Депутати върнаха със закон Пленума на ВСС, който закриха с Конституцията

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да продължи да съществува и да осъществява правомощията си съгласно действащото законодателство до избирането на нови състави на ВСС и на Висш прокурорски съвет. Такава промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ) чрез преходните разпоредби на проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс прие днес на второ четене правната комисия.

Предложението е на депутатите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС, като то беше подкрепено от 11 от членовете на комисията, седем бяха „против“, а Бойко Рашков (ПП-ДБ) се въздържа, пише правният сайт Lex.bg.

Така в параграф 32 от ЗСВ правната комисия записа: „До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия“.

Вносителите на предложението се мотивираха с изказвания на членове на ВСС от проведената на 28 декември миналата година работна среща с министъра на правосъдието Атанас Славов.

Както е известно, с измененията в Конституцията беше премахнат Пленумът на ВСС, като бяха създадени два отделни органа – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.

И тъй като в преходните разпоредби на основния закон не се изясняваше въпросът за правосубектността на двата нови съвета, на 28 декември 2023 г. кадровици проведоха работна среща с министъра на правосъдието. На нея мнозинството от ВСС изтъкна, че след промените в Конституцията Пленум вече не съществува и настоя в ЗСВ да се уреди правосубектността на двата нови органа. Т.е. да се запише, че те са юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

Сега идеята на депутатите е Пленумът да продължи да съществува, докато не бъдат приети съответните изменения в законите, свързани с промените в Конституцията, за което е заложен шестмесечен срок, и последващото избиране на състави на ВСС и ВПС.

Надежда Йорданова обясни днес, че идеята е да се внесат яснота и спокойствие в работата на съдебната власт през преходния период от влизането в сила на промените в Конституцията до приемането на изцяло нов ЗСВ.

Наред с това правната комисия подкрепи и още една промяна в ЗСВ, според която главният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от съдебния закон.

„Смятаме, че е правилно да се даде възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България“, се казва в мотивите към предложението на шестимата вносители, които бяха подкрепени от мнозинството в правната комисия.

В чл. 138 от ЗСВ са уредени правомощията на главния прокурор, а в чл. 139 се казва, че той се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (ВАП).

С измененията в Конституцията ВАП беше закрита и остана само Върховна прокуратура.

Поправка на поправката на поправката

Народните представители от трите опозиционни партии – БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, възразиха остро срещу предложението Пленумът да продължи да съществува, както и срещу факта, че се предлага промяна, която е извън обхвата на измененията в НПК.

Мая Димитрова (БСП), Петър Петров („Възраждане“) и Гроздан Караджов (ИТН) бяха единодушни – недопустимо е чрез промени в кодекс или закон да се изменя Конституцията.

„Това е поправка на поправката на поправката на Конституцията и ЗСВ, защото „сглобката“ направи точно това, което направи и със ЗСВ няколко пъти – забравили да уредят някои отношения и правят поправка на поправката“, каза Петър Петров.

Мая Димитрова заяви, че само преди месец са били гласувани промените в основния закон като в преходните разпоредби е предвидено, че двете колегии осъществяват правомощията на новите два органа – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. И Пленумът вече не съществува.

„С предложението искате да върнете едно старо положение, а именно действието на ВСС чрез Пленум. Нали не бива да забравяме, че Конституцията е първа в йерархията на нормативните актове. В преходните разпоредби не е предвидено отложено действие на промените“, заяви Димитрова.

Тя попита защо на заседанието на комисията не са поканени членове на ВСС и главният прокурор Борислав Сарафов, за да изразят становището си.

Председателят на правната комисия Анна Александрова заяви, че е отправена покана към членовете на съвета и че тяхното становище по предложението е положително. Тя каза още, че председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова подкрепя идеята на депутатите засега Пленумът на ВСС да остане (пълния текст на становището на Захарова виж тук).

Последва изказване на Атанаска Дишева, от което стана ясно, че във ВСС не е получавана покана за участие в заседанието на комисията, нито пък съветът има становище по предложението.

Дишева разказа, че колегата ѝ Боян Магдалинчев е изпратил писмо до министъра на правосъдието и до народни представители, с което предлага промяна в ЗСВ именно в смисъла на внесеното от шестимата депутати предложение. В писмото се сочело, че тази идея се подкрепя от още 13 членове на съвета, без да се споменават поименно. Дишева обаче заяви, че тя не е била обсъждана на заседание, на работна среща или на съвещание на кадровия орган и съответно няма официално становище на ВСС.

