Световната банка предупреди България за проблеми с дълга, ако не вземе мерки

България може да увеличи събираемостта на ДДС и т. нар. „здравни“ данъци – акцизите върху тютюневите и алкохолните изделия. Това са обобщенията в доклада на Световната банка за България по отношение на публичните финанси на държавата, предава economic.bg.

Според него са налице възможности за увеличаване на постъпленията от ДДС чрез подобряване на одитния процес и други дейности по събираемостта. Здравните данъци пък са друг източник на приходи в България, който не се използва оптимално.

Ако правителството не успее да повиши събираемостта на приходите, бюджетът ще се сблъска с нарастващи дефицити и хронично недофинансирани публични системи, което от своя страна ще доведе до влошаване на достъпа до публични услуги.
Данъци

Данък добавена стойност (ДДС) е основният приходоизточник за държавната хазна. Той представлява близо 10% от БВП на България, докато в Европейския съюз е под 8%. Според доклада на Световната банка, предвид важността на налога за държавния бюджет на България могат да се вземат мерки, които да подобрят събираемостта му.

Данъчни измами и укриване на данъци, практики за избягване и намаляване на данъчни задължения, фалити и финансова несъстоятелност, както и неправилни изчисления и административни грешки са основните причини за несъбираемостта.

За да се справят с проблема, приходните органи биха могли да оптимизират програмите си. Според Световната банка съществуват потенциални начини за усъвършенстване на програмите за ревизии, тъй като НАП използва автоматизирани периодични оценки на риска, които насочват ресурсите на агенцията към области с висок риск сред искащите възстановяване, но не и сред тези, отчитащи дължим данък.

Предвид сравнително високите нива на несъответствие в популацията на данъкоплатците с дължим данък, изглежда полезно да се проучат начини за разработване на подходящи оценки на риска и за тази група данъкоплатци“, посочва институцията в доклада си.

Според анализа здравните данъци имат сравнително голям принос към данъчните приходи в България – 2.3% от БВП и 7.1% от общите данъчни приходи. България обаче се нарежда на последно място в Европейския съюз по отношение на акцизните ставки върху тютюневите изделия, спиртните напитки, бирата и виното. Световната банка посочва, че освен това ръстът на реалните доходи на населението и малкото промени в акцизните ставки са довели до повишаване достъпността на тези продукти.

Разработените сценарии на международната институция показват, че при амбициозна реформа и значително повишаване на здравните данъци (увеличаване на данъка върху цигарите с 25%, удвояване акциза върху спиртните напитки и бирата и въвеждане на такъв върху виното) може да донесе повече приходи в размер на 0.3% от БВП, като същевременно намалят потреблението на алкохол и тютюневи изделия.

Разхищение

Световната банка посочва, че един от значимите източници на разхищение на публични ресурси са неконкурентните практики при обществените поръчки. Според анализа на институцията държавата е можела да спести 5.3% от общата стойност на договорите за обществени поръчки или 1.3 млрд. лв. при засилване на конкуренцията с мерки като увеличаване броя на кандидатите, премахване на кратките срокове на обявяване, оптимизиране на сроковете за вземане на решения и разширяване на пула от потенциални доставчици чрез разбиване на пазарната концентрация.

Симулации на Световната банка показват, че ако броят на търговете, в които участват само един или двама оференти, бъде намален с 60% и вместо това при симулациите се включат поне трима (до 6-ма оференти), могат да бъдат постигнати икономии в размер на около 580 млн. лв.

Фискална консолидация

Световната банка предупреждава България, че ѝ е нужна фискална консолидация предвид желанието за влизане на страната в еврозоната, забавянето на икономиката и демографската криза, която ще оставя все по-малко работещо население, което да издържа пенсионната система.

По тази причина Световната банка посочва, че трябва да се взимат решения за фискална консолидация с

    политическа решителност и непопулярни политики“.

Институцията описва приходите от данъци в България като „ниски“, в дъното на Европейския съюз. Това намалява способността на правителството да преразпределя доходите, което допринася за неравенството в България и с оглед на демографската криза създава рискове от силен фискален натиск занапред.

Институцията изтъква нуждата от мерки, като изместване на тежестта на публичните разходи от скъпите болнични услуги към превенцията, както и мерки за намаляване на укриването на данъци върху доходите.

Симулираните сценарии на Световната банка показват, че при увеличаване на разходите, свързани със застаряване на населението, и без реформи, които да ги компенсират, до 2050 г. икономическият растеж ще се забави до около 1.25%, а публичният дълг ще надхвърли 70% от БВП.

Риск се заформя и от факта, че вече над 60% от разходите в бюджета на държавата не са гъвкави и при кризи управляващите трудно могат да ги насочат към други пера или да ги свият, ако се налага.

Световната банка изтъква още, че една подновена политическа нестабилност може да отслаби програмата за реформи и да намали способността на страната да усвоява изцяло средствата от ЕС.