Ако спечели Тръмп… за България може да е равносилно на нов 10-и ноември

Миналата седмица големите либерал-глобалистки медии в САЩ и по света имаха повод да бъдат много загрижени. Най-главният съперник на Доанлд Тръмп – губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, се оттегли от вътрешната надпревара за определяне на републиканска номинация за изборите в САЩ и призова привържениците си да подкрепят бившия американски президент.

В България новината мина като дребни колонки, но „Ню Йорк таймс“ ѝ отдели цяло вътрешно фолио.Върху толкова площ вестникът разглежда само изключително сериозни събития от основополагащо значение.

На пръв поглед решението на ДеСантис въобще не прилича на такова – някакъв от многото кандидати в едната от двете партии се отдръпва от вътрешната надпревара, понеже е усетил, че не събира нужната подкрепа. Но така е само на първо четене.

Джо Байдън, когото либерал-глобалистите с лека ръка обявиха за техния кандидат за изборите наесен,  не е във форма, а социологическите проучвания му предсказват загуба на изборите. Ако, разбира се, протекат без фалшификации. Нещо повече - някои медицински лица изразиха съмнение дали изобщо ще успее да ги доживее.

Рон ДеСантис бе разглеждан от застаряващите милиардери в Давос като приемливото малко зло на фона на огромното - Тръмп. Макар и доста след бившия президент в проучванията и в резултатите на досегашните първични вотове, ДеСантис се разглеждаше като единственият му сериозен конкурент. С него „обичайните заподозрени“, събиращи се на давоско шушукане, вярваха, че ще съумеят да се разберат. Той е със сериозни идеологически различия, но няма стари сметки за уреждане с тях и не се очакваше да е отмъстителен. В известен смисъл като президент ДеСантис щеше да се държи така, както Тръмп по време на първия си мандат. Отвсякъде щяха да го нападат и ругаят, ориентираните към Давос медии като единен юмрук щяха да го млатят денонощно, а той щеше да е в постоянна самоотбрана и реално нямаше да успее да направи нищо. Или почти нищо. Точно както почти нищо не успя да направи Тръмп в първия си мандат - толкова бе объркан.

Той бе още по-смаян, когато му натресоха и ковид, че даже не съумя да отстрани от Белия дом д-р Антъни Фаучи - един от основните пророци на заболяването. Дори и след като изтеклите от електронната му поща писма ясно указваха, че лично Фаучи е разписвал документите за държавно финансиране на непеотата, ангажирани с лабораторията в Ухан, откъдето, изглежда, вирусът се измъкна (или му бе помогнато да се измъкне).

Докато втори мандат на Тръмп се очаква да е катастрофа за Давос по всички направления. Добре опекъл си акъла от предните 4 години, този път той е твърдо решен да реже направо до кокал. Това се вижда и от предварителния екип, който си е събрал за бъдещата президентска администрация. Там е пълно с военни от запаса, свикнали на здрава дисциплина, привикнали да изпълняват и най-сурови разпореждания.

А и Тръмп във всичките си предизборни речи вече не крие какво смята да прави. Една от важните му задачи за първите месеци от втория мандат ще е да приключи със зелената сделка. А друга - „да разтури гнездото“ на „откачените леви“, както той нарича либерал-глобалистите и любимата им столица на ЕС - Брюксел. Ако дотогава в Брюксел, след евроизборите, с мнозинство се окажат и неговите съюзници от съответните консервативни партии из Европа, тази „операция“ може да бъде дори ювелирна. Атакувана отгоре от Тръмп и отвътре – от Брюксел, идеологията на съвременния троцкизъм, предвиждаща бавно, но неотклонно закриване на държавите и обединяване на целия свят под единно правителство, може да бъде свряна в ъгъла.

След ДеСантис единствената надежда на застарелите милиардери от Давос да спрат такова развитие на събитията е да изчезнат Тръмп с обичайните методи, които са познати. Интересно е дали ще съумеят да го направят.

Но дори и Тръмп да не достигне до изборите в САЩ, кризата, до която либерал-глобализмът доведе тази страна, а и света, е осезаема. Това е системна криза, която няма как да се преодолее с отстраняването на един или друг човек. Двете основни партии в САЩ са на кардинално противоположни становища по най-важните въпроси - навлизането безпрепятствено на милиони мигранти през американските граници, които на практика не се охраняват; заделянето на милиарди за т. нар. климатични промени; закриването на цели сектори от икономиката заради зелени сделки; масовата и безогледна цифровизация на всичко, водеща до масов контрол на населението…

Това е криза с дългосрочни последици, което мнозина трезви политици в Америка и света отдавна са забелязали. Та кога в нашия съзнателен живот сме били свидетели как отделен американски щат, управляван от консерватори републиканци, заявява, че няма да се подчинява на федералното правителство, превзето от либерал-глобалисти демократи? Кога отделен щат е призовавал други консервативни щати побратими да изпратят своите гвардии на помощ – пак срещу действията на либералните власти във Вашингтон? В американската история впрочем е имало такива събития – малко преди началото на гражданската война преди малко по-малко от два века.

Откъм България всички тези неща изглеждат далечно, сякаш не ни засягат. Но пак толкова отдалечено изглеждаше и китайското заболяване в Ухан. Докато не пристигна и тук.

Брюксел и зелената сделка няма да са единствените занимания на Тръмп, ако спечели. Но именно те, или пък евентуален конфликт в САЩ, ведно с изчезването на основния център за управление на българската политическа класа – американското посолство (което в началото дори може да изиграе тъкмо обратната на досегашната си роля, както съветското през 1989 г. помогна за събарянето на комунизма), биха могли да окажат огромно въздействие върху нашата страна, равносилно на събитията около 10-ти ноември. А в някои аспекти тъждествено дори на случилото се около 9 септември.