Дишева напомни, че на проведената работна среща с министъра на правосъдието на 28 декември 2023 г. са се изказали петима членове на съвета, като само един е поддържал тезата, че няма пречка Пленумът да остане. Другите четирима са били на позиция, че Пленум вече не съществува и че трябва да се уредят въпросите за правосубектността, правоприемството и представителството на двата нови органа.

Самата тя заяви, че направеното предложение противоречи на приетите изменения в Конституцията, според които Пленум вече не съществува. И обясни: „Основната причина да съм тук е, че не съществува практическа пречка за функционирането на съдебната система при действието на Конституцията. Най-големите доводи за евентуални проблеми са свързани с управлението на бюджета, но такива не съществуват от чисто техническа гледна точка. Бюджетът и в момента е разделен – има на съдилищата, на прокуратурата, на НИП и за ИВСС. Има способи, които да се приложат, за да се раздели в останалата част“, каза Дишева.

В този ред на мисли тя припомни, че Законът за държавния бюджет за 2024 г. беше приет на 30 декември, т.е. след измененията в Конституцията. И използването в него на понятие „Пленум на ВСС“ противоречи на основния закон и няма приоритет в конкуренция при прилагането.

За да онагледи липсата на необходимост за промени в ЗСВ, Дишева попита депутатите следното – ако Пленумът бъде „възкресен“, кой и как ще упражнява правомощието по управлението на сградите и бюджета, при положение че по Конституция тези правомощия са разделени между двата нови съвета.

„Ако този текст бъде приет, имам опасенията, че конституционната реформа няма да бъде проведена по начина, по който е замислена, защото само ако се съсредоточим върху избора на съставите на ВСС и ВПС, имайте предвид, че този Пленум ще трябва да ги организира и проведе, да приеме информационна система за гласуване и да определи секционните комисии“, завърши Дишева.

Гроздан Караджов (ИТН) също реагира остро на предложението: „Една нормална правна комисия трябва да отказва да прави поправка на поправката на поправката. Сега се каните да направите пак поправка на Конституцията. Вие не слушате. Сглобката по някакъв начин е решила, че всичко глупаво, което може да се направи в правната сфера, ще бъде направено. Безобразие е с преходни разпоредби на закон да променяте Конституцията. Срамота е. Само ще задълбочите хаоса с тази промяна. Ще се опитате да извадите един орган от пепелта и да го направите действащ, въпреки че го няма в правния мир. Членството в тази комисия ще се превърне в дамга – на хора, които предлагат коя от коя по-глупава поправка“.

Караджов заяви, че от 26 декември 2023 г. няма Пленум на ВСС и като няма, значи няма и правомощия, които да упражнява, а колегите му записват в закона, че ще упражнява такива.

„Моят гняв срещу това е огромен – както човешки, така и юридически. Оттеглете го това нещо, да не стига в зала, това е срамота“, заключи Караджов.

Бранимир Балачев (ГЕРБ) не пожела да влиза в спор по въпроса дали въпросната промяна е законосъобразна или не. По думите му това бил много голям теоретичен въпрос.

Той обаче заяви, че са възникнали практически проблеми, които трябвало да бъдат решени като най-важният от тях е разпределението на съдебния бюджет. Напомни, че бюджетът на съдебната власт е над 1 млрд. лева, в това число са парите за ВСС, НИП, ИВСС, за инвестиционната програма, която трябва да бъде развита.

„Ако чакаме да мине обсъждането на новия Закон за съдебната власт ще мине половината година. А фактическото разпределение на бюджета на съдебната власт трябва да се случи и всичко друго трябва да остане на заден план“, каза Балачев.

Зам. главният прокурор Елена Каракашева отказа да коментира предложението за възстановяването на Пленума. Тя се спря само на поправката, свързана с дейността на прокуратурата като заяви, че ръководството на държавното обвинение я подкрепя.

„Промените в Конституцията са факт и ние в прокуратурата трябва да работим съобразно новата конституционна рамка. Ако не се направи това изменение, няма да може понастоящем за изпълняваме функциите си, защото структурата на прокуратурата е променена. Знаете, че прокуратурата е органът с най-радикална промяна, въпреки нашите възражения. Не е ясно дали Конституционният съд по-скоро ще разреши този щекотлив въпрос, който създава драматизъм. В момента прокуратурата няма друг изход, освен да иска тази промяна да бъде извършена. Поставихте ни в ситуация да търсим възможност как да работим и заради това припознаваме във внесените изменения възможност да работим“, заяви Каракашева.

След тази дискусия правната комисия „възкреси“ Пленума на ВСС, който иначе не съществува в Конституцията.