Кой реши? 196 590 лв. за 167 дни кеф в министерството на Шалапатова и раздаване на милиони за неграмотност

Последните промени на условията за социално подпомагане на семейства с деца, направени от 1.06.2023 г., касаеха предимно базата за достъп до помощи и размера им. Запазиха се санкциите за неизвинени отсъствия на дете от училище и за деца, които не посещават въобще училище. Още 2019 г. пък беше прието, че социалните помощи ще се спират за една година, ако децата не ходят редовно на детска градина или училище.

Сега обаче ни се готви поредното неприятно и крайноляво безумие по линия на сглобката, като идеята е въпросните помощи, които родителите получават за отглеждането на деца, които не посещават редовно училище, да се спират само за 1 месец. Тоест, целта е да отпадне основният стимул, който единствен успяваше да накара една определена общност да образова децата си. Нововъведението, най-простичко казано, цели всъщност да остане само морковът, а тоягата да отпадне.

Не е лъжа, че дори и с мярката, която действаше до момента, липсваше заинтересованост към учебния процес у децата, като вината е, разбира се, на родителите им, но майките и бащите поне се чувстваха задължени от държавата да се напъват и да обучават наследниците си. Сега идеята е това повече да не им се налага.

Какво се оказва –  детските надбавки, чиято цел е да подпомогнат семействата в по-лесното отглеждане на децата им, да могат да им осигурят необходимите дрехи и помагала за училище, поради което съвсем логично бяха обвързани с присъствие на децата в училище, вече ще се дават и без това изискване да е основно. По този начин те няма да са детски надбавки, а средства за родителски нужди – за задоволяване на едно или друго тяхно желание, което по никакъв начин няма да е свързано с развитието на детето.

Посещението на училищните занятия, отлично знаем, никога не е било приоритетно за една малцинствената група, но и отлично знаем, че единствено чрез съчетаването на условия и финансови стимули, криво-ляво, те изпращаха децата си да се учат, свиквайки с правилата и нормите на поведение. По този начин, макар и отново криво-ляво, се осъществяваше някаква форма на интеграция.

Дискриминация спрямо всички останали

Освен това тази безумна идея е и явна дискриминация спрямо всички останали родители и деца. За тях ще остане старото правило - за над 5 неизвинени отсъствия до края на учебната година помощта се намалява осезаемо, почти отпада, а пък за жителите от махалата наказанието ще е само за 1 месец. Тоест ще си ползват всички привилегии, които иначе би трябвало да им се полагат, само ако се обучават. По какъв начин тази идея кореспондира с основния ни закон – Конституцията, в който е посочено, че образованието до 16 години в България е задължително, не е ясно. Тоест би трябвало принципът да е обратен – нарушава се Конституцията, санкционират те, а не те стимулират допълнително, насърчавайки те да си престъпник.

Паралелно с това не спират и различните привилегии, които въпросният етнос има, не спира и наливането на милиони, дори и милиарди за тях. От една страна са държавните пари – тоест нашите данъци, от друга са стотиците НПО-та, които също в мнозинството си разпределят едни крупни суми, предназначени уж за интеграция на ромите, а които в действителност потъват в бездънните джобове на този или онзи активист, на тази или онази организация, а дори и за малкото, които достигат до предназначението си, липсва стриктен контрол как се изразходват и какво дават от себе си т.нар. нуждаещи се, за да ги получат.

Министерствата са щедри

Паралелно с това не спират и разните правителствени инициативи, които отново залагат предимно на неработещия и откровено вреден принцип – дайте да (раз)дадем (едни милиони). Преди броени дни, по време на среща на дипломатически мисии на страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство в България по покана на посланиците на Ирландия и на Швейцария, заедно с министъра на труда и социалната политики д-р Иванка Шалапатова, отново бяха обсъдени: „Възможностите за интегрирането и подкрепата на ромската общност в България”, като беше подчертано, че „приоритет на правителството е инвестицията в хората още от ранна детска възраст, с акцент върху подкрепата на семействата и осигуряването на интегрирани услуги”, тоест т.нар. равен старт на уязвимите групи. Не беше пропусната и темата за „подобряването на жилищната среда на ромската общност” (?!).

