Съкрушеният баща на Амая: Мислихме ги за спасители, а сме наели компания-убиец

Пристигаме всички на летище София и се започва организиране на преместване на Амая от линейката във самолета и получаваме въпрос от чуждестранните медици: "Къде е оборудването?".

Тези хора въобще не бяха на ясно къде е оборудването, с което същите щяха да работят. Настана паника и всички започнахме да звъним да намерим оборудването. Цялото летище беше организирано да търси животоспасяващото оборудване.

След може би петнадесет минути се установи, че същото е доставено в понеделник вечерта... на Централна жп гара в София. Компанията е наела някакъв младеж по бяла тениска с грейка, без абсолютно никакъв говорим английски да закара оборудването и той е объркал "летище" с "гара".

Нямахме време да реагираме и трябваше да се върнем с малката, с линейката обратно до болницата. Д-р Печилков, ръководещ организацията от българска страна, ни каза, че това местене като парцалена кукла от системи в болницата към линейка е изключително опасно и за пръв път става свидетел пациент да се връща обратно. След 5-6 часа започваме наново цялата операция вече с оборудването при нас в болницата. Отново тръгваме с линейката за летището. Влизаме на летището, линейката спира до самолета и процедурата се повтаря, и се предполага, че няма какво да се обърка. Е да, ама не. При свързване на апарата за обдишване, който е абсолютно жизненоважен, турските медици установяват, че накрайникът, свързващ апарата и самолета не съвпадат.

Турските медици въобще не бяха на ясно какъв е необходимият накрайник и от къде да го вземат, за да се свърже към самолета. Въпреки усилията на няколко служби на летището въпросният накрайник така и не успя да се намери. За втори път трябваше да се връщаме в болницата.Към 19:50 пристигнахме в Националната Кардиологична болница и единият турски медик ми казва: "Съжалявам, не знаем от къде да намерим въпросният накрайник, не можем да кажем кога ще летим".

Попитах ги: "Добре, де, вие сте медиците, отговорни за апаратурата и за грижите за Амая, докато летим. Нито сте си направили труда да се позаинтересувате къде е оборудването ви, което също като вас пристигна от Истанбул, нито сте се заинтересували дали същото това оборудване ще работи във самолета. Защо?".

Отговорът беше: "Съжалявам". Към 21:30 ни се обадиха от Националната Кардиологична болница и ни казаха, че състоянието на Амая рязко се е влошило към 21:00 и малко по-късно е починала.

Едно огромно благодаря на абсолютно всички лекари от Детското отделение на Националната Кардиологична болница. Въпреки, че медиците ни казваха истината в очите, че шансът тя да живее е минимален и че във всеки един момент може да се случи най-лошото, същите те не спираха до последен дъх да правят всичко по силите си тя да оцелее, да оцелее поне до полета. Сърчицето й се е борило докрай.

Мили хора, Амая вече не е сред нас, но нейната кауза ще продължи. Амая обедини целият народ в каузата да правим добро и ние със съпругата ми ще продължим да го правим, сигурен съм, че и всички вие. Всички средства, дарени за Амая ще ги дарим за други нуждаещи се деца, както и за апаратура.

Относно фирмата, отговаряща за медицинският транспорт смятаме да предприемем мерки в съда. Такова безумно неглижиране на човешки живот според нас не трябва да бъде оставяно безнаказано. Мили хора, погребението на Амая ще се състои в моето родно село Енина, община Казанлък в петък на 01.03.2024г. от 13:00.

Благодаря ви за изключителната подкрепа. Въпреки, че не успях да спася дъщеричката ми ви призовавам никой от вас да не се отказва за нищо на света в името на децата си. Поклон пред вас! Почивай в мир мила Амая. Знай, че мама и тате много те обичат!", написа съкрушеният Калоян Абрашев.