Какво можем да научим от едно пресъхващо море за живота след еко катастрофа

В наши дни село Караузяк в Западен Узбекистан е прашно място. Всред пейзаж от сухи треви и солени почви, е трудно да се повярва, че селото някога е било разположено по бреговете на пълноводна река, на 48 км от брега на четвъртото по големина езеро в света. За последните 50 години това езеро, Аралско море, е почти напълно пресъхнало в резултат на събитие, което често се нарича „най-лошата екологична катастрофа в света“. Днес е трудно да се отглеждат каквито и да било култури в Караузяк - с изключение на халофит (Atriplex), пише nationalgeographic.bg.

В парцел земя от 3,5 хектара, намиращ се близо до селото, екип от японски изследователи отглеждат соленолюбивото растение, за да видят дали то може да бъде жизнеспособна култура за фермерите в региона, като фуражна храна, подпомагаща млечната индустрия. Докато хранят с него крави в местна ферма, те откриват, че растението помага да се улови оскъдната влага в жадната почва и също така може да се отглежда без интензивна употреба на торове.

Докато държи прашна зелена клонка халофит, Кристина Тодерик, експерт по халофили от Университета “Тотори” в Япония, обяснява защо соленолюбивото растение вълнува учени като нея: „То не се нуждае от вода. Не се нуждае от нищо.”

Тодерик е един от водещите изследователи по проект, използващ пресъхналото дъно на Аралско море и речна делта като жива лаборатория. Проектът е част от по-голяма японска инициатива за чуждестранна помощ и научно сътрудничество, наречена SATREPS. Работейки с хидрометеорологичната служба на Узбекистан (UZGIP), изследователите събират климатични данни в реално време и сателитни изображения, за да разберат по-добре условията в района на Аралско море: колко вода е останала, колко бързо изчезва и какви култури се отглеждат там.

Въз основа на резултатите те изготвят модел за устойчиво земеделие в региона, като препоръчват на фермерите да възприемат нови методи за напояване и да засаждат култури, които са по-устойчиви на сол и суша, казва Кенджи Танака, хидролог, който изучава ефектите от климатичната промяна по отношение на водните ресурси и ръководител на проекта SATREPS.

„Кои области са сухи? Кои райони имат достатъчно вода?“ “Като отговорим на тези въпроси всъщност ние можем да насочим водата там, където има нужда от нея“, казва Танака.

Тяхната крайна цел е да съживят регион, който е бил опустошен в резултат на интензивно земеделие.

Тези екологични промени не са уникални за Аралско море.

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването предупреди, че площ земя с размерите на Централна Азия е деградирала от суша, засоляване и прекомерна експлоатация от 2015 г. насам. Като научи какво може да вирее в Аралско море, SATREPS може да предостави решения за други части на света, които са изправени пред подобни проблеми - от басейна на езерото Чад в Западна Африка до Голямото солено езеро в Юта.

Защо пресъхна Аралско море

От 60-те години на миналия век съветските власти започват да отклоняват реките, вливащи се в Аралско море, за да произвеждат памук в близките полета. Без реки, които редовно да захранват морето, голямото езеро започва да се изпарява и нивата на водата да спадат. Оттеглящото се море оставя след себе си все по-солена почва, където обикновените култури не могат да растат. Днес отглеждането на памук продължава в сух регион, който получава средно само 10 см дъжд годишно.

Не е ясно дали правителството на Узбекистан ще приеме препоръките, направени от екипа на SATREPS. Но страната изглежда отворена за промяна. Президентът Шавкат Мирзийоев, който обеща да разхлаби строгите политики от съветската епоха на своя предшественик Ислам Каримов, прекрати изискването всички граждани на Узбекистан да берат памук, ако бъдат призовани, и говори в ООН за ефектите от опустиняването и деградацията на земите в неговата страна.

Изменението на климата прави тези адаптации още по-неотложни. Средните температури в басейна на Арал са се повишили от 1968 г. насам. А самото свиване на Аралско море е повлияло на климата: с изчезването на водата, въздухът е станал по-сух, загубил се е и охлаждащият ефект на близкото езеро. Всичко това създало затворен кръг, водещ по-горещо и по-сухо време. Сега пясъчните бури разпространяват прах и токсични тежки метали в близките села, докато оттеглящата се вода причинява натрупване на соли в почвата.

Проектът на Танака има няколко компонента. Освен халофит, изследователите на SATREPS засаждат култури като сорго, боб мунг и амарант в изследователски парцели, за да научат кои от тях могат да оцеляват най-добре в суха, солена почва. Досега те са разработили обещаващи сортове зимна пшеница и ечемик.

Екипът събира и сателитни данни за измерване на валежите, слънчевата радиация и влажността на почвата в района на Арал, които могат да се използват, за да помогнат на фермерите да решат кои култури да засадят или кога да ги напояват. Този вид анализ в реално време, известен като прецизно земеделие, вече се използва широко в Япония. Танака се надява, че предоставяйки данните безплатно от следващата година, проектът SATREPS може да помогне на компаниите и правителствените агенции да разработят инструменти, които фермерите да използват, докато планират своите стратегии за напояване.

​Адаптиране към бъдещето

Партньорите на SATREPS също провеждат свои собствени експерименти. Каракалпакският институт по земеделие и агротехнологии тества различни методи за напояване, като капкови системи, които доставят вода до определени растения, за да види коя технология използва водата най-ефективно. А Международният иновационен център за басейна на Аралско море, отглежда издръжливи растения в почвата, събрана от някогашното езерно дъно.

ези данни не са полезни само за селското стопанство.

Опустошителна пясъчна буря през 2018 г., унищожила посеви и убила добитък в невиждан досега мащаб, беше сигнал за събуждане за региона, казва Бахитжан Хабибулаев, директор на Центъра. Стратегията на правителството на Узбекистан включва засаждане на саксаул, вид местен халофит, в сухото езерно дъно, който да задържи почвата и да се бори с прашните и солените бури.

Но изследователите предупреждават, че е малко вероятно Аралско море някога да бъде „спасено“ или върнато в предишното му състояние. Вместо това учените се фокусират върху нови форми на селско стопанство и индустрии, които могат да помогнат на местните общности да се адаптират към настъпилите промени, както и към тези, които тепърва предстоят.

„Изминаха 50 години“, откакто Аралско море започна да пресъхва, казва Темур Худжаназаров, изследовател от Университета в Киото, който работи с Тодерик и Танака, за да проучи потенциала на халофитното земеделие в района на Аралско море. Вместо да чакаме морето да се върне, казва той, “трябва да продължим напред, трябва да гледаме към бъдещето.”