ЛГБТИ разбра, че няма как да пробие сред консервативните българи и таргетира децата чрез киното

Премиерата на първия български игрален ЛГБТ филм ще бъде на 14.06, в рамките на „София прайд филм фест“, съобщиха организаторите на фестивала. Информацията, на фона на безспирните политически драми у нас, мина сравнително незабелязано. Дали на малко хора им е до това – сега, когато за пореден път ще се самоубеждаваме, че трябва да гласуваме отново, дали някак претръпнахме, дали това е последна грижа на хората, но този път нямаше кой знае какви реакции – нито положителни, нито отрицателни.

За филма

Заглавието му е „Любен“, режисьор е Венци Костов и е заснет в копродукция с Испания, като там е бил излъчен още лятото на миналата година. Двете главни роли се изпълняват от актьорите Божидар Асенов и Димитър Николов, както и испанските актьори Антония Сан Хуан и Рамон Ескинас. По-интересен, за разлика от сравнително непознатите актьори, е сюжетът на филма, който разказва за любовта между двама младежи – с оглед на анонса, че филмът ще е ЛГБТИ – нищо неочаквано. Но за да бъдат съвсем актуални и максимално „дайвърсити”, главните актьори, между които ще се възпламени любов, са българско и ромско момче в „планинско село, сковано от предразсъдъци”.

Ето, още в анонса се акцентира, че малките селца, малките градчета, са задръстени места, на които все още властва лошият консервативен модел, традиционният модел. Не, че донякъде не е така – колкото е по-голямо населеното място, толкова по-разкрепостено е, в него се преплитат различни култури, интереси, течения и прочее. Но тук същественото е, че консервативното е приравнено до закостеняло, задръстено. С две думи – нещо лошо.

Сюжетът ни пренася в България, където Виктор (Димитър Николов), който доскоро е имал „чудесен” живот в Мадрид с партньора си Хосе, се връща у нас за погребението на дядо си, но решава да остане и за лятото. Именно тук той неочаквано намира любовта в лицето на Любен, 18-годишно ромско момче. Различията не им пречат, напротив, а любовта им успява да надделее над еснафщината в малкото забутано селце. Идилия!

Няма как да не забележим, че стават все по-иновативни – не просто любов между двама, а единият е и от малцинствата – колко прогресивно, колко разчупено! Няма как да не забележим, че и възрастта на героите е все около пълнолетието, минали години  под него, когато те все още не са напълно психически съзрели, за да направят разликата между ново, различно, правилно, просто тренд, заблуда или необходимост.

Минали години

Т.нар. Прайд вече не е същият. В началото беше протест срещу дискриминацията, срещу неравенството, срещу агресията, която участващите виждаха в околните. Беше призив да не бъдат анатемосвани без причина. С годините отношението към тях се промени – вече е съвсем нормално да срещнеш двама човека от един и същи пол, които например са се прегърнали, и да не обърнеш внимание на това. Никой не ги бие, никой не ги обижда, никой не се вълнува от тях. Нали това искаха? Да са равни с останалите, да могат свободно да се разхождат по улиците. Ето, имат го!

Но това, разбира се, не им стигна. Миналата година загатнаха къде се целят. Да не забравяме, че колкото и разчупени да сме, по-възрастните трудно можем да бъдем заблудени, че става въпрос просто за любов. Все пак, страна, преживяла комунизъм, отлично знае рисковете от пробутването на каквато и да е идеология, маскирана под приказки за солидарност, равноправие и светло бъдеще. Затова целта са децата. Затова и се увеличиха филмите с подобна насоченост, книгите, детските такива дори, различните организирани мероприятия, чрез които се провежда целенасочена кампания, която умело размива възприятията на подрастващите. Индоктринация.

