Споразумението на ГЕРБ: Сближаване с ПП-ДБ, намигване към ДПС и без промени в службите

Очертават се трудно преодолими конфликтни точки и тежки преговори за ново правителство. Това прозира от разпратения до медиите проект на споразумение за съвместно управление между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ).

Припомняме, че на 20 февруари едностранно ПП-ДБ представиха проект за меморандум. Това доведе до остра реакция на ГЕРБ. Няколко дни след това лидерът на партията Бойко Борисов контрира, че те пък ще подготвят свой проект, но за коалиционно споразумение. Днес той бе публично обявен.

Анализ на текста в него сочи, че основните конфликти ще са вероятно в две направления – начина на сформиране на изпълнителната власт и изборът на ръководства и членове в регулаторите и в съдебната власт.

Досега в кабинета „Денков“ ПП-ДБ поне привидно бе излъчила почти всички министри – без Мария Габриел. Оттук нататък ГЕРБ предлагат споделена отговорност.

„Отговорността за управлението на правителството е равно споделена между коалицията ГЕРБ-СДС и коалицията ПП-ДБ. В случаите, в които едната коалиция има министър на съответното министерство, то другата коалиция има задължително заместник-министри“, предлагат от ГЕРБ в проектоспоразумението си.

„Второстепенните разпоредители с бюджет, както и други структури към съответното министерство се определят, както следва: там, където едната коалиция има министър, тя определя ръководителя на съответния второстепенен разпоредител с бюджет, както и в другите структури, а другата коалиция определя заместник-ръководител“, пише още в него. Това означава своеобразна интеграция, т.е. омешване между ГЕРБ и ПП-ДБ. Което трудно би било прието от втората политическа сила – тя би претърпяла сериозни електорални щети при подобно сближаване с партията на Бойко Борисов.

Проектомеморандумът на ПП-ДБ изключваше на практика ДПС от взимането на важни кадрови решения в парламента. От ГЕРБ обаче предвиждат сериозна роля за партията на Доган и Пеевски в това отношение.

„В случаите, в които възникне необходимост от търсене на по-голямо мнозинство, извън коалицията ГЕРБ-СДС и коалицията ПП-ДБ, същото /плаващо мнозинство/ се ограничава единствено и само до парламентарни групи и политически партии, с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности“, пише в проекта на ГЕРБ. Това е евфемизъм, който означава, че други мнозинства може да се сформират само с ДПС.

В настоящия парламент са още „Възраждане“ и БСП, които са считани за проруски сили, както и „Има такъв народ“ (ИТН), която е с не особено ясна геополитическа ориентация. Освен това ИТН разполага със само 11 депутати и на практика няма роля за образуването на мнозинства, освен при изключителни случаи на отсъстващи или негласуващи народни представители от ГЕРБ или ПП-ДБ.

В документа, предложен от партията на Борисов, се отчита, че за 25 поста е нужно квалифицирано мнозинство от две трети. Това са Комисия за противодействие на корупцията (КПК) – 3; Висш съдебен съвет (ВСС) – 5; Висш прокурорски съвет (ВПС) – 6; Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – 11.

„Страните отчитат, че 25 кандидати за 25 позиции следва да бъдат избрани с мнозинство от 2/3. Това мнозинство предполага търсене и получаване на подкрепа от останалите политически формации, с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности, тъй като от една страна ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат общо, недостатъчните 132 гласа, а от друга страна – по-голямото мнозинство води до по-голяма безспорност на кандидатурите. Обратното, по-малките мнозинства, предполагат падащо мнозинство и пропорционално падаща подкрепа и по-малка легитимност на избраните кандидати. Следва, също така, да се има предвид и да се отчита утвърдената към настоящия момент практика на Европейския парламент, за използване, като способ за законодателна целесъобразност на т.нар. „плаващи мнозинства“, се посочва в проектоспоразумението, предложено от ГЕРБ.

И тук отново прозира интересът на „евроатлантическата“ ДПС.

Ако обаче партията на Доган и Пеевски има своя квота в тези органи, тя и ГЕРБ ще получат по-голяма тежест в тях, което за ПП-ДБ ще е сериозен проблем. Лидерите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кирил Петков и Христо Иванов многократно са давали знаци за това. От ПП-ДБ през последните дни изтъкват, че ГЕРБ и ДПС в момента на практика имат цялата власт във Висшия съдебен съвет и регулаторите и че на това трябва да се сложи край.

В схемата, разбира се, влиза и новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), която ще замести КПКОНПИ.

Още един конфликт се очертава и по отношение на службите, където ГЕРБ засега не отстъпват и това се затвърждава от проектоспоразумението. От партията на Борисов са против (кадрови) реформи в тях чрез спешна законодателна интервенция, както настояват от ПП-ДБ.

„Дебатът по темата за службите за сигурност следва да бъде проведен и тъй като водеща по тази тема е националната сигурност на държавата, форматът за дебат трябва да е в рамките на Съвета по сигурност към Министерски съвет, а не в телевизионните студиа. Службите за сигурност са надпартийни и деполитизирани“, пише в проектоспоразумението на ГЕРБ.

„Националното законодателство не предвижда възможност кандидатури за ръководители на службите за сигурност да бъдат съгласувани или определяни от представители на политически партии или парламентарни групи. Политическата неутралност е задължителен елемент от функциите и дейността на службите за сигурност. Разпределение на квотен принцип в службите за сигурност, на база политическо представителство е недопустимо. Намеса в кадровата политика и работата на службите представлява заплаха за националната сигурност“, се посочва още в проекта.

Той предвижда принципът на ротацията да продължи. Но след идните девет месеца да има още две ротации за по 15 месеца и пълен 4-годишен мандат на 49-ото Народното събрание.

От ГЕРБ предлагат и ръководителите на всички контролни и регулаторни органи, които се излъчват от Народното събрание, да номинират своите заместници. В момента този подход се прилага само за БНБ и КФН.

За всеки един от регулаторните и/или контролни органи двете коалиции (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) да излъчват по трима представители от парламентарна група, по свой избор, които анализират и обсъждат предложените кандидатури за съответния регулаторен и/или контролен орган, както и да преценяват съответствието им с изискванията на приложимото законодателство, предлагат от партията на Борисов.

Не става ясно какво се предвижда по отношение кандидатурите на другите парламентарни групи, и дали според ГЕРБ следва пак да се прави поквотно разпределение между всички сили в Народното събрание, каквато е наложената практика от последните години.