Блицкригът срещу "Алтернатива за Германия" е напът да развенчае мита, че в Европа има място за демокрацията

AfD, чийто официален сайт към момента на писане на този материал е офлайн по неизвестни причини, сега настоява основно за две неща - да се прекрати безразборната миграция от Африка и Близкия Изток, която бе въведена в този ѝ деструктивен вид от бившия канцлер Анжела Меркел; и да се мисли повече за истинския немски гражданин - този, който работи цял живот все повече и повече, за да плаща безумните увеличения на данъците, въведени заради имплементацията на първия аргумент.

На практика партията е против това германецът да храни безработните и незаинтересовани от интеграция външни лица, които паразитират на гърба на обикновения работещ човек. Колко абсурдно звучи това...

Тези амбиции определено вече се харесват много именно от обикновения работещ човек. А той е най-голямата заплаха за статуквото, чиято основна цел към 2024 г. изглежда е да превърне Германия в някакво подобие на Близкия Изток. За същия обикновен германец е ясно, че паразитите, които са на ръба на закона, унищожават културата, увеличават престъпността и правят в общи линии животът много по-лош, отколкото е бил само допреди няколко години.

Неслучаен е фактът, че дори в България има немалко на брой германци в трудоспособна възраст, които са емигрирали тук с аргументът, че у нас се чувства по-скоро като у тях, но преди 20 години. Определено това не се дължи на добрата ни икономика и бизнес климат, нито на желанието ни да работим, нито на стабилното ни правосъдие - тези неща са несъществуващи в България. По-скоро причината германци да идват тук, е че държавата няма толкова голям контрол върху живота на обикновения човек, за разлика от там, където с всяка изминала година правителството влиза все повече в частния дом.

Сега обаче ситуацията е по-различна. Отчаяният опит на държавния апарат да забрани цяла партия граничи с диктатурата. Докато същите леви критикуват демократичността или липсата на такава в редица чужди държави без проблем, сега те правят точно това, което не харесват. Иронията на собствените им действия е потресаваща, защото AfD е партия с близо 22% предтавяне в парламента. Тоест се прави опит гласът на официално близо ¼ от избирателите в Германия да бъде заглушен. А неофициалните числа са по-високи в подкрепа на „крайно дясната” партия - термин, който левите много обичат да слагат като определение на критиците си. Поне не говорят нищо за руско влияние към AfD, нали? Нали?! Не, AfD е „про-руска” партия, която счита, че конфликтът в Украйна е вътрешен - между Киев и Москва и Европа не трябва да се намесва. Доста неразумно, предвид статуквото в Европа.

Анкети, извън мейнстрийм медиите в Германия, всички от които са... познахте, държавни, показват, че AfD има много по-голям електорат. И това съвсем не е случайно. Защото позицията на партията отговаря почти дословно на това, което всеки здравомислещ германец мисли. А това не се харесва на властта. Докато буквално допреди 10 години AfD бе условно насърчавана от левите да се проявява публично, за да действа като контролирана опозиция, това вече не е вярно. И растящата популярност на консервативната партия плаши статуквото, защото съвсем спокойно този ръс може да излезе извън контрол. За съжаление на левите, те нямат ясен аргумент, с който да се противопоставят правно на партията, затова прибягват до пасивни методи на унищожаване.

Затова е впрегнат целият държавен апарат, включително правителствените медии. Тече активна кампания на „очерняне” на AfD. Първо беше абсурдното внедряване на човек „под прикритие” на среща на партията, в която бяха представени основните цели - прекратяване на нелегалната миграция и депортиране на тези, които паразитират на гърба на германския народ. Това се интерпретира като „екстремно дясно”, граничещо с „нацизма”. Заваляха сравнения с NSDAP (Nationalsozialistische Deutche Arbeiterpartei, или казано на кратко - партията на Адолф Хитлер). Започнаха да се организират протести с меко казано спорни лозунги като „Убивайте членовете на AfD! Изгонете нацистите!” - въпросният бе отнет от протестиращи в Ахен и те ще бъдат съдени, но по съвсем друга линия, макар до това да се стигна, чак след като от партията се оплакаха на полицията и тя, за огромно съжаление на левите, бе задължена да действа.

Всъщност отваряме скоба за въпросния надпис на плаката. Той е дословно “AfDler töten” и изглежда нарочно е изписан без препинателен знак. Защото ако е изпише с точка, немският може да се интерпретира като „AfD-йците убиват.”, а ако е с възклицателна - “Убийте AfD-йците!”. Това обаче е търсен ефект, за да може да се интерпретира по двата начина - тактика, добре позната и ползвана именно от оня режим, започнал в Берлин през 1932 г. „Крадецът вика, „Дръжте крадеца!”, както се казва в известната българска поговорка.

Същите протестиращи, които са толкова „за” миграцията, че искат да обявят цяла партия за незаконна, колкото и невъзможна да е задачата им, нямаха проблем да опъват LGBTI плакати с цвета на дъгата на демонстрациите. Това би следвало да е достатъчно показателно кои и какви са недоволните от целите на AfD.

Тази партия не е изключение в Европа, просто държавата, в която оперира, е малко по-странна в исторически план. Вместо Германия да се оттърси от ужаса на нацисткия режим и да го забрави като черна история от миналото, там до ден-днешен тази идеология е обявена за престъпна и срамна. Тема табу, която пречи на нормалното развитