Чуждестранни агенти ли са НПО-ата получаващи пари от ЕС и САЩ и защо в Грузия избухнаха големи протести

Грузинският парламент прие вчера на първо четене спорния законопроект "за чуждестранните агенти“. Гласуването беше бойкотирано от опозицията, а текстът беше одобрен само с гласовете на управляващата партия „Грузинска мечта“, предадоха световните агенции. 

За да влезе в сила законопроектът трябва да бъде подложен на гласуване още два пъти, а прозападната президентка на страната Саломе Зурабишвили вече каза, че ще му наложи вето. 

По време на дебатите в парламента хиляди хора протестираха в продължение на няколко дни. Ситуацията ескалира във вторник, когато се наложи полицията за борба с безредиците да използва лютив спрей, за да разпръсне демонстрантите, предаде Ройтерс. 

Преди това се стигна и до бой в парламента, след като депутатът от опозиционната партия „Граждани“ Александър Елисашвили удари по главата секретаря на управляващата партия „Грузинска мечта“ – Мамука Мдинарадзе, докато той отговаряше на въпроси на депутати по време на заседание на парламентарната комисия по правни въпроси. Към схватката се присъединиха и други депутати, а заседанието на комисията беше прекъснато. 

Как и защо се стигна до всичко това?

През март миналата година популистката администрация на управляващата партия „Грузинска мечта“ беше принудена да се откаже от почти идентичен законопроект за „чуждестранните агенти“ след улични протести, при които полицията за борба с безредиците влезе в сблъсъци с демонстрантите, припомня „Политико“.

Докато повечето грузинци смятаха, че драмата с „чуждестранния агент“ вече е зад гърба им, година след обещанието на партията да оттегли предложенията си „безусловно“, тя отново ги внесе в парламента за гласуване. 

Тазгодишният законопроект е идентичен с миналогодишния, с изключение на една промяна: терминът "чуждестранен агент" е заменен с по-заобиколния "организация, преследваща интересите на чужда сила", пише „Свободна Европа“. 

Текстът предвижда организациите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да бъдат задължени да се регистрират като „организации, представляващи интересите на чуждестранна сила“, като в противен случай са заплашени от глоби.

Секторът на неправителствените организации в Грузия е силно зависим от финансиране от западни правителства и институции, а няколко от организациите са постоянен трън в очите на “Грузинска мечта”, отбелязва изданието. Служители на управляващата партия също така твърдят, че самите опозиционни политици, чрез свързани с тях неправителствени организации, са косвено финансирани от Запада. 

„Виждаме как притокът на непрозрачни пари се увеличава в навечерието на изборите в Грузия и по-голямата част от тези средства са насочени към подкрепа на радикални партии, радикални НПО и радикални пропагандистки медии“, се казва в изявление на партията, придружаващо повторното внасяне на законопроекта. 

Кой се противопоставя на този закон?

Партийните лидери от „Грузинска мечта“ се опитаха да заглушат критиките, като посочиха, че много други страни, включително демократични, имат закони, изискващи прозрачност за чуждестранно финансиране. Те настояват, че текстът е копиран от американското законодателство, но грузинската опозиция продължи да го нарича "руски закон", тъй като го сравнява със сходен закон в Русия, използван от Кремъл за потушаване на несъгласието, пише “Свободна Европа”. В Русия стотици журналисти, политици, организации за защита на правата, екологични групи, мрежи за подкрепа на ЛГБТК общността и други са посочени като "чуждестранни агенти", задължавайки ги да се етикетират като такива всеки път, когато публикуват нещо в социалните мрежи или на други места. Използването на термина „чуждестранен агент“, което носи внушение за шпиониране, се използва за създаване на атмосфера на подозрение около хора и организации, които властите искат да представят като подривни, коментира швейцарското издание “Суисинфо”.

Грузинската президентка Саломе Зурабишвили, чест критик на “Грузинска мечта”, написа в социалната платформа “Екс”, че стремежът към приемане на закона от управляващите е провокация и руска стратегия за дестабилизация. 

Пред Ройтерс Ника Мелия, виден опозиционен политик, каза, че правителството е в „сговор“ с руския президент Владимир Путин и определи приемането на този закон като заплаха за независимостта на Грузия. 

„Това, което мога да кажа определено, е, че грузинците и грузинската воля не могат да бъдат победени“, каза той. "Няма шанс. Грузинският интерес ще надделее над руския интерес", добави Мелия. 

„Днес съм дори по-ядосана, отколкото бях миналата година“, каза пред “Политико” Нана Малашхия, грузинката, която доби слава миналата година, след като снимката ѝ, на която развява знамето на ЕС под прицела на водно оръдие, обиколи световните медии.

„Готова съм да направя каквото е необходимо, но няма връщане назад. Съдбата на тази страна виси на косъм – или да се върнем в руската орбита, или да продължим по пътя на европейската интеграция. Готова съм", подчерта тя. 

Застрашена ли е евроинтеграцията на Грузия

През декември 2023 година Грузия получи покана за започване на преговори за членство в Европейския съюз. Затова приемането на този закон сега не само беше разкритикуван от Брюксел като ограничаване на словото и медиите, но дори беше наречен умишлен саботаж към европейските стремежи на страната, отбеляза “Свободна Европа”.

В свое изявление Европейският съюз изрази "сериозна загриженост" относно повторното подлагане на текстовете за гласуване от парламента в Тбилиси. „Прозрачността не трябва да се използва като инструмент за ограничаване на капацитета на гражданското общество да действа свободно“, се казва в него.

„Европейският съвет предостави статут на кандидат на Грузия при условие, че трябва да бъдат предприети редица стъпки. Сред тях са осигуряване на свобода на събиране и изразяване, и консултиране и ангажиране с гражданското общество, което позволява тяхното значимо участие в законодателни и политически процеси и гарантира, че могат да работят свободно“, каза пред “Политико” говорител на Европейската комисия, пожелал анонимност.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър също посочи, че Вашингтон е „дълбоко обезпокоен от този закон“ и „подкрепя правото на всеки ... на свобода на изразяване и свобода на словото“. 

Според противниците на правителството, членството в ЕС е лоша новина за “Грузинска мечта”, която според тях не иска да разстрои отношенията си с Москва, като поеме прозападен политически курс. Те също така отбелязват, че елитите на Грузия се опасяват, че интересите им могат да бъдат накърнени, ако бъдат извършени исканите от ЕС съдебни реформи и отчетност.

Затова наскоро възкресеният законопроект за прозрачността на чуждестранното влияние е повече от всичко продукт на местната борба в Грузия за политическа власт, коментира “Свободна Европа”. И завръщането му предвещава нов пристъп на вътрешни политически борби, по-остър натиск върху опонентите на правителството и още по-голям стрес върху все по-крехките отношения на Тбилиси със западните му партньори, пише изданието. 

„Правителството иска да остане на власт, така че те засилиха заглушаването на критичните гласове, особено след руското нахлуване в Украйна. Те слагат етикет на журналистите като врагове на народа, така искат обществото да ни вижда“, каза журналистката Лика Закашвили, съоснователка на независимото онлайн издание “Публика“, която беше сред протестиращите и тази седмица, и миналата година.

Русия от своя страна твърди, че иска „стабилност и предсказуемост“ в Грузия, но отрича да е упражнявала натиск върху съседката си да въведе закона. Кремъл казва, че е абсурдно противниците му да го представят като руски проект. Говорителят на руския президент Владимир Путин, Дмитрий Песков, посочи, че ситуацията в Грузия се използва за „провокиране на антируски настроения“ и че Кремъл следи внимателно развитието в страната, цитира го “Суисинфо”.

Пътят на Грузия

Грузия, страна с население от 3,7 милиона души, която до 1991 г. беше управлявана от Москва като част от Съветския съюз, стои на кръстопът в своите международни отношения. 

Сега властите в Кремъл са силно непопулярни сред грузинското население, заради подкрепата им за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, за които Русия воюва и спечели кратка война с Грузия през 2008 г.

Въпреки че правителството в Тбилиси се обяви за прозападно, то отказа да наложи санкции на Москва заради войната в Украйна, като вместо това възстанови преките транспортни връзки с Русия, разгневявайки проукраинското грузинско общество, пише “Суисинфо”. 

Последните протести подчертават задълбочаването на разделението във вече поляризираната страна, изправяйки управляващата партия срещу опозицията, голяма част от гражданското общество и президентката на страната. 

В международен план Грузия заема стратегическа позиция до Русия, Турция, Армения и Азербайджан в регион, пресечен от нефтопроводи и газопроводи и граничещ с Черно море. Подобно на Украйна, тя се оказа притисната между Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз и дори води война с Москва, въпреки че боевете продължиха само пет дни. 

И на Грузия, както и на Украйна е обещано евентуално членство в НАТО. Западът следи дали Тбилиси ще се върне в орбитата на Москва или ще отхвърли руското влияние – и дали това може да стане, без да бъде предизвикан допълнителен конфликт.

Партията “Грузинска мечта”, която управлява вече близо 12 години, настоява за необходимостта от балансирани отношения между Изтока и Запада. Критиците обаче отбелязват, че основателят на формацията, олигархът Бидзина Иванишвили, е натрупал своето състояние в Русия и е култивирал приятелски връзки с Кремъл, за разлика от предишните грузински правителства. Затова призивите на Брюксел за „деолигархизация“ на страната, тълкувани до голяма степен като означаващи ограничаване на властта на Иванишвили, остават нечути, отбелязва "Суисинфо".

Превод: БТА