Защо има "лятно часово време"

Изместването на времето започна като начин за максимизиране на слънчевата светлина в Северното полукълбо. Но отдавна е изключително спорен. Пролетта носи много промени: по-топли и дълги дни, цъфтящи цветя и - за много хора по света - началото на лятното часово време.

Този период, често неправилно наричан лятно часово време (DST), в България започва в 3,00 ч сутринта на последната неделя на март. Тогава часовниците се преместват с един час напред, което води до загуба на един час сън. Лятното часово време приключва в 4,00 сутринта в последната неделя на октомври. Тогава часовниците се връщат с един час назад, с което печелим обратно този един час сън.

Идеята зад смяната на часовника е да се използва максимално дневната светлина в Северното полукълбо. Но хората отдавна спорят за ползите от „изместването“ на времето. Докато някои посочват проучвания, които показват, че това може да навреди на вашето здраве, други твърдят, че допълнителните часове дневна светлина позволяват на хората да остават на открито до по-късно вечер.

Защо е създадено лятното часово време

Мнозина приписват лятното часово време на Бенджамин Франклин заради хумористичното писмо, което изпраща до Journal de Paris (в-к „Парижки журнал“) през 1784 г. В него той изразява наблюденията си, че Слънцето изгрява много преди повечето парижани да се събудят. Според него, ако хората стават с изгрева, градът може да спести „огромна сума“ от свещите, палени в тъмните вечерни часове. Той предлага някои забавни решения на проблема, включващи оръдия, стрелящи по улицата, за да събудят хората, данъци за затворени прозорци и ограничения за продажба на свещи. Никога обаче не е предлагал смяна на времето.

Други приписват идеята на Джордж Хъдсън, ентомолог от Нова Зеландия, който през 1895 г. предлага двучасово лятно часово време, за да има повече време да събира насекоми. Скоро след това британски активист на име Уилям Уилет предлага подобна идея за предотвратяване на загубата на дневна светлина. Той внася концепцията в парламента на Англия в началото на 1900 г. но тя не събира нужното одобрение и е отхвърлена.

Идеята на смяна на времето на практика се осъществява от Германия в трудните години на Първата световна война. Страната въвежда първото лятно часово време през 1916 г., за да увеличи максимално използването на ресурсите през слънчевите часове. (Първото сезонно изместване на времето в България се случва през 1979 г.)

Къде се спазва лятното часово време

В световен мащаб популярността на смяната на часовниците варира. По-голямата част от Северна Америка, Европа, Нова Зеландия и няколко региона на Близкия изток спазват годишната смяна, въпреки че има разлики в началните и крайните дати. По-голямата част от Африка и Азия не местят стрелките на часовника. Южна Америка и Австралия са разделени по въпроса.
Позицията на Европа обаче скоро може да се промени. През 2019 г. Европейският съюз гласува за прекратяване на задължителното изместване на времето. Но влизането в сила на това решение изглежда засега е отложено. Очакваше се държавите членки да решат до 2021 г. дали да останат на лятно или зимно часово време, но преговорите са в застой, тъй като се преодоляват последиците както от Brexit, така и от пандемията от COVID-19.

Има ли ползи от лятното часово време

За мнозина промяната е нежелана и води до пропуснати срещи и сънливи граждани. Но може да има и по-тежки последици. Някои проучвания идентифицират увеличаване на сърдечните удари, които се увеличават при местене на стрелките напред и леко намаляват при връщането на стрелките. Други проучвания предполагат, че промяната на времето може да бъде свързана с увеличаване на фаталните автомобилни произшествия, въпреки че ефектът е малък в сравнение с общия брой катастрофи всяка година. Други опасения включват въздействие върху имунната система поради неизбежната загуба на сън.

Нещо повече, много проучвания поставят под въпрос дали изобщо е имало спестяване на енергия. Проучване от 2008 г. на Министерството на енергетиката на САЩ предполага, че в Съединените щати допълнителните четири седмици лятно часово време спестяват около 0,5% общо електричество на ден. Други заключават, че по-късните часове на слънчева светлина често намаляват потреблението на електроенергия през това време, но също така стимулират по-интензивното използване на климатик вечер или по-големи енергийни нужди за осветяване на тъмните сутрини.

Все пак, тези въздействия може да са специфични за местоположението. Едно проучване установява, че лятното часово време е причинило увеличаване на търсенето на енергия и емисиите на замърсяване в Индиана, докато друго установява леки намаления на потреблението на енергия в Норвегия и Швеция.

В наши дни аргументите в полза на лятното часово време обикновено се съсредоточават върху стимула, който смяната на часовото време дава на вечерните дейности. Хората са склонни да излизат навън, когато е светло след работа - да спортуват, да се разхождат, да водят децата на детската площадка вместо да седят на дивана. Много индустрии на открито насърчават лятното часово време, което според тях увеличава печалбите. Петролната индустрия също го подкрепя, тъй като хората шофират повече, ако все още е светло след работа или училище.

Но на много места смяната на времето е крайно непопулярна. Предстоящото оттегляне на Европа от годишната промяна произтича от проучване, което разкрива, че приблизително 80% от около 4,6 милиона респонденти са против лятното часово време. Някои американски държави вече са се отказали изцяло от лятното часово време: Хавай, по-голямата част от Аризона и териториите на Гуам, Пуерто Рико, Американска Самоа, Американските Вирджински острови и Северна Мариана острови.
Засега обаче, ако живеете в регион, който премества часовниците два пъти годишно, внимавайте за ефектите му.

От nationalgeographic.bg