Ето, миналата година на „Прайда” имаше и такова чудо:

Тоест, тече, не от вчера, съзнателно сексуализиране на атмосферата, която бива представена като приятелска, като подходяща за децата – без значение от възрастта им. Какво въобще ще търсят толкова малки деца на място, където преобладават голотиите, ексцентричните облекла и разюздаността, е въпрос, от който, за съжаление, не се заинтересуваха компетентните органи.

„София прайд филм фест”

Миналите години ни поднесоха други два много тематични и красноречиви филми: „Змия” и „Близо”, които съвсем демонстративно се опитваха да предизвикат интереса на непълнолетните. Пропаганда, внушения, патология. Да, и в двата филма нямаше явна педофилия. Ставаше дума за много тънка перфидност, която целеше да покаже на децата, че ласките с някой от твоя пол, дори и с непознати възрастни мъже, са нещо съвсем естествено.

И отново бяха намесени – в ролята на лошите, разбира се – закостенелите родители, които не разбират поривите на младите души, намесено беше и тесногръдото общество, нормите и културата бяха определени като ненужна и потискаща рамка за свободния дух на... децата, като в един от филмите имаше дори и самоубийство, за което бяхме упрекнати всички ние – задръстените, „лошото хомофобско” общество. И ако това е крайно плоска пропаганда, която лесно бива разкрита от почти всеки пълнолетен и разумен човек, не така стои въпросът с децата. Дали на 12-14-16, те все още не са достатъчно опитни и съумяващи да преценят дадена ситуация, за да усетят плоскостта, по която са завлечени от апологетите на ЛГБТИ и различните патологии. Защото те – патологиите – не са просто любов, както се опитват да ни внуши и Прайдът, и „София Прайд филм фест”, и себеподобните им.

Все по-агресивни, все по-натрапчиви

С наближаването на София прайд, подобни активности – прожекции и прочее, все повече зачестяват. Нищо ново, разбира се, явно наистина претръпнахме. Това е един от проблемите. Много отдавна не става въпрос просто за правата на гейовете например, а за промотиране на идеология. И тази идеология, по един или друг начин, повлича подрастващите, които обаче нямат нито годините, нито интелектуалното ниво, нито разбирането, за да преценят наистина дали това наистина ги касае или просто трендът ги въвлича насила сред вълните. За да са част от общността, какво по куул от това да си различен, як, нестандартен, модерен. Вече се говори открито за смяна на пола, за небиологичен пол, за правото на 10 да решиш, че вече не си момче, например. Все още не у нас, но е скоро и този момент. А какви са травмите, които впоследствие причинява тази заигравка с биологията, това отричане на природата, човек може да прочете сам.

И ако все пак някой ще побърза да възрази, че това са частни прояви, на които грижата да не попаднат деца, е на родителите, няма да е съвсем прав, защото различни примери говорят за обратното.

Миналата година не коя да е организация, а... Съюзът на съдиите в България проведе семинари на тема: „Признаване на пола при транс и интерсекс хора: личностни и правни въпроси; сравнителен анализ на българската и добрите международни практики“.  А какво да кажем за Министерството на културата, което с близо 100 000 от нашите данъци, финансира ЛГБТИ проект гротеска, в който "драг кралици" се кълчеха полуголи. И прочее, и прочее подобни много „разчупени” прояви, които когато бъдат припознати на държавно ниво, много лесно биват приети и от мнозинството от хората.

Появяват се все повече поводи, на които можеш да демонстрираш, че и ти си прогресивен. Тук идва и сблъсъкът с традиционните ценности, въобще с ценностите. Това е изкуствена култура, изкуствена свобода, която няма нищо съдържателно, нищо, от което можем да научим нещо, да се обогатим. На заден план са човешките взаимоотношения, на преден план е поставена сексуалната ориентация, етносът (както във филма „Любен”), обърканата личност. Липсва ценностната система, липсва моралът, те са принизени като ненужни и остарели, пречка пред свободата. Всъщност, пречка пред слободията, която буквално ни помита.