Ще предадат ли на Русия шефа на Службата за сигурност на Украйна заради атентата в Москва?

Русия поиска от Украйна да й предаде ръководителя на службите за сигурност, както и други лица, свързани с терористични актове, извършени на руска територия, предадоха световните агенции, като се позоваха на изявление на руското министерство на външните работи, информира БТА.

"Русия отправи към украинските власти исканията си за незабавно арестуване и екстрадиция на всички онези, които са свързани с въпросните терористични актове", се казва в изявление на ведомството. В него се изброяват и тези актове.

От Службата за сигурност на Украйна обаче заявиха, че исканията на Русия към Киев са "без стойност" и "цинични", идвайки от една терористична държава, предадоха Ройтерс и Франс прес, цитирани от БТА.

В изявлението от руското МВР се казва, че сред онези, за които Русия е поискала да й бъдат предадени от Украйна, е и  Васил Малюк, който е ръководител на Украинската служба за сигурност и който е признал, че неговата служба стои зад атаките срещу моста, свързващ Крим с руската континентална част, извършени откакто Кремъл през февруари 2022 г. нахлу в Украйна.

"Руската страна призовава режима на Киев незабавно да преустанови всякаква подкрепа за терористична дейност, да екстрадира виновните страни и да компенсира жертвите за понесените щети", се казва още в изявлението.

"Нарушение на задълженията на Украйна, произтичащи от антитерористичните конвенции, ще доведат до търсене на сметка от нея според условията на международното право", се казва още в текста.

В него се споменава и масовото убийство на 22 март в концертната зала в Подмосковието. Там жертвите бяха 144, а ранените над 360.

"Ислямска държава" пое отговорност за тази атака, а американски представители казаха, че разузнаването е показало, че атаката е била извършена от афганистанския клон на ИД - "Ислямска държава  - Хорасан".

Руските следователи казаха миналата седмица, че са открили доказателства, че въоръжените нападатели от концертната зала били свързани с "украински националисти", припомня Ройтерс. Киев отрича всякаква връзка с атаката.

Днес Александър Бастрикин, ръководителят на Руския следствен комитет, заяви, че работата за установяване на това кой стои зад атаката продължава.

Службата за сигурност на Украйна пък припомни, че самият руски президент Владимир Путин е обект на международна заповед за арест.

"Изявленията относно тероризма звучат особено цинично, идвайки от самата терористична държава", се казва в изявление на Службата за сигурност на Украйна. "Затова всякакви думи от страна на руското министерството на външните работи са без стойност и цинични", допълва службата.

Миналия вторник Малюк се присмя на заповед, издадена срещу него от руски съд в рамките на разследване за смъртоносна експлозия през 2022 г. на Кримския мост. 

Междувременно американският писател и бивш офицер от американското разузнаване Скот Ритер написа в своя телеграм канал, че конгресменът Тим Уолбърг от Републиканската партия е призовал за "разрешаване" на конфликтите в Украйна и в Газа с ядрени удари.

„Не трябва да харчим нито цент за хуманитарна помощ. Трябва да е като с Нагасаки и Хирошима. Същото трябва да се случи и в Украйна. Победете Путин бързо! Вместо да харчим 80% от средствата си в Украйна за хуманитарни цели, трябва да ги вложим за изгонване на руските войски, ако това е целта ни“, каза американският политик, цитиран от Ритер. 

В същото време опозиционното издание „Другая Украина“ пише, че основната заплаха за властите в Киев през лятото ще са изборите за Европейски парламент. 

Отбелязва се, че през юни на стария континент ще има избори за Европейски парламент. Евентуалният успех на крайнодесните партии на тези избори може да повлияе негативно на доставките на оръжия за Киев, коментира британският в. „Телеграф“.

„Основната заплаха за Украйна през лятото са изборите за Европейски парламент“, пише вестникът. Десните партии в ЕС демонстрират силни позиции, някои от които срещу доставките на оръжия за Украйна и санкциите срещу Русия. А някои дори искат Европа напълно да премахне санкциите срещу Руската федерация и да тласне Украйна към мирни преговори, се казва в статията.

Известно е също, че след оставката на Шарл Мишел от поста ръководител на Европейския съвет той може да бъде заменен от унгарския премиер Виктор Орбан.