Мангъров за мерките срещу коклюш: Промените във ваксинационния календар, са като тези в Конституцията

Промените във ваксинационния календар са като промените в Конституцията – може да се направят много лесно, но резултатът ще проличи по-късно. Това коментира пред TrafficNews доц. Атанас Мангъров във връзка с въведената възможността за по-ранно ваксиниране на бебета срещу коклюш и безплатни имунизация на бременни жени.

Специалистът по инфекциозни болести и педиатър смята, че изместването на възрастта, при която се ваксинират най-малките – от 8 седмици на 6 седмици, с комбинация с прясно имунизирана майка не е разумна мярка. Обяснява това с възможността антителата на ваксинирано бебе да влизат в конфликт с тези, които родилката е предала.

„Това не е сигурно, но има възможност да се унищожат ваксиналните антигени, не само за коклюш, но и за останалите болести, срещу които защитава шествалентния препарат. Много по-добре е, когато една жена планира бременност, да се ваксинира по-рано. Антителата се задържат с години. Ако това се направи два-три месеца преди раждането, жената няма да има време да изработи антитела до раждането на бебето. Това може да наруши и качественото изграждане на антитела за детето“, пояснява той. Допълва, че бременните не са застрашени от коклюш и ако те са били ваксинирани преди години, те няма да го карат тежко.

Коклюшът или „магарешка кашлица“ е заболяване, което се причинява от бактерия. Това е силно заразна въздушно-капкова инфекция. Особеност е, че когато човек изкара коклюш, имунитетът не е доживотен, но е продължителен – 10 и повече години. След изтичане на този период отново може да се зарази, но го кара по-леко.

Доцентът е категоричен, че най-сигурния метод за предпазване от разпространението на заболеваемостта е спазването на утвърдения в България имунизационния календар.

„Усилията трябва да бъдат насочени към ваксиниране на децата. Всички други мерки са безполезни. Понеже е силно заразно, то така или иначе ще върлува и малките рано или късно ще се срещнат с естествения му причинител. Когато това стане, ваксинираните няма да боледуват тежко. Това ще им даде възможност и да изградят имунитет върху лигавиците, който по-траен. От своя страна, неминуемо ще се стигне до групов имунитет и преборване на епидемията“.

В тази връзка добавя, че е безпредметно класовете в училищата, в които е имало случай на дете с коклюш, да бъдат карантинирани. Мотивът – ако съучениците му са ваксинирани, то за тях няма опасност от тежко боледуване.

Малките бебета трябва да бъдат пазени, а фалшиво ваксинираните да бъдат имунизирани. „Сега, когато имаме масово разпространение, ще избият всички пробиви в имунизационната ни програма“, казва той.

Доцентът поясни, че преди навлизането на ваксините, населението е имало значително по-голям имунитет, поради високия брой на заболеваемост. „Тогава жените в детеродна възраст са имали високи нива на антитела срещу коклюш и са ги предавали на новородените, заради което бебетата са били много по-защитени в сравнение със сегашното поколение. В доваксинационната ера болестта е протичала най-тежко при децата на няколко месечна възраст. В момента тези деца се ваксинират“, допълни той.

Сега в най-неблагоприятно положение са новородените, тъй като майките им вероятно не са карали коклюш и те имат нулева защита. Особен риск се крие за недоносените бебета. „До момента, в който могат да бъдат ваксинирани – 2 месечна възраст и после 1-2 месеца, докато се изработи имунитет от ваксината, те са изложени на опасност от заразяване. Трябва много да се пазят. Хората в зряла възраст не са заплашени, тъй като докато стигнат до тази възраст, многократно са се срещали с бактерията причинител. Но дори и да се заразят сега – в повечето случаи заболяването ще протече леко“, категоричен е Мангъров.

Защо се получи тази епидемия от коклюш?

„Много хора, особено тези, които не разбират, изказват мнение, че епидемията се дължи на недостатъчно ваксинално покритие. В момента то не е оптимално, но е добро – 92,4%. Трябва да отбележим, че във ваксината срещу коклюш има още съставки – срещу тетанус, дифтерия, полиомиелит, хемуфилос инфлуенце Б и хепатит Б. Ако сегашното разпространение на коклюш се дължеше на ниско ваксинално покритие, ние би трябвало да имаме скок при заразените и от дифтерия, която също е въздушно-капкова болест и има идентична епидемиология“, пояснява доц. Мангъров.

Причината по-скоро той отдава на сегашната формула на препарата, с който се ваксинират децата.

„Преди години първата ваксина, въведена през 40-те, е била целоклетъчна ваксина. При нея целият бактерий е бил обезсилван и инжектиран. Препаратът е имал повече странични ефекти – болка и оток на мястото на убождането, температура и в редки случаи се е стигало до гърч. Тя обаче е била доста ефективна, дава продължителен имунитет, тъй като включва клетъчен имунен отговор, а, от друга страна, дава имунитет върху лигавиците. Това не позволява ваксинираните да се заразяват и разпространяват вируса. Когато тя се прилага масово, води до силно намаляване на случаите на заболяването. В края на 80-те години на практика има много малко случаи на коклюш, в резултат на което хората започнаха да се съсредоточават върху неприятния страничен ефект, който има“, разяснява доцентът.

Последвала промяна в характеристиката на ваксината. Въвеждат се безклетъчните, при които се взимат само определени съставки на бактерията причинител на коклюш.

„Те имат много по-малко странични ефекти, но както се оказа впоследствие – дават краткотраен имунитет. От начало нещата вървяха сравнително добре, но в първите години на 21 век започва да се наблюдава увеличение на случаите. Близо 18-19 години след въвеждането ѝ в САЩ, там имаше епидемия от коклюш“.

Това се доказва и от експеримент на група учени, които през 2014г. създават животински модел на коклюш, разказва Мангъров. Те достигнали до извода, че липсата на траен имунитет се дължи на това, че едноклетъчната ваксина не позволява изграждането на имунитет върху лигавиците. „Установяват, че по този начин ваксинираните могат да се заразят без да се разболяват и така могат да разпространяват коклюш“.

В България едноклетъчната ваксина се въвежда през 2007г. за деца на 6-годишна възраст, а за новородени през 2010г.. След същия интервал от време наблюдаваме ефекта на САЩ, казва той и допълва: „Ваксината не е лоша, но прави краткотраен имунитет. Освен това тя дава само антитела върху кръвта, заради което няма как да се постигне колективен имунитет“.