Евроатлантизмът на българската власт катастрофира в саудитското посолство

Макар българското правителство, практически оглавявано от Делян Пеевски, да твърди, че е либерално и евроатлантическо, страната ни на практика вече придоби имидж на най-опасната за политическите бегълци, търсещи убежище в Европа. Няколкото подобни случаи вече завършиха печално. Всеки ден през Странджа у нас нахлуват десетки мигранти.

Те кръстосват свободно планината, обикалят смело рехаво населените селца, за да търсят вода, храна и ток за електрониката си. След това – пак така, без спънки, повечето от тях успяват да преминат и останалите граници, за да се доберат до западните столици. Това са предимно млади мюсюлмани от Афганистан, Сирия, Ирак и северноафриканските страни. Всеки жител на Странджа би потвърдил това. А и е достатъчно който и да е човек да навлезе по тесните пътища на планината и ще ги срещне още след първите сто крачки.

Този неконтролирано протичащ през реално неохраняваната южна българска граница мигрантски поток бе основната причина, поради която България не бе и няма да бъде допусната допусната до Шенген, въпреки обратните твърдения на правителството в София. Но сред всички тях, за които България от години си затваря очите, че кръстосват както и където си искат, властта реши миналата седмица да екстрадира обратно само един.

При това човек, който няма типичния портрет на всички онези, газещи Странджа. Това е саудитецът Абд ар Рахман ал Халиди. Световните агенции днес цял ден разказват историята му. Халиди учи право в Саудитска Арабия през 2011 г., когато започва Арабската пролет и той решава да се включи в тази протестна вълна. Тя не обхвана масово тираничното сунитско кралство, където осъдените на смърт и днес ги обезглавяват на площада в пряко предаване по телевизията.

Ограничи се само до западните части на страната, населени основно с шиити. Именно там е участвал в протестите и Абд ар Рахман. Две години по-късно, когато деспотичният режим на крал Абдула бин Абдул Азис разбра, че „бурята“, причинена от Арабската пролет, заобикаля страната му, започна масови арести на всички, за които е имало дори съмнение за инакомислие.

Преди да бъде арестуван, Абд ар Рахман бяга от страната, но много от приятелите му са тикнати в тъмницата. Той търси убежище първо в Египет, след това в Катар и накрая в Турция, където остава седем години. Там работи като журналист, пишейки статии, критикуващи саудитското правителство.

Бил е активен и в „Bee Army“, саудитска група в социалните мрежи, която атакуваше правителствената пропаганда на Рияд. „Bee Army“ бе ръководена от друг саудитски дисидент Джамал Хашогджи, чието име днес е нарицателно за бруталността на саудитския режим. Хашогджи бяга от Саудитска Арабия през 2017 година и става колумнист на в „Вашингтон пост“, където неспирно критикува тираничния режим в родината си.

На 2 октомври 2018 г. той отива в саудитското консулство в Истанбул, за да получи документи, с които е разтрогнал предишния си брак, за да се ожени повторно. Бъдещата му съпруга го чака отвън. Записи, направени от турските тайни служби, с микрофони, които очевидно са били нелегално инсталирани в консулството, разкриват бруталността, която го е чакала вътре. Той е нападнат от 15 предварително пратени там саудитски тайни агенти, които нахлузват на главата му найлонова торба и започват да го душат докато умре.

Убийството отнема около 7 минути, а саудитският съдебен специалист Салах Мухамед ал-Тубайги започва да реже тялото на Хашогджи на парчета, докато той е все още жив. През това време останалите 15 агенти слушат музика. Парчетата месо и кокали са изнесени от консулството в чували с дипломатическа кола.

4 години след убийството на Хашогджи, саудитският паспорт на Абд ар Рахман ал Халиди изтича, но той се страхува да иска подновяването му от дипломатическите мисии на родината си. Научил, че да прекосиш България е лесна работа, влиза у нас през Странджа, но е задържан.

Оттогава е в центъра за мигранти в Бусманци край София. Още първоинстанционният съд отхвърля молбата му за убежище. През септември 2023 г. Върховният съд на България установи, че в делото има процесуални грешки и го върна за повторно разглеждане. На 17 януари тази година Административният съд в София постанови освобождаването му. Но на 22 януари Националната агенция за държавна сигурност, за която се знае, че е под контрола на ДПС и лично Пеевски, издава административно решение, с което отказва да го пусне от Бусманци. На 7 февруари му е връчена заповед за екстрадиране в Саудитска Арабия.

Там пише, че Абд ар Рахман ал Халиди  „не е доказал в достатъчна степен, че ще бъде преследван в страната си“. За държава, която коли осъдените си на площада в пряко предаване и не се притеснява въобще да реже критиците си на парчета още живи в консулствата си по света, явно българските власти имат нужда и от още някакви специални доказателства, че е жестока и брутална.

Традициите, които следва българското правителство в последните десетилетия обаче, хвърлят ясна светлина защо отношението към Абд ар Рахман е по-специално от това към стотиците мигранти, тъпчещи на воля из Странджа. Те просто не идват от богати страни с финансовите възможности да правят различните власти по света склонни да им услужват. Турското правителство например, което се заканваше да разплете до последния възел историята с Хашогджи и да накаже виновниците, бързо омекна след няколко разговора между Ердоган и наследния саудитски принц Мохамед бин Салман.

За Бин Салман България е твърде дребна хапка, че да се занимава лично да разговаря с нейните власти. За целта в София от няколко години има саудитско посолство, бройката на чийто персонал е зашеметяваща. Много западни наши съюзнички в НАТО и ЕС или нямат посолства в София, или поддържат по един, двама, най-много трима дипломати.

В България, която е в демографска криза, но пък има голямо мюсюлманско малцинство, Саудитска Арабия, изповядваща най-крайия ислям – уахабизма, е командировала на дипломатическа служба цели 14 души! С какво могат да се занимават в една демократична страна толкова много пратеници на държава, където няма опозиция, няма свободни медии, цялата власт произлиза само от краля, а всяко инакомислие завършва първо в ареста, а после с брадва по врата насред площада пред телевизионните камери?

Впрочем, славата, че българските власти лесно могат да бъдат мотивирани, се носи отдавна. През 2016 година страната ни прати на сигурно заколение в Турция седем души, потърсили убежище у нас след опита за преврат срещу авторитарния президент Ердоган.

Сред тях имаше двама уволнени полицейски комисари, университетски преподавател и журналист от закрития от Ердоган вестник „Заман". Правителството на Бойко Борисов, чиято партия е във властта и в момента, игнорира всички закони и съдебни инстанции и ги предаде на Ердоган само за 24 часа. Тези случаи трябва да са обеца на ухото за всеки инакомислещ, който наивно вярва на тупането в гърдите на българската сглобка, че изповядва някакви западни ценности. Нейният евроатлантизъм катастрофира във всяко софийско посолство на платежоспособна диктатура.