Вашият сигнал Връзка с Флагман

Племенницата на Яворов плакала при откриването на паметника му в Поморие

Племенницата на Яворов плакала при откриването на паметника му в Поморие Д-р Кристалин Каприев (детето) с майка си, чичо си и леля си пред паметника на Яворов в Пморие през 18 октомври 1959 г.
Ключови думи: паметник на Яворов, поморие, Яворов, Атанас Каприев, Сирма Каприева, Яворови скали, Яворова градина, Анхиало, Иван Блажев, Петър Ванчуров


Неотдавна зам.кметът на Поморие Диана Апостолова алармира, че един от символите на града - паметникът на Яворов - има пукнатини. Експерти потвърдиха, че съществува опасност още тази зима той да рухне и общинската администрация възложи на скулпторът Ненчо Русев да се заеме с реставрацията му. Но каква е историята на паметника, кой го е издигнал на това място и как е започнало всичко ни разказва д-р Кристалин Каприев, който е син на едни от инициаторите за това -  Атанас и Сирма Каприеви. Публикуваме неговия разказ с незначителни съкращения и редакторска намеса.

Вече 111 години поморийци пазят спомена за едногодишното пребиваване на телеграфопощенския служител Пейо Крачолов в града ни. Поклонниците на изключителния му поетичен талант казваха така: "В Чирпан Пейо Крачолов се роди като човек, а в Анхиало Пейо Яворов се роди като поет."

В знак на признателност към поета и революционер П. К. Яворов в Поморие, на самия бряг на морето, стои белокаменна статуя. Тук са "Яворовите скали","Яворовата градина", булеварда "Яворов". Повече от 50 години, всяко лято край паметника на поета се откриват "Яворовите дни". С богатата си културна програма събират много почитатели от цялата страна.

Емблематичният за Поморие паметник, изваян от скулптора Иван Блажев, има интересна история. Както често се случва, покрай "официалните" факти, остават в забрава истинските събития и личности, допринесли за осъществяването им.


Пред нашата къща с паметната плоча за Яворов

Ще ви разкажа историята на една снимка, публикувана в столичен вестник през 1959 г., станала повод за издигането на Яворовия паметник.

От 14 февруари 1956 г. до 25 ноември 1960 г. Председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (кмет) е Петър Василев Ванчуров - "дългогодишен самодеец, председател на читалището и общественик, който допринася много за възхода на театралния живот в града", а и за самия град като цяло.


Атанас и Сирма Каприеви

По същото време секретар на Съвета е моя баща - Атанас Стефанов Каприев. От разказите на родителите ми, лични спомени и най-вече оргинални  документи, съхранени от мен, хронологично събитията са се развили така:


Яворовите скали
Всичко започва с една докладната записка от 09.06.1959 г. на Петър Карафезлиев, инспектор "Просвета и култура", който негодува, че присъствието на големия поет в Поморие е отбелязано само със скромна паметна плоча, поставена през 1956 година. "Това е една пародия на паметник, който по-скоро прилича на надгробна плоча. Лошо и неправилно замислена, тя особено се набива и дразни очите и съзнанието на хората, които познават поета и неговото творчество. Особено лошо впечатление прави и на външни хора, които масово посещават "Яворовите скали". Добили представа от поезията на Яворов, те се разочароват от фактическото състояние на този кът. Чувства се голямата загриженост на ИК на Съвета ни за направа на хубав и красив паметник, в който да отдадем заслужена почит на поета. Паметник, който да има възпитателно въздействие над подрастващото поколение и говори за културата на града в бъдещето... Използвам случая да обърна вниманието на ИК и по отношение на градината "Яворови скали". Истина е, че до тази градина трудно достига вода, но е и истина, че грижите за нея са много малко. Ако се отдели по-сериозно внимание и системни грижи, въпреки редицата обективни причини, то ние ще се радваме на още едно хубаво кътче в града ни", пише той.

