Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен театър „Иван Вазов“
Оказва се, че Джон Малкович е прекарал тайно в страната ни повече от половин месец, за да избира актьори от щатната трупа на Народния театър, които да участват в спектакъла „Оръжията и човекът“ по пиесата на Бърнард Шоу. Спектакълът ще е под режисурата на холивудската звезда, а репетициите ще започнат през октомври т.г. Премиерата е предвидена за ноември на Голяма сцена в Народния театър. Малкович изрично поискал да не се вдига шум около неговата работа в София.
Той бе уловен от папараци в края на сегашния си дълъг престой в столицата ни, а след това от театъра официално обявиха, че световноизвестният актьор е избирал актьорите за „Оръжията и човекът“. Мълвата в театралната гилдия упорито носи, че Джон Малкович ще прибере хонорар от 200 000 евро, освен това ще получи солиден хонорар и за всяко играно представление. През февруари м.г., заедно с литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, той гостува на сцената на Народния като актьор със спектакъла „В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес на режисьора Тимофей Кулябин. Цената на билетите беше 400 лева, но въпреки това те бяха изкупени и за трите представления буквално за ден.
„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия от световноизвестния ирландскидраматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон. Чрез езика на комедията и похватите на сатирата текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация.
Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий“, обясниха от Народния театър в официалния анонс за спектакъла.
Първоначално персонажите в пиесата нямат лични имена, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу достига до идеята да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.
Режисьорът Джон Малкович поставя известната пиеса на Шоу за втори път в кариерата си. През 1985 г., той режисира „Оръжията и човекът“ в театър „Circle in the Square“ в Ню Йорк. В постановката участват актьорите Кевин Клайн (по-късно заменен от самия Малкович), Глен Хедли и Руал Хулия, а представлението се радва на голям зрителски интерес и е изиграно над 100 пъти.
От театъра обаче спестяват една важна подробност – че пиесата, свързана с българската история, всъщност осмива българите.
„Оръжията и човекът“ на известния британски писател от ирландски произход Бърнард Шоу е преведена и издадена у нас 124 години след премиерата й в Лондон. Предизвикала е възражения, полемики, разпалвала е честолюбия. Нейният автор е обвиняван в тенденциозно отношение към България и българите. Шоу никога не е идвал в България. Така или иначе тази пиеса има значимо място в творчеството на великия драматург. Тя е знак за историята на предразсъдъците, за драмите на себепознанието и за трудния път на европейските народи едни към други. Не на последно място пиесата ни показва колко значим за корективната идентичност е погледът на другия. Интересно е дали световноизвестният американски актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович ще направи нов прочит на скандалната за българите пиеса, в която в края на ХIХ век те са осмени, че не се къпят и не знаят да четат.
Тон на скандала даде рапърът Иван Динев – Устата, който изпрати отворено писмо до директора на Народния театър Васил Василев и до служебния министър на културата Найден Тодоров, като им зададе един основен въпрос: Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен театър „Иван Вазов“?“. „Бърнард Шоу е носител на Нобелова награда за литература, но е „абсолютен невежа по география и история“ – това не са мои думи, а на самия него.
Нямам представа дали заради „шоуто“ в името си избира Българо-сръбската война за действие на своята пиеса, но в нея въпреки непознаването на България и българите, което самият той никога не е крил, съвсем целенасочено се обижда българската нация от онова време с изтъкването на нелепи факти като това, че цял живот не се къпят, че в България има сериозна съпротива на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че липсата им на хигиена ги прави варвари, че имат една-единствена библиотека в цялата страна само с два рафта и няколко оръфани книги на нея“, пише Устата.
Той припомня, че тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години и е забранявана многократно в световен мащаб. През 1903 г. е забранена във Виенския „Бургтеатър“, а през 1921 г. български студенти освиркват „комедията“ в Берлин и Виена, където впоследствие спектаклите са свалени от репертоара. Тогава Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор и неспособност да се надсмиват над себе си. Разбира се, не е прав, но мога да го оправдая, тъй като освен българския народ, не е познавал и българската литература с творби като „Бай Ганьо“ и „Криворазбраната цивилизация“, отбелязва Устата.
„Проблемът. с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович днес е, че те се гаврят с една нация и нейните национални герои.
Но най-големият проблем е за директора на Народния театър и за всички нас като българи – това ли трябва да аплодираме в салоните? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да защитават току-що създаденото Отечество, Родина, Свободна България?
Тази пиеса е обида за всеки българин и не бива да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, най-малко на тази на Народния театър „Иван Вазов“. Обратното не само би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който сам не уважава себе си и предците си, загинали за неговата свобода”, завършва писмото си Иван Динев - Устата. От Народния не реагираха на апела му.
Източник: Уикенд
ФАЛШИВА ОТ ТУЙ СЕМЕ ПЛЕМЕ НЕ СТАВА
Мълвата може да СЕ носи, но тя нищо не може да носи!!!!
Мнооого сте зле с тоя пусти български!
- този да не е от сръбско потекло, а уж американец
- кой му финансира постановките, да не е някой сорос-морос
- дали няма да се представи после и в Белград
- кой е разрешил да се превежда тая пиеса след 130 години.
Тая гавра не е случайна, няма начин да не е част от комплот. Нашенското винаги е било чисто, спретнато и юначно.
Да се проучат горните съмнения!
(Паисий Хилендарски, "История Славяноболгарская", 1761)
Това завеща Паисий