Катастрофата с въгледобива ни стигна до "Франс прес", докато българските медии мълчат

Какво ще се случи с хилядите български работници след отказа от въгледобив? Дали и те няма да тръгнат към чужбина? Темата не се анализира особено много от българските медии, но Агенция "Франс прес" описва в репортаж опасенията на хората от региона на мини "Марица-изток".

"Ще бъде истинска катастрофа" - това е прогнозата на 34-годишния миньор Николай Динев, който вече от 12 години работи в "Марица-изток". Възклицанието му в разговор с репортери на агенция Франс прес насочва към плановете за прекратяване на въгледобива в България - "най-бедната страна в ЕС и една от най-зависимите от въглищата", както уточнява агенцията. Френската медия припомня още, че находището "Марица-Изток" е открито от френски геолог в средата на 19 век и разработено от съветски инженери.

Авторът посочва, че България многократно се е опитвала да отложи края на въгледобива, но в сегашната критична климатична ситуация, която световните лидери в момента обсъждат в Глазгоу, българските миньори не бива да си правят илюзии. В сектора работят близо 30 000 души, а през октомври в София имаше и протести на миньорите, но "решението е вече взето", коментира Франс прес.

Агенцията припомня, че в рамките на така наречената "Зелена сделка" на ЕС, използването на въглища в България трябва да бъде прекратено до 2040 - заради отделяните емисии на въглероден двуокис и глобалното затопляне. "В момента обаче 12 000 работници всекидневно се стичат към откритите мини и димящите комини на електроцентралите, където се произвежда над 1/3 от електроенергията в страната", пише в репортажа.

Николай Динев най-много се страхува от несигурността. Той самият би искал срок от поне 30 години преди закриването на мините, за да изкара до пенсия, но едни посочват като краен срок 2026, други 2038 – за тази несигурност става дума. Николай доскоро искал да следва задочно минно инженерство и геология, за да стане бригадир, но сега плановете му вече изглеждат другояче: „Вероятно ще отида в чужбина“, предполага 34-годишният мъж – подобно на милиони други българи, които след края на комунистическия режим през 1989 година заминаха да търсят по-добра съдба на Запад, обобщават авторите.

Николай първоначално бил в армията, подобно на баща си. Там обаче изкарвал едва 500 лева, докато в мината взима 1500 лева за 12 часа работа на ден. От репортажа научаваме още, че с парите успял да построи къща за семейството и за родителите си, а днес в градината ѝ домакинството отглежда плодове, зеленчуци, пилета и зайци. Николай мечтае дори за голям плувен басейн в двора. В края на репортажа на Франс прес четем:

България и бездруго е обезкървена от емиграция

„Освен за себе си, той се тревожи за България, която е обезкървена от емиграцията. „Не само колегите в мината – притеснени са всички хора, които зависят от мините, включително моят автомонтьор,“ казва той.

„Положението не е розово,“ предпазливо се изразява и 40-годишният Живко Дерменджиев, който работи вече от 20 години като електроинженер в „Марица-изток“.

Той е недоволен от същото: от неяснотата за бъдещето и от липсата на конкретни предложения от страна на властите за преобразяването на региона. „Всеки ден двамата стават в тъмни зори, за да хванат автобуса в 5,50 часа. И са сред последните родители, които вечер прибират децата си от училище,“ пише Франс прес.

Същевременно министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов обеща, че ще бъдат предложени мерки за кариерни обучения на работниците от въгледобива. Той го направи на среща на работодатели от област Стара Загора и работници от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, които предстои да бъдат освободени.

"До края на тази година ще бъдат проучени квалификацията, уменията и нагласите за бъдещо професионално развитие на 15 100 работещи в ТЕЦ-овете и въглищните мини в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, които ще бъдат засегнати от зеления преход. На тази база Министерството на труда и социалната политика, в сътрудничество със синдикатите и работодателите, ще им предложи конкретни мерки, свързани с кариерна подкрепа, обучение и надграждане на квалификацията, заяви министърът.

В дискусията участваха президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, областният управител на Стара Загора Ива Радева, заместник-кметът на общината Радостин Танев, представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците и Българската търговско-промишлена палата.  

Оценката на уменията на работещите в енергийния сектор ще бъде извършена по процедура „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда“, която се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.

По проекта вече са проведени анкети със 178 работници от  ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Около 53% от тях са с висше образование, а останалите - със средно техническо образование. Близо 90% от работещите са мотивирани да продължат да работят в енергийния сектор. Желание да се включат в програма за обучения за придобиване на нови умения и преквалификация имат 54 души, показват данните от проучването.

Министър Ивайло Иванов напомни на работниците, че всеки съкратен има право на обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт, чийто размер е 60% от средния осигурителен доход за последните 24 месеца. Максималният период за получаването му е 12 месеца. Според проучването заплатите на над 50% от анкетираните са между 2500 и 3500 лв.

В срещата участваха 18 фирми от област Стара Загора, които предложиха над 80 свободни позиции.