Всички са съгласни, че Яворов заслужава много повече, но как да изглежда бъдещият паметник? Именно майка ми (в годината, в която ме родила - 1957) вижда в столичен вестник снимка с паметника на Яворов, дело на скулптура Иван Блажев.

 
Тази характерна поза, позната от снимки и илюстрации, толкова естествена и затрогваща, е най-подходящата за паметник на поета, а не наскоро поставения "паметник - надгробна плоча". Тя споделя идеята си с баща ми, той от своя страна показва вестника със снимката на кмета Петър Ванчуров и на други съмишленици от града. Всички са съгласни да се приеме проекта на скулптора Иван Блажев.

Но за нов паметник, оформяне на парк около него и прочие в тези години пари няма. Едва през март 1959 год. се намират необходимите средства. Голяма част от тях отиват за благоустрояване на града, но баща ми успява да издейства сумата от 20 000 лв. за "Направа скулптурна фигура на П. К. Яворов". Той започва трескаво да търси контакти за осъществяване на проекта. Идеята е много амбициозна: до есента на същата 1959 год., в чест на 50 годишнината от пристигането на Пейо Крачолов в Анхиало, да се постави новия паметник.

Първото предложение за паметник на поета е било за скулптура от бронз, но се оказало, че е доста скъпо и сумата надхвърля отпуснатите от общината средства. Решават да е от бял, врачански камък – както е на снимката.

Баща ми е избран за председател на комисията по организиране на това значимо културно събитие за Поморие. С протокол от 7 август 1959 год. комисията одобрява и приема готовата скулптура.

За заслугата на моите родители свидетелстват и благодарствените думи на скулптора Иван Блажев в писмо до баща ми.

През лятото на 1959 год. кипи усилена работа по монтажа на паметника и оформяне на Яворовата градина с Яворовите скали. Успоредно тече подготовката за тържественото откриване на паметника на Яворов на 18 октомври 1959 год. (само половин година след взетото решение и отпуснатите средства). Поканени са много гости и видни личности от цялата страна. Активно участие взема и Ганка Найденова, племенница на поета и уредник на музея "П. К. Яворов" в София. Цяло Поморие се стича на откриването - то се превръща в един незабравим празник.

И до днес паметника на поета и Яворовите скали като магнит привличат хора на различна възраст и националност. Това място има един неповторим чар и романтична прелест - място на отдих и творческо вдъхновение.

0
Коментара по темата
  Добави Коментар
Почина ръгбистът канибал, който яде човешка плът, за да оцелее след самолетна катастрофа Алваро Мангино, един от 16-те пътници, оцелели при станалата печално известна самолетна катастрофа през 1972 г., почина на 29 март след пневмония Как Европа стана играчка на глобализма Евроатлантическите ценности бяха изхвърлени на боклука от самите либерали, казва Бетина Жотева
Нови ограничения по магистралите, край на карането със 140км/ч Шофьорите, отказали тест за алкохол и наркотици след катастрофа, влизат в пандиза Има-угажда си! Пръсна 10 бона за шопинг Не хапнах паста и пица, на диета съм, само морски дарове, споделя Гани
Зодии, които трябва да бъдат център на внимание Те не обичат да бъдат игнорирани Тайната на един буркан с кафе: Как една лъжица спасява шкафа от влага завинаги Поставете буркана къдетп решите и влагата ще изчезне без никакви допълнителни разходи  
Жена намушка двама младежи след спор за силен шум Нападателката е била задържана По последни данни: 2056 души са загиналите в Мианмар Броят на ранените надхвърля 3 900 души, а около 270 души все още са в неизвестност
Защо този майстор реве, че държавата ще го проверява Георги работи професионално като домашен майстор от над 10 години Дойде нова налудничава идея за смяната на часа С тази радикална идея преминаването към лятно часово време ще става по-безболезнено
Колите и казино културата: когато луксът срещне адреналина Вадим 1000 лева за лекарства на година Приблизително толкова струват и добавките – витамини и пробиотици