Медиите в РС Македония отразиха размахания пръст от Гърция, но неглижират България

Медиите в Северна Македония масово информират за реакциите в Гърция след проведените на 8 май избори за президент и парламент, както и за позициите на бъдещите управляващи новоизбрания президент Гордана Силяновска и вероятния премиер Християн Мицкоски. 

В две редакционни статии на близкия до управляващата Нова демокрация вестник "Катимерини" се посочва, че Атина чака полагането на клетва от новия президент Гордана Силяновска-Давкова, за да види как ще нарече държавата, а след това и програмните определения на новото правителство. 

„Ако новите власти в Северна Македония се отклонят от споразумението от Преспа, се очаква първо дипломатическа реакция, а след това може би друга, още повече, че Гърция е в предизборен  период  заради европейските избори, така че поради събитията с новите македонски властите, гръцкото правителство ще бъде подложено на силен натиск”, пише Фактор.мк.

В първия текст в „Катимерини” на отличния познавач на региона и гръцко-македонските отношения Ставрос Симас е поставен въпросът дали ВМРО-ДПМНЕ „мутира в проевропейска политическа организация от дясно-център или ще продължи по пътя на националпопулизма и авторитарното управление на бившия лидер и премиер Никола Груевски

„Интересува ни в коя държава ще се закълне Силяновска: в Северна Македония, както е конституционно записано в Преспанския договор, или в несъществуваща държава "Република Македония". В момента Гърция и България са в изчаквателна позиция на посланията на новата (политическа) реалност в Скопие, както и на съюзническия фактор - американците и европейците, коментира "Катимерини", цитиран от медиите в Северна Македония.

Нейните (на ВМРО-ДПМНЕ) идейни координати като че ли не са се променили. Защитата на идеологията на "македонизма" все още е стълбът на съществуването на партията, както и нейната декларирана проевропейска, прозападна ориентация - оттук и близките й отношения с германския ХДС и ЕНП. Що се отнася до българската "утроба", от която се появи през миналия век, отношенията не само се разпаднаха, но с времето станаха враждебни и днешната ВМРО-ДПМНЕ смята "майчината прегръдка" за заплаха".

Как правителството на Мицкоски ще упражнява власт в такава среда ще се види от приоритетите, които ще си постави. Емигрантите (от Северна Македония) оставят страна, затънала в корупция, непотизъм и шуробаджанащина, но и две междудържавни споразумения - с Гърция и България, които НАТО и ЕС аплодираха, но ВМРО, като опозиция отричаше, намеквайки преди изборите, че ако не може да ги премахне, ще ги  замрази, пише от своя страна Симас.

Медиите в Северна Македония информират и за коментара в "Катимерини" на Василис Недос, в който, съобщават те, се посочва, че докато и Силяновска, и Християн Мицкоски многократно са заплашвали, че няма да изпълняват Преспанското споразумение и че ще откажат да използват географския маркер (Северна), в Атина има изчаквателна позиция за всички официални събития, които ще последват.

 „Този развой на събитията със сигурност оправдава подозрението на Атина, което доведе до решението да се отложи ратификацията от гръцкия парламент на трите меморандума за сътрудничество (въпроси за европейска интеграция, военен и икономически), предвидени в споразумението от Преспа. Ясно е, че Атина не иска възраждане на проблемите на Балканите, които досега се смятаха за овладени, поради което всяко движение в Скопие ще бъде следено много внимателно“, пише „Катимерини“

Изданията в страната цитират и интервю на гръцкият министър на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис в интервю за радио Скай : „Включването на българското малцинство в Конституцията, както и Преспанското споразумение, е предпоставка за напредъка на интеграционните процеси, така че в този момент Северна Македония с новото правителство и новия президент ще бъде изправена пред важни дилеми. Вярвам и се надявам, че съседната страна ще продължи своя европейски път и няма да имаме възраждане на национализма и проблемите от миналото“, подчертава Герапетрис.

„Преспанското споразумение отново "преследва" „Нова демокрация”, която в официална опозиция го осъди, а като правителство мълчаливо го прие и сега може да бъде призована да го защитава, анализира влиятелната гръцка медия "Новини 24/7", пише Независен.мк.

А сайтът Вечер.мк информира, че „гръцката опозиционна партия Сириза е поискала от гръцкото правителство да реагира в случай на нарушаване на Преспанското споразумение, използвайки средства като замразяване на европейската перспектива на Северна Македония. 

 В същото време медиите в РС Македония не обръщат особено внимание на изказванията на президента на България Румен Радев и на премиера Димитър Главчев, които обявиха в отделни позиции, че не приемат изявления от Скопие, които противоречат на международни договори.

Скопие има проблеми и със спазването договора за добросъседство с България от 2017 година. Страната все още не е включила в конституцията си и българите. Условие, което залегна в преговорната рамка на Северна Македония. 

Спечелилата изборите партия ВМРО-ДПМНЕ разви мощна антибългарска кампания и веднага след изборите миналата седмица лидерът ѝ Християн Мицкоски влезе в конфронтация със София. 

"Убеден съм, че европейската перспектива на Северна Македония зависи от стриктното изпълнение на международните договори, по които тя е страна, както и от одобрената от Европейския съвет през юли 2022 г. преговорна рамка, която, за сведение на отговорните институции в Република Северна Македония, няма да бъде ревизирана, посочи българският президент Румен Радев.

В този дух беше и изялението на премиерът Главчев, който посочи, че " европейската перспектива на Република Северна Македония ще зависи изцяло от всеобхватното изпълнение от нейна страна на одобрените от всички договорености от юли 2022 година" .