Едно обръщане по гръб убило гинеколога д-р Георги Георгиев

Причината за кончината му продължава да буни духовете цял месец след трагедията, защото около последните две денонощия от живота му се мълчи упорито. Не е извършена и аутопсия на тялото.

В петък, 16 декември 2011 г. директорът на МБАЛ „Дева Мария“ д-р Георги Георгиев посещава за рутинно изследване колегите си в кардиоцентъра. В МБАЛ „Дева Мария“ той има аналогично отделение, но целта му е да получи повече информация за бъдещото си лечение. Препоръчано му било от роднини да направи консултация и с инвазивния кардиолог доц. Иво Петров, който в този ден идвал от София за прегледи в Бургас. Георгиев знаел какво е здравословното му състояние – оплаквал се от артериална недостатъчност, което водело до бърза уморяемост и проблеми със сърцето. Той и съпругата му Румяна, смятали, че след изследването в петък ще се прибере у дома и в понеделник сутринта отново ще е на работа.

„Тука стана една касапница – сега не знам кой ще носи отговорност!“

Тази реплика е произнесена от бургаски лекар, който е присъствал на втората част от трагедията с лекаря, но не смее да говори открито. Медицинското съсловие е потресено.

„Аз бях на погребението в понеделник, защото дълбоко уважавах д-р Георгиев – етичен и принципен човек, професионалист, имам много спомени с него и настоявам да се разплете истината. Защото около гроба му единствената тема, която разисквахме бе тази, че са допуснати грешки – не може да кажеш на съпругата му, че влиза за лека манипулация и на другия ден да й го върнеш в ковчег“, казва пред Бесове.бг най-възрастната акушерка от МБАЛ-Бургас – 62-годишната Мария Михайлова, която има 42 години стаж в родилно и гинекология.

Най-добрата колежка на д-р Георгиев от годините, докато бе шеф на родилното в МБАЛ-Бургас – д-р Иванка Ковачева на два пъти след смъртта му обеща на Бесове.бг да разкаже това, което трябва да се знае и помни за него, но тя до такава степен е шокирана, че все още не може да намери сили.

Собственикът на частната МБАЛ „Дева Мария“ Семир Абумелих отказва коментар по етични съображения. Той обаче е инициаторът и ще спонсорира поставянето на паметника на доктора в родния му град Карнобат. Последното работно място на Д-р Георгиев бе директор на МБАЛ „Дева Мария“. Узнахме, че вчера Абумелих е бил при кмета на Карнобат Георги Димитров и архитектите на общината, за да изберат най-доброто място за барелефа.

На 16 декември, петък, д-р Георгиев е бил прегледан от доц. Иво Петров, който му предлага да легне на операционната маса и да му постави стент, след което, до неделя, да се прибере у дома.

„На него му е било казано предварително какво ще се прави, той е участвал в цялото лечение, предлагали са му различни варианти. Не е бил приспан и вместо него друг да решава“, каза шефката на кардиоцентър „Понтика“ д-р Мариана Контева. По нейните думи пациентът

докато почине е бил в пълно съзнание и е имал лошо предчувствие

за себе си.

„Трябваше да му обърнем внимание преди да почне поставянето на стента, защото д-р Георгиев чисто психологически беше подготвен нещо фатално да се случи. Но не се вслушахме. Аз не го познавах, защото не съм оттук, но знам, че бил добър колега. Като се завърти лавината трудно се спира. Каруцата се обърна“, размишлява д-р Контева, но категорично отказва да навлиза в подробности за имената в операционния екип и точно какво е извършвано. Кои други специалисти и от кои специалности се намесват впоследствие, за да спасяват живота на умиращия във висококвалифицираната клиника лекар.

Стентът е сложен от доц.Петров на границата между аортата и феморалната артерия – в гръдната област. За зашиването на съдовете бил поканен д-р Огнян Матков, въпреки, че той е от друга болница.

„Аутопсия не беше направена по настояване на близките, за мен това е сърдечна смърт, най-вероятно ритъмна. И съм убеден, че бе причинена от едно обръщане –

пациентът след операцията лежеше по гръб, но настоя да променим позата му,

за да му е по-удобно, не почина от тромб, защото тромбът върви към крайниците, а тук не беше така,“ каза тази сутрин преди визитация д-р Огнян Матков. Матков и доц. Петров си тръгват по обед в петък и оставят д-р Георгиев в ръцете на дежурния реаниматор от кардиоцентъра. Името му се пази в тайна. Злите езици говорят, че бил твърде млад и без опит, а по това време болницата се била изнесла да празнува Коледа в Хисаря. Към 19 часа състоянието на д-р Георгиев става критично. Викат д-р Матков, който предприема втора операция в областта на таза. Продължава да реже и по бедрата. Кръвозагубата е огромна. Алармира доц. Петров, но той е в София и до връщането му в Бургас минават още пет часа. В това време се сменят реаниматорите в кардиоцентъра. Името и на втория се пази в тайна. Д-р Кондева само настоява, че и двамата са си свършили работата отговорно и че имат нужната квалификация и опит. Д-р Георгиев умира в 22 часа в събота – поради артериална недостатъчност и запушване на кръвоносните съдове в областта на таза.

„Всеки ден след 17 декември преосмислям какво точно стана, но това е сърдечно-съдова операция и има риск“, казва д-р Матков.

До този момент близките на починалия лекар не са искали разследване, а и вече е твърде късно, тъй като са отказали аутопсията, приемайки, че смъртта е била неизбежна.

Д-р Георгиев е роден в карнобатско семейство на учителка и икономист. Майка му все още е жива и той често ходел до родния град, за да я навести. Професионалната му кариера като гинеколог почва именно от Карнобат, след това печели конкурс за асистент в университетската болница в Плевен, но три години по-късно се връща в родния край, тъй като МБАЛ-Бургас – най-авторитетното и голямо здравно заведение на Югоизточна България обявява конкурс за шеф на родилно отделение.

„Той и д-р Лорис Мануелян бяха най-младите ми началници на отделения. И двамата - ерудирани, високоинтелигентни и отговорни. Помня, че д-р Георгиев почти нямаше приятели, тъй като се извисяваше с няколко степени над другите и му завиждаха. Другаруваше с д-р Златин Трепечов и д-р Иванка Ковачева, също добри специалисти. Започна през 1984 г. в родилно – върл противник на раждането със секцио. Еднакво добър при естествено раждане и в операционна, диагностик от висока класа. На него поверих раждането на първата ми внучка Велина през 1994 г. Ненапразно Семир Абумелих му повери ръководството на цялата болница в кв.Ветрен“, спомня си дългогодишният директор на МБАЛ Бургас от тоталитарно време д-р Кънчо Марангозов. Неговото мнение е, че за честта на професията всички участници в операциите на д-р Георгиев трябва да излязат на светло и да кажат дали са си свършили работата отговорно.

Бесове.бг ще публикува и други становища, ако те бъдат предоставени от съответните страни. Смятаме, че разнищването на тази смърт не е преследване на евтина сензация.