Ексклузивно! Шокиращата изповед на Маргарита – медицинската сестра, пребита от пациент на Психото в Бургас

Медицинска сестра от Бургас твърди, че е пребита от пациент на Центъра за психично здраве, който е счупил ръката ѝ. След като с дни следи новините за шокиращото убийство, извършено от пациента на Психодиспансера Георги Генджов, Маргарита Хаджирусева решава да потърси Флагман.бг, за да разкаже за ада, през който е преминала.

На 13 март миналата година по време на визитация заедно с две лекарки от Центъра за психично здраве медицинската сестра твърди, че е нападната от пациент. По думите ѝ, Ивайло страдал от епилепсия и шизофрения – това била най-дълбоката и качествена промяна на съзнанието.  

Ето нейния разказ без редакторска намеса:

„Животът ми можеше да замине, а те стояха и ме гледаха. Можеха да го бутнат, да му изкрещят. 13 март миналата година 8,30 часа сутринта тръгваме на визитация. Като стигнахме на 9 етаж – в 906 стая, заварихме Ивайло като умрял – разпънат на кръст напречно на леглото. Аз реших да направя това, което би направила медицинска сестра – обърнах главата му настрани и леко с химикала бутнах езика му.

Изглеждаше син, с изблещени очи, вдървен и разпънат на кръст – както изглежда един труп. Ивайло е получил епилептично-халюцинаторен синдром. Когато е с епилептичен припадък, той агресира. Аз бях халюцинацията, че искам да го убия.

Извадих езика му, той оживя, стана много активен, много агресивен, нападна ме. Обърнах се към двете лекарки, помолих ги за помощ и видях, че няма да получа такава. Хвърлих всичко и започнах да бягам към стълбите. Той бягаше след мен и махаше с юмруци и крещеше: „ти, ти, какво ми направи“. Аз виках: „Ивайло, моля те, спри“.

Имаше и още един път преди това, когато ме нападна, тогава с крясък успях да го събудя от халюцинацията.

Втория път обаче не стана, хукнах към стълбите, заклещих се на бравата и застанах зад вратата, за да спре да ме бие. Той ме блъсна, започна да ме рита. Счупи китката на лявата ми ръка на много места. Излязох в дълъг болничен, за да се възстановя.

В момента съдя ЦПЗ за неимуществени вреди – за причинените ми болки и страдания. Аз два месеца бях жив инвалид, племенницата ме обслужваше изцяло.

Никой не ми се обади да ме попита дали съм гладна, жадна, как си плащам сметките.

Причината да дойда във Флагман е, че за ей такива като Ивайло и Георги щом психиатърът е казал, че ще го изпише, никой друг не може да опровергае това. Тяхната дума е закон. Психиатрите се помислиха за богове, за тях човешкият живот и здраве е нищо.

8 години бях служител в ЦПЗ, виждала съм всичко, включително намерих и обесен. След случая с Георги дълго си мислех. Трагичното във всичко е, че сме безсилни да променим нещо – ние и институциите. Последната и тежката дума е на психиатъра, той е съдникът, той решава дали едно лице може да бъде пуснато навън и дали е опасно за околните, или не.

Един час след моя инцидент Ивайло беше изписан – какво повече да кажа от това. Не знам дали повикаха полиция, не ме разпитваха. Инцидентът е признат като трудова злополука, поради това са ми отворени вратите да водя дело.

По Наказателния кодекс има принудителни медицински мерки, които се искат от съда и тогава пациентът да се настани в лечебно заведение за определен период. Има затвор за психичноболни в Ловеч.

Може да се направят много неща, няма желание и властва пълно неглижиране на второстепенния медицински персонал. Ако това се случи на лекар, в какви хипотези ще попадне. Една от санитарките беше нападната също, това се потули, на лекар счупиха очила за 1000 лв., на друга колежка счупиха носа…“