Анализ: Неизбежна ли е Трета световна война

Ако имате чувството, че една класа от политици бутат здраво светът към глобален конфликт, не сте сами. В последните месеци наблюдавахме как на няколко пъти европейски и американски официални лица загатват възможността за връщане на наборната служба, ЕС открито говори за войници от НАТО в Украйна, НАТО официално обяви, че няма да допусне Украйна да загуби, а от Русия и Кремъл неведнъж предупредиха, че няма да се поколебаят да използват ядрено оръжие, ако запада се намеси официално в конфликта. Още повече, че САЩ наскоро обяви, че Украйна ще се присъедини към Алианса, с което се  прекрачва и последната „червена линия“ на Русия.

После следва конфликтът между Израел и Хамас в Газа. Десетки анализатори по света вече предпредиха, че той ще се разширява и вероятно ще обхване целия Близки Изток, включително и Иран. За Израел това са добри новини, защото ще значи директна намеса на САЩ, а Иран междувременно вече така или иначе непряко напада Израел през Ливан.

С други думи, точно както в месеците преди Първата световна война, ситуацията бива умишлено ескалирана от т.нар. „елити“ в политиката, които въпреки ясните сигнали на западното общество, че не иска да участва в бъдещ конфликт, нагнетяват напрежението. Те изглежда искат на всяка цена, без значение дали ни харесва, или не, да създадат всички предпоставки за глобален конфликт, а всяко решени, което взимат, прави мирното разрешение на проблемите все по-невъзможно.

В крайна сметка обаче всичко пак може да бъде сведено до вечният конфликт „ляво срещу дясно“. Демократите успяха да създадат едно цяло поколение – Поколението Z, което е напълно неспособно да води война. Те са неподготвени не само физически, но и психически за ужасите на войната и службата. Точно това са тези уж политически убедени млади хора, които си слагат знаменцето на Украйна на профилната снимка и налитат агресивно на всеки, който изкаже мнение, противно на официалното за конфликта. Сега тъкмо те обаче ще бъдат изправени пред тежката реалност, че накрая може да се окаже, че ще служат против волята си.

Има и подготвени млади хора – основно дясномислещи и консервативни, който са способни да воюват. Но те, също като левите млади, не желаят да го правят, макар причината да изглежда различна. Те са убедени, че левите правителства ще ги пратят на война като пушечно месо, с което на практика да си разчистят пътя на левите на Домашния фронт.

Европа и всяването страхът

Главната цел на политици като Еманюел Макрон във Франция сега изглежда е да убеди голяма част от населението, че ако Русия „спечели“ (каквото и да значи това) в Украйна, то Путин ще продължи на запад. Зааради това той обявява, че се подготвя НАТО да влезе там с целите, разбира се, на мира. Резултатът ще е точно обратен – в момента, в който първият ботуш на войник от НАТО стъпи в Украйна, това ще е официално обявяване на глобална война. Това е пропаганда от тип „Ефекта на доминото“. Ако нещо стане, то то задължително би било последвано от друго, по-лошо нещо. Това рамкирано мислене е крайно неправилно и несъотвестващо с реалността дори на фронта.

Вместо да говорят за дипломация, западните лидери/елити продължават да пробутват идеята, че конфликтът там трябва да бъде поддържан на апаратно дишане, за да се ограничи, подобно на глупавите решения по време на пандемията. А зад „теорията на доминото“ няма нито един разумен аргумент. Кремъл нито веднъж не е споменавал и показвал, че има амбиции към Европа. Всъщност самият Путин неведнъж е отбелязвал, че конфликтът в Украйна е следствие на това, че Русия опитва да запази сепаратистите в Донбас и заади това, че НАТО продължава да се разширява на изток без видима причина за това.

Ако Русия губи военния конфликт там, то как така се оказва, че тя има потенциала да продължава изтощителните боеве в дългосрочен план и то изправена очевидно не само срещу ВСУ, но и ЕС, и САЩ. В този смисъл, ако действията продължат по сегашния си курс, крайният резултат ще е един и същ винаги – размяна на ядрено оръжие. И това не е всичко.

Атакаите на руска земя продължават

През последните месеци атаките по руски цивилни и инфраструктура се засилиха. Най-голямат аескалация беше терористичният акт край Москва, в който загинаха 144 човека, а други 360 бяха ранени и за който САЩ обвинява... Ислямска държава. Нападения с дронове продължават да взривяват важни и не толкова важни депа за гориво и други ресурси. В големия мащаб на войната всичко това е незначително. Но всяко подобни действие ще доведе несъмнено до реципрочен, а понякога и не толкова реципрочен отговор от страна на Кремъл.

За разлика от американската инвазия в Ирак през 2003 г., до този момент Русия успява да запази броя на цивилните жертви в Украйна сравнително нисък. Всяка атака на територията на Русия обаче, особено такива, в които загиват невинни хора, ще доведе до ескалация. Може би точно това е и целта – да бъде провокиран Кремъл по такъв начин, че да се увеличи броят на цивилните жертви в Украйна и да се даде причина на НАТО да се намеси „миротворчески“.

Има ли как да бъде предотвратена задаващата се дълбока криза

Оказва се обаче, че въпреки натрупаните проблеми, които имат огромен шасн да ескалират, все още не е твърде късно процесът да бъде обърнат. Един от изходите е резултатът от предстоящите президентски избори в САЩ. Ако Тръмп замени Байдън през 2025 г., то има как напрежението в Украйна и в Газа да бъде туширано. Това обаче не значи, че двата конфликта ще изчезнат с магическа пръчка. Проблемът се крие в това какво ще се случи преди изборите. Още от сега е ясно, че Демократите в Щатите не са много настроени да оставят Тръмп да спечели безнаказано. Нещо повече – за тях и финансовите кръгове около тях по-добрата алтернатива от това е войната. Защото освен това имат и сеиозни проблеми от икономическа гледна точка, която е също толкова политическа, колкото и самата им политика. Доларът на практика се поддържа изкуствено на мястото си като резервна валута още от 70-те години, когато пада златното му покритие. И единственият вариант за поддръжката му е изкуствена инфлация. Тя обаче не може да продължава вечно.

В този смисъл Третата световна вече може би е започнала, поне от икономическа гледна точка. Най-вероятно тя няма да завърши с ядрени бомби, за щастие. Защото няма особена логика. Кой би градил такава система за контрол, каквато в момента е налична на елитите, само за да види как тя се изпарява в радиоактивна гъба? Истината е обаче, че след настоящия конфликт, пластовете на властта ще се разместят до такава степен, че Европа, САЩ и Русия след това ще бъдат неузнаваеми. А ако съдим от Първата световна война, на която сегашната сериозно прилича, то това вероятно би означавало разпада на трите империи и подмяната им с нещо различно и незадължително по-добро. И реалният победител, очаквано, ще остане Азия.

Автор: Брандън СМИТ, Превод: Георги РУСЧЕВ