Споменавайки Шалапатова и подопечното ѝ министерство, трябва да припомним, че според наскоро изнесени данни от парламентарната трибуна, за 167 работни дни политическият кабинет на дамата, състоящ се от скромните 6 човека, е изхарчил не толкова скромната сума от 196 590 лева. С тези пари са закупени таблет, телефон и сервиз, 17 000 лева са заминали за протоколни срещи, 60 000 лева за командировки. 14 са международните визити на Шалапатова, 9 са тези в страната, а депутатът Тошко Йорданов от ИТН пресметна, че явно тя поне по два пъти на месец е пътувала към някаква дестинация.

Съвсем наскоро се разбра и че над 105 000 000 лв. дава МОН за деца със специални образователни потребности /СОП/ и... ромите в детските градини.

Защо ромите са обвързани с децата със СОП?

Важно е да почертаем, че през учебната 2022/2023 г., децата и учениците със СОП, които се обучават в детски градини, общообразователни и професионални училища, са 24 036. Общо. Тоест тези в градините са, и то в най-добрия случай, около половината.

Тук възникват няколко въпроса – откъде накъде децата със СОП се обвързват с маргинализирана прослойка? Защо (отново) конкретно ромите? Ами турците? Ами българчетата? Това е явна дискриминация спрямо всички останали. Как и откъде-накъде децата, които са със специални образователни потребности и родителите им често наистина се затрудняват да им осигурят добро образование и въобще нормален живот, са приравнени с тези от махалите, чиито родители често въобще не се вълнуват за образователните потребности на отрочетата си, а ги използват, за да увеличават семейния бюджет – било чрез просия, било чрез кражби, било чрез източване на социалната система?

Не е трудно да се досетим за възможния отговор. Обвързването на ромите с наистина нуждаеща се група, ще парира гласовете против и всеки, който въобще си позволи да възрази, ще бъде заклеймен като хомофоб и расист.

От 36 години си отглеждаме привилегирована прослойка

Докога ще продължава привилегирована позиция на въпросния етнос, която позиция през годините е глътнала милиарди – било държавни, било пари на ЕС, било на разни НПО-та, е реторичен въпрос. Ефектът – почти нулев. Интеграцията – имагинерно понятие. Задълженията – намаляващи. Претенциите – нарастващи.

Нека припомним, че през 2019 г., на съвсем официален въпрос, зададен му от парламентарната трибуна, съвсем официалният писмен отговор на Томислав Дончев (тогава вицепремиер) гласеше, че 819 744 793 лв. са отделени за интеграция на ромите в периода 2007-2020 г. Средствата от държавния бюджет са 200 900 000 лв., по европейски и други програми са останалите 618 844 793 лв. Същата година другият вицепремиер - Красимир Каракачанов, разкрива, че сумата е усвоена от около 500 НПО-та, част от които са регистрирани само и единствено, за да реализират дадена програма. По думите му, немалка част от НПО-тата са заличавани и съдебно след получаване на средствата. Просто факти...

И да подчертаем, че това е един съвсем кратък период от 2007 до 2020 – тринадесет години. Около 2019 г., заради присъствието на коалицията „Обединени патриоти” във властта, тъмната завеса, касаеща т.нар. интеграция на ромите, както и милионите, заделени за тях, малко се повдигна. Разбира се, каква е цялата сума – от 1989 г. до 2024 г., никой вероятно не би могъл да каже, защото достъпът до тази информация става все по-съзнателно затрудняван и също напълно съзнателно данните не са оповестявани официално, даже са крити.

До какво води тази държавна политика на вечна стимулация и непрекъснато отпадане на изискванията, сме свидетели от 36 години.