабните генетични изследвания, извършени от учени, които са представители на няколко европейски държави под ръководството на световноизвестния учен акад. Ангел Гълъбов, показаха, че ние, българите, сме местно, автохтонно население и че 

според мащабните генетични изследвания ние най-много си приличаме с населението на Северна Гърция и на Италия, т. е., че сме западни евразийци – индоевропейци

 На 1 ноември 2016 г. бе оповестен нов проект за изучаването на ДНК на древното балканско население. Той носи названието: „Траките – генезис и развитие на етноса, кулутурни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“. Това е първият мащабен общоакадемичен проект, който обединява 27 научни звена (22 института и 5 лаборатории) с участие на университети от Канада, Република Италия, Федерална Република Германия и Япония. Целта е установяването на приемственост в генофонда, т. е. да се проследи развитието на генофонда от праисторическите времена до наши дни. За ДНК анализите ще се приложат върховите постижения в областта на културономията, културната антропология, изкуствознанието, молекулярната биология, биохимията, органичната химия, металознанието. 

Траките (правилно антични българи), както все още неправилно се наричат нашите деди, са най-старата етнокултурна общност не само в Европа

 и втората, според Херодот, по численост след индийската в света. 

Беше обявено, че изследването се финансира от частни дарения. Все още липсва държавно финансиране. Няма съмнение, че резултатите от тези мащабни изследвания ще потвърдят автохтонността на нашите древни предци. Въпреки това антибългарските атаки, които целят да откъснат българския народ от неговите исторически корени, от неговите изконни етнокултурни, етноезикови и етногеографски територии, не спират. Не се разколебават и не се променят становищата на идеологизираните наши и чужди изследователи на историята и на културата на българския език, на българската писменост и на българската култура. Техните измислици, особено за преселението на българите в Югоизточна Европа през средните векове, се пропагандират и се насаждат повсеместно, както у нас, така и зад граница. България е единствената държава в Европа, която през своята хилядолетна история никога не е променяла своето национално и държавно наименование. Нещо повече, 

 България е първата в Европа държава, която приема християнството чрез мисията на първия апостол след Иисус Христос св. Апостол Андрей Първозвани и то още през 1 век

Първата християнска апостолска църква в света е била основана от Свети Всехвален Апостол Андрей Първозвани в гр. Варна.

Когато се е замонашил, цар Борис I приел монашеското име – Йоан. Намерени са оловни печати с това негово име, когато е бил монах в манастир близо до Варна. Те са потвърждение, че и като монах цар Борис I е упражнявал владетелски функции. 

Защо цар Борис I приема монашеското име Йоан? 

Защото това е личното име на този, който е покръстил самия Иисус Христос – Йоан Кръстител! През целият си живот, и като цар, и като монах, и дори като баща, цар Борис I е правил всичко възможно, за да възстанови първенстващата роля на българската църква и на българската държава в създаващия се нов световен християнски свят! Нещо повече! Стремял се е да наложи в новия християнски свят, и донякъде успява, българското държавно законодателство. Доказателство за това са преговорите, които води както с другите два християнски центрове – Рим и Константинопол, така и първият старобългарски правен паметник, който е бил съставен на базата на древнобългарската правна практика и възприемането на нормите на християнския морал от най-ранния период на разпространение на християнството по българските земи. Това е известният Закон за съдене на хората. Той е познат под няколко редакции: кратка, обширна и сводна. Този старобългарски раннохристиянски закон се среща в многобройни преписи, което означава, че е прилаган продължително време. Този факт е също безспорно доказателство, че ние, българите, най-рано от всички народи и държави сме възприели християнството като общонародна и общодържавна религия. След препокръстването, свалянето от власт на цар Владимир Расате е свързано с това, че той заедно с група свои поддръжници, недоволни от това, че се възприемат източноправославните (константинополските) модели на каноничното християнство, а не тези на българската първоинституциална форма на християнството, т. е. налагат се правните норми на Константинополската църковна власт в държавния и социален живот на християнска България, се опитал да възстанови първоначалното положение. След поставянето на власт на цар Симеон са били направени опити да се приспособи старият Закон за съдене на хората. Не е било достатъчно и постепенно започнало да бъде налагано ново християнско законодателство по Константинополски църковен и държавен образец. С това обстоятелство се обяснява появяването на т. нар. „Симеонови сборници“: „Златоструй“, съставен лично от цар Симеон Велики.

Първият Симеонов сборник е с енциклопедичен характер, чиято цел е да бъдат представени натрупаните в Константинополската книжнина познания. Вторият Симеонов сборник съдържа нравоучителни слова и беседи от константинополски автори и църковни дейци и др.