Европа въвежда дигитална лична карта – стъпка напред към края на индивидуалната свобода
Европейският цифров идентификатор ще бъде достъпен за граждани на ЕС, резиденти и бизнеси, които желаят да се идентифицират или да потвърдят определена лична информация. Той може да се използва както за онлайн, така и за офлайн обществени и частни услуги в целия ЕС. Всеки гражданин на ЕС и резидент в Съюза ще може да използва личен цифров портфейл.
Всеки път, когато приложение или уебсайт ни иска да създадем нов цифров идентификатор или да се логнем лесно чрез голяма платформа, нямаме представа какво се случва с нашите данни наистина. Затова Комисията ще предложи защитен европейски е-идентификатор. Такъв, на който да вярваме и който всеки гражданин може да използва навсякъде в Европа, за да направи всичко, от плащане на данъци до наемане на велосипед. Технология, чрез която можем да контролираме какви данни се използват и как.
Колкото и „чудесно“ да звучи всичко това, то е поредна стъпка към финализирането на процес, който ще вземе цялата власт от ръцете на хората и ще я даде доброволно и в името на „сигурността“, на държавата. Ще опитаме да дадем кратък анализ на всичко, което според ЕК е хубаво в цифровия сертификат. Ето какво пишат от там:
Защо е необходимо това?
„Цифровите системи за идентификация, предлагани от правителствата в ЕС днес, имат няколко важни недостатъци: те не са достъпни за цялото население, често се ограничават до онлайн обществени услуги и не позволяват безпроблемен достъп на международно равнище. Само 14% от ключовите доставчици на обществени услуги във всички държави-членки позволяват международна аутентификация с е-идентификационна система, например за доказване на самоличността на човек в интернет без нужда от парола.
Броят на успешните международни аутентификации годишно е много малък, въпреки че нараства. 72% от потребителите искат да знаят как се обработват техните данни, когато използват профили в социалните мрежи. 63% от гражданите на ЕС искат сигурен единичен цифров идентификатор за всички онлайн услуги (по данни от проучване на Евробарометър)”.
Повечето хора знаят добре как работи статистиката в такива случаи. Внушението тук, разбира се, е, че ако не сте от тези 72%, то вие сте малцинство и трябва да се съобразите с останалите. Никъде в официалния доклад от ЕК не е даден източник на статистическата информация, касаещ колко са запитаните и как е преведена анкетата.
Практическо използване
„С цифровите идентификационни портфейли на ЕС гражданите ще могат да докажат, навсякъде в ЕС, своята идентичност, когато е необходимо да получат достъп до услуги онлайн, да споделят цифрови документи или просто да докажат определен личен атрибут, като например възрастта, без да разкриват пълната си идентичност или други лични данни.”
Същото важи и в обратна посока – ако държавата, която издава тези идентификационни дигитални карти реши, то достъпът ви до гореизброените услуги може да бъде прекратен едностранно. Да припомним COVID протестът на тираджиите в Канада – държава, която официално се води демократична, но на практика си е истинска либерална тирания, в каквато се опитват да превърнат и ЕС. Тогава, виждайки, че не може да се справи с протестиращите, държавата заповяда на банките да ограничат на участниците достъпа до сметките си.
„Гражданите ще имат по всяко време пълен контрол върху данните, които споделят и от кого.”
Държавата също ще го има.
„Европейският цифров идентификатор може да се използва за множество случаи, например:
обществени услуги като заявяване на свидетелство за раждане, медицинско свидетелство, сигнализиране за промяна на адреса;
откриване на банкова сметка;
подаване на данъчни декларации; кандидатстване за университет, у дома или в друга държава-членка;
съхраняване на лекарско предписание, което може да се използва навсякъде в Европа;
доказване на възрастта;
наемане на кола с цифрово шофьорско удостоверение;
регистрация в хотел;”
Буквално за всеки един от тези случаи е необходимо просто да представите физическата си лична карта. В този смисъл за какво е въпросния цифров сертификат?
За щастие към момента предложението е дигиталната самоличност да се използва на доброволен принцип. Помним обаче как доброволната ваксинация изведнъж се оказа напълно задължителна под натиск. ЕК били обмислили и начин, по който да не се дискриминират тези, които не желаят да ползват „услугата“. Ако отново се върнем назад в близкото минало ще установим, че същите тези бюрократи бяха предвидили такава система и по отношение на „зелените сертификати“ – крайно неефективна и безсмислена мярка в контекста на пандемията, която не само не „пречупи кривата“, но и беше доказано дискриминационна.
Реално дигиталните идентификации са стъпка напред към така бленуваната от глобалистката класа промяна на паричната система. Идеята, както вече е повече от ясно, е кешовите транзакции да бъдат прекратени под претекст, че не са „сигурни“ и могат да се използват за измами. Редица държави в ЕС, основно тези, които на практика управляват съюза, в момента продължават да натискат за въвеждането на дигитално евро, за което мнозина, в това число и президентът Доналд Тръмп (2016-2020 г.) изказаха съмнение, че ще бъде краят на индивидуалната свобода.
При всички случаи решението за дигиталната лична карта е меко казано съмнително и трябва да не се разглежда като чиста монета, колкото и бюрократите да правят опит да покажат, че е „за доброто“ на хората от целия съюз.