Сърцераздирателни истории с Бойко, Цецо и Мони

Едни мрачни мисли от миналия петък са ме налегнали, мир не ми дават. Ама нека разсъждаваме заедно, да видите дали само аз съм за психиатрия. Като изключим студа, набиращото скорост народно недоволство във връзка със споразумението АСТА и дребните препирни в парламента, предназначени повече да поддържат на тонуса родните депутати, отколкото да имат каквато и да е позитивна практическа насоченост, бяхме свидетели на две емблематични явления. Първото е, че още не излязъл, както се казва, от кабинета си на “Дондуков” 2, президентът Първанов от сутрешния блок на БиТВ обяви идейна война на ГЕРБ и лично на лидера му Бойко Борисов. А второто знаменателно явление бе, че

премиерът не претърпя този нагъл набег на президента

в медийната сфера, която Борисов не от вчера смята за своя запазена територия, и още същата вечер се появи в “Панорама”.

Където ни сервира две сърцераздирателни истории, достойни за книгите на братя Грим. Ето - с трогателния си разказ за това как бедните му родители нямали пари да го изучат и поради това успял да завърши само гимназията в Банкя за разлика от Станишев, който бил изкласил в Москва и Лондон, Борисов добави най-малко 3 процента просълзени електорални единици към изтънелия напоследък рейтинг на ГЕРБ.

Сигурно още толкова процента добави и с простичкия си разказ за това как повикал Цецо и кротко му обяснил простия факт, че докато той се старае да убеди Брюксел, че сме дорасли не само технически, но и духовно за светилището Шенген, в същото време в София

Цецо, вместо да си трае, взема та обяви председателката на Съюза на съдиите в България за маша на мафията,

с което напълно обезсмисли усилията Борисови. Гаф, който със сигурност е изкарал саркастична усмивка на лицето на неговия холандски колега и породил някои добре премерени просъсквания от страна на германските ментори на съвременна България.

И тук вече идва изненадата – въпреки повече от явния прът в колесницата Борисова, поставен там не от кой да е, а от доброто приятелче Цецко, Борисов дори не направил опит поне да го прати с други свои стари другарчета на вразумителна в духа на старите мутренски традиции разходка на Витоша.Не, премиерът също така простичко, на чист народен език разказа на поданиците си, че вече бил наредил конфликтът между МВР и съдиите да бъде ликвидиран по най-бързия начин, а пък Цецо, разчувстван от проникновения премиерски тон, обещал вече да не прави така. С което поради претоварената програма на премиера, както и поради очертаващата се схватка с президента Първанов, случаят бил минал към дело.

И още нещо трогателно сподели същата вечер премиерът с иначе закоравялата от 22-годишната политическа демагогия телевизионна аудитория. Първо

разказа, че почти милиард лева са разплатени вече на непослушните зърнопроизводители.

След което загрижено и много съпричастно ни информира, че и тази година в бюджета на държавата са предвидени парични помощи за тютюнопроизводителите, въпреки че от 2010 година ЕС не отпуска пари за тази цел. А Мони Дянков, този истински Цербер пред портите на държавната съкровищница, който не отпусна по Коледа и един лев на гладуващите и студуващи български пенсионери и държи на слабителна диета родната наука, същият този Дянков въобще не протестирал срещу такова явно разхищение на средства.

То всъщност и как ще протестира, като идват вече следващите избори, а добре се знае, че тютюнопроизводителите са сред най-ревностните избиратели на Доган. В тази суша на електорална симпатия и ракът, както се казва, е риба.

И накрая може би все пак не е зле да помислим възпитаник на коя гимназия искаме да ни управлява в бъдеще – на банкянската, на английската или пък на “Итън”. То не че имаме кой знае какъв избор, но пък, от друга страна, ако продължаваме по стар шопски навик да си смятаме, че от Витоша по-високо нема и от Искъро по-дълбоко нема, скоро едва ли ще прокопсаме.