Как санирането спря, преди да тръгне

Санирането спря, преди да е почнало. Най-мащабната програма от Плана за възстановяване и устойчивост - тази за обновяване на многофамилните жилищни сгради в България, на практика в момента не разходва никакви пари, защото нито един от нейните етапи не е тръгнал. Става дума за финансиране от над 1.6 млрд. лева за саниране, от които 1.2 млрд. лева се отпуснаха безвъзмездно на първи етап, а останалите малко над 282млн. лева трябваше да отидат за 80% съфинансиране на втори етап, пише вестник Капитал.

Само преди дни стана ясно, че по втория етап на процедурата са кандидатствали едва 307 проекта за 152 млн. лева при общ ресурс от 282 млн. лева. Вторият етап предвижда 80% грант и 20% самоучастие на гражданите. Интересът там рязко спря след решението на три парламентарни комисии да се "намери финансиране" за всички проекти от резервния списък на безплатния етап.

Как и откъде ще се намери такова финансиране, което възлиза на милиарди левове, не е ясно, но за сметка на това след него през март, са подадени само 15 нови проектни предложения за втори етап, уточниха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Отново политически игри спряха и първия етап, който уж беше приключил и затворен още в началото на годината, с избрани над 750 проекта. Заради недоволството на редица общини, които заплашиха да обжалват, процедурата още не е официално финализирана, а парите по нея не са задвижени, което личи от регистъра на обществените поръчки - към момента има само една пусната по програмата - на Панагюрище.

Как вторият етап на санирането спря

Идеята след края на първия етап беше окончателно да се спре с безплатното саниране и да се премине към съфинансиране, за да може да се покрият повече сгради в страната. През март обаче, след масово недоволство по места, три комисии в парламента приеха, че трябва да се осигурят пари за проектите в резервния списък от първия етап на програмата. Тогава депутатите настояваха регионалното министерство да намери задължително финансиране за резервните проекти, но без обсъждане откъде да дойдат 2.7 млрд. лева за близо 2100 блока.

Дори и да се намерят такива средства, а това би било огромна дупка в бюджета, данните са категорични: няма как общо 66 000 многофамилни жилищни сгради в страната да бъдат финансирани с публични средства, за което са необходими между 40-60 млрд. лева. Това значи, че България задължително трябва да премине към съфинансиращ модел, а това решение спъна старта му.

Предложението трябваше да влезе в пленарна зала за гласуване от депутатите, което обаче така и не се случи, но явно повлия на програмата. След ниския интерес, който очевидно няма да се увеличи при ново удължаване на срока (първоначалният изтече през февруари), кандидатстването приключи и няма да бъде продължено, посочиха от регионалното министерство, въпреки че ресурсът не е изчерпан.

Още няма финансов инструмент, който да подпомогне хората

Другият нерешен въпрос, който със сигурност повлия на собствениците да не се включат във втория етап на програмата, е липсата на решение за съфинансирането на тези 20% самоучастие. По приблизителни оценки става дума между 5000 и 10 000 лева на домакинство - достатъчна сума, за да спъне доста от кандидатите, ако няма ясен механизъм, който да ги подпомага. Хората се страхуват да носят отговорност заедно със съседите, а трудният въпрос е как точно става разпределението на средствата. Важното, което трябва да се знае, е, че всеки отговаря до размера на своята идеална част от жилищната сграда.

Още преди няколко месеца министърът на регионалното развитие Андрей Цеков съобщи, че ще представи такъв механизъм, по който Българската банка за развитие да участва в процеса. Но това към момента остава само обещание.

Необходимо е министърът да даде мандат на ББР да изработи гаранционна схема за домакинствата, коментират специалисти. Банката за развитие може да осигури тези 20% докато започнат строително-монтажните работи и започнат да се генерират спестявания. Все пак основна цел на тези проекти е да се генерират 30% спестявания на енергия, коментират консултанти пред "Капитал".

Необходимите средства за съфинансиране на проектите към момента са 30 млн. лева, а максимумът щеше да е 70 млн. лева, ако бяха подадени проекти за цялото налично финансиране по втория етап.

От отговори на Българската банка за развитие става ясно, че в момента не се работи по подобна гаранционна схема. Оттам припомнят само опита на банката в осигуряване на целеви средства в първия етап от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, който стартира през 2015 г. и по който са разплатени над 2 милиарда лева.

Държавната банка може да поеме по-висок риск от търговските. Проекти като тези всъщност са с малък риск, твърдят експертите, защото хората отговарят за своята част, общините отговарят за изпълнението, има редица институции и експерти, които са отговорни за контрола, а данните и от други страни показват, че няма несъбрани вземания.

Именно поради това бяха направени и последните промени в Закона за устройство на територията, за да може да се обезпечи даване на колективни кредити.

Според регионалното министерство липсата на ясни политически послания също повлияват преговорите с Българската банка за развитие и търговските банки, с които такива разговори се водиха допреди няколко месеца.

А какво стана с безплатното саниране

Проблемите обаче не спират дотук. Реализирането на проектите по първия етап на програмата, по който бяха одобрени над 750 проекта, също е спряло.

В момента общините имат зелена светлина за обявяване на обществени поръчки за изпълнители под условие, което означава, че може да настъпят и промени в договорите на по-късен етап. Според Закона за обществените поръчки възложителят може да обяви обществена поръчка под условие при липса на осигурено финансиране (сключен договор за безвъзмездна помощ). По този начин сроковете, свързани с възлагането на обществени поръчки, могат да текат паралелно докато се извършват проверки на сигналите от граждани и се сключват договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Реално административният акт за обявяване на спечелилите проекти не е публикуван. Това според запознати е трик, който администрацията използва, за да не започне масово обжалване на процедурата. Още след обявяване на резултатите и заради недоволство от класирането някои общини обявиха, че ще обжалват.

Според представители на общинските администрации, с които "Капитал" разговаря, обаче едва ли ще има много обжалвания. За успешна жалба трябва конкретен сигнал, че сграда от друга община е извършила нарушения.

По договорите не се предвижда авансово плащане, което би трябвало да стимулира местните власти да извършат дейности максимално рано, за да поискат възстановяване на средства. По Плана за възстановяване остават около 26 месеца за изпълнение и отчитане. В тази връзка, основният риск за забавянето на изпълнението на даден проект е провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка, посочиха от МРРБ. 

Затова е препоръчително общините да стартират процедурите за възлагане възможно най-скоро, докато протича процедурата по сключване на договори за безвъзмездна помощ, допълват от администрацията.

Отделно става ясно, че МРРБ е изпратило обследванията за енергийна ефективност на всички одобрени проекти към Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Подписват се договори само след потвърждение, че обследването отговаря на изискванията от Агенцията, структура към Министерството на енергетиката.

Така или иначе общините са в очакване дали ще има промени в проектите при евентуални допълнителни проверки. Освен това общинските администрации, до които "Капитал" се допита посочват, че в момента те са залети с нови поръчки на проекти с публично финансиране по държавния фонд, който им беше отпуснат с бюджета, както и с поръчки за саниране на публичните сгради, които вече вървят. Това означава, че тези за саниране на частните сгради ще се забавят.