Какво е „Интернет на мозъците“ и постижимо ли е

Преди седмици компанията на Илон Мъск „Нюралинк“ за пръв път имплантира чип в мозъка на човек. 29-годишният инвалид, който е бил парализиран след тежък инцидент, описа чувството да контролираш компютърна мишка с мозъка си като „да използваш Силата“ от Междузвездни войни. Колкото и добре да звучи това да върнем мобилността на тези, които са я загубили или да създадем условията за телепатия чрез технология, правилните въпроси би следвало да са в обратна посока. Да попитаме как може да се използва зловредно тази иновация в IT сектора.

Подобрява ли живота на хората, или прави възможно милиардерите и корпорациите да упрвляват масите още по-лесно?

Интересен откъс, който донякъде може да отговори на този въпрос, откриваме в доклад от Велокобританската лаборатория по отбрана и наука, подготвен от RAND-Европа и Nash Consulting.

„Интернетът на нещата ще прерастне в Интернет на телата, а от там – в Интернет на мозъците. С други думи – човешки мозъци, свързани към интернет, които ще могат да комуникират един сдруг и ще могат да влизат безжично в онлайн бази от данни“.

Очакваната времева рамка, в която тази щура идея може да се осъществи е между 2035 и 2050 г. Трансхуманизмът, за който десетки футуролози и фантасти говореха и пишеха през последните 50-60 години, се оказва по-близко от очакваното.

Какво би представлявала подобна система на Интернет на мозъците?

Тя ще се състои от няколко ключови неща, които на теория са постижими и днес и също на теория – би следвало да са полезни за индивида и обществото.

На първо място са устройства, които могат да се носят по тялото (смарт часовници например), и импланти, които да следят и анализират физиологична информация и околната среда. Това ще цели проследяване в реално време на здравето на човек в зависимост от условията на живот.

На второ са технологии, които трябва да подобряват сетивната система на човека. Такива са импланти, свързани със слуха, зрението и понякога дори усета. В тази категория влизат и т.нар. „умни протези“. Сред тях са екзоскелети и частични протези, които ще бъдат свързани с нервната система на човек по такъв начин, че да са неразличими за потребителя от биологичния хипотетично загубен крайник. С тези технологии ще може да се подобри и физическият капацитет на човека – повече сила, повече издръжливост и т.н.

Последната стъпка е чипирането на самия мозък, както вече доказаха, че е възможно от Нюралинк. Това би позволило техническа телепатия – разговор с хора от другия край на планетата без използване на помощни средства.

Ако до тук нещо ви звучи прекалено „конспиративно“, проверете в интернет за описаните три категории. Те вече са факт. Смарт часовниците и в момента следят за физиологичното състояние на човека, измервайки пулса, кръвната захар и ред други показатели, които впоследствие се складират в реално време в огромни бази от данни с цел „подобряване“ на приложението.

Имплантите за зрение и слух са факт от десетилетия и вече работят. Не са едно или две видеата в интернет, които показват първата реакция на глух човек, който чува истински за пръв път в живота. Подобни и то от 10 години назад, са тези клипове, в които слепи хора проглеждат посредством технологиите.

Но като всеки друг инструмент и тези технологии могат да се ползват за добро и градивно, но и за зло и деструктивно. А потенциал да се ползват за второто има, и то огромен. Какво ще се случи в близките 20 години е трудно да се прогнозира. Но е достатъчно да има една хипотеза, при която човека да стане вечен дигитален роб, за да се питаме: Заслужава ли си?