Не губете кураж – идва нов тираж, или пък отново ще разпилеят гласовете на избирателите?

Не губете кураж, идва нов тираж – вероятно на това старо мото на държавната лотария се осланят повечето от партиите, надявайки се поредните предсрочни избори да им донесат повече гласове. И ако за парламентарно представените партии въпросът е по-скоро колко депутати още биха могли да имат, които да ги поставят в по-силна позиция при евентуално сформирането на кабинет, за пореден път към Народното събрание се устремяват партии – както нови, така и стари, за които основният въпрос е „дали”. Дали този път ще успеят да преминат 4% бариера. На следващите избори за парламент, без голямо значение дали след няколко месеца – заедно с тези за евродепутати, или през есента, за пореден път ще бъде поставен и въпросът – ще влезе ли в новото Народно събрание нова голяма коалиция, сформирана от дясно-консервативни партии или дори без определението дясно, а само консервативни.

Дясна или консервативна, а може би и двете заедно?

Ако говорим за дясна партия, вероятно при създаването си коалицията „Демократична България” (с много условности) би могла да се причисли към център-дясното. Или по-точно, лидерите ѝ, както и поддръжниците ѝ, наричаха себе си, даже още се наричат дясноцентристка политическа коалиция, така продължават да ги определят и доста анализатори (всъщност неясно защо). Но тази коалиция е съставена от политическите партии „Да, България!“, „Демократи за силна България“ и „Зелено движение“, а с изключение на вторите, които вече са съвсем имагинерно представени на фона на останалите две - както с лица, така и с все по-намаляващите си членове и избиратели, останалите две определено не са десни. Зелените са откровено леви, всичките политики, които подкрепят, са такива. Партията на Христо Иванов вече също много трудно би могла да бъде определена като център-дясно дори. А консервативни, подкрепящи традиционни разбирания – съвсем не.

ГЕРБ, в сравнение с ДБ, по-сигурно се позиционират в тази ниша. Някакво отстъпление от защитаваните от тях политики се наблюдаваше през последната година, но то би могло да бъде обяснено и с компромисите, които се наложи да направят, за да се впишат и да просъществува по-дълго (не)коалицията им с ПП/ДБ. На базово ниво, съдейки и по лидера им, и по основните играчи в партията, а и по по-голямата част от симпатизантите им, те остават в център-дясно.

ИТН е трудно да бъдат определени като леви или десни, но също следват по-консервативната линия, традиционна за страната ни.

Старите играчи

На пръв поглед изглежда сякаш и към момента в НС партиите, залагащи на консерватизма, са преобладаващи. Единият проблем е, че не са десни, което затруднява голяма част от избирателите, които определят себе си като такива, да ги припознаят.

ГЕРБ, като една от най-дълго управлявалите партии след 90-те, съответно е натрупала и много негативи, а и в политиките си, поне напоследък, бяга от традиционното дясно, опитвайки се да лавира между последните си партньори, както и актуалностите в Европа, което допълнително затруднява колебаещите се десни избиратели да я припознаят.

На политическата ни сцена липсва по-голяма консервативна партия и съдейки и по старите играчи, които към момента не са представени в НС, ако няма обединение или широка коалиция, скоро няма да се появи такава.

Едни от старите, включително участвали в управлението, са ВМРО, но на последните редовни парламентарни избори не успяха да влязат в парламента, а на последвалите ги предсрочни, се представиха плачевно. Причините са много, като сред тях със сигурност са: управлението в коалиция с ГЕРБ (според много членове на движението това ги обезличи), а и редица вътрешни проблеми, сред които е и макар и неогласеният спор кой да поеме юздите на партията. Мина се през отказването на Красимир Каракачанов, избирането на триумвират – Ангел Джамбазки, Александър Сиди, Искрен Веселинов, сега отново старият нов лидер застана начело. Именно той и свързаността му с ДС, според немалка част от по-младите, подкрепящи ВМРО, също е спънка за по-сериозни изборни резултати и привличането на нови симпатизанти, особено с десен профил.

Ако броим за по-стар играч и КОД на Петър Москов, положението също не е розово, а те – за разлика от ВМРО, дори не са достигали до парламент, да не говорим за участие в управлението, въпреки че ако трябва да посочим партия, която безспорно да се причислява към дясното пространство, това са именно КОД. Дали зад неуспехите им на изборната сцена се крие сериозната липса на финансиране, слабото представителство по медиите, липсата на сериозни структури – вероятно отговорът е сбор от всичко това.

Новите

Предстоящите избори няма да направят изключение в правилото, че всеки път се появява нов играч. „Нов” е условно понятие, защото обикновено се касае за добре познато в политиката лице, решило да създаде свой проект. Този път, както сам обяви преди броени дни, най-интересното такова, е бившият главен прокурор Иван Гешев, който по думите му, ще участва в следващите избори с политическа организация от нов тип - платформа "Граждански блок" заедно с "десетки граждански организации". Този му ход не е изненада, очакваше се още от миналата година, когато беше освободен от поста си, след като мнозинството от членовете на Пленума на ВСС гласуваха, че е уронил престижа на съдебната власт, защото нарече партиите и лидерите им, настояващи за оставката му, "политически боклук".

Гешев да го определим като десен би било трудно – както с оглед на липсата на позиции по доста въпроси, така и с демонстрирания от него евроскептицизъм.

Какви са шансовете му да стигне до Народното събрание, всъщност както и при ВМРО и КОД, в голяма степен зависят от възможността да се коалира с посочените две или други формации със сходен профил.

На хоризонта, съвсем отскоро, макар и към момента незаявило амбиции за парламентарно представителство, е и гражданското сдружение на икономиста и политически анализатор Кузман Илиев "България може". На въпрос дали това е партия, той отговаря уклончиво:”Партия означава "част", за мен "партия" е всеки един от вас, всяко едно събиране на сила, което има своята кауза. За мен най-голямата партия обаче е България", посочвайки, че приоритет на движението е въвеждането на конституционна защита на разплащанията в брой "като превантивна мярка, че никой няма да получи пълен контрол над парите на българите", както и изготвянето на меморандум за предоговаряне на "Зелената сделка".

Ако се спрем на изброеното дотук, вероятно приликите и общите неща между тях са повече отколкото разликите, като вероятна основна разделителна линия би могла да е отношението им към Русия. Докато ВМРО начело беше триумвиратът, позициита им бяха срещу руската агресия, докато акцентът при Каракачанов е в изпразнените складове на Българската армия, след като – по думите му - сме подарили оръжие на стойност 47 милиона евро на Украйна.

КОД са най-категорични – твърдо срещу Русия и в подкрепа на Украйна, докато Гешев обяви инициатива "1 млн. гласа за мир", подчертавайки, че е нужна драстична промяна на българската позиция и позицията на ЕС спрямо войната в Украйна и тя трябва да е позиция на мир, Илиев има сходни виждания – обяви, че неговата цел са нормалните българи, за които приоритет са доходите и сигурността им, а не да воюват с Русия.

Разделителна линия може да са и някои от лицата, начело на формациите. Всички са стари муцуни, които имат своето политическо минало, което по един или друг начин е неприемливо за симпатизантите, а и за лидерите на някои от партиите, посочени тук.

Разбира се, винаги може да се очаква и още някоя формация, появила се на хоризонта в последния момент, но ако се ограничим до посочените, единствената възможност да се появи консервативна коалиция, която да има реален шанс да влезе в следващия парламент, минава през обединение на въпросните (плюс, минус още някоя), защото не бива да забравяме, че за разлика от неолибералните партии, които винаги имат сериозен финансов гръб - включително и от неправителствени организации, финансирани от чужбини, при консервативните такива, парите и спонсорите не валят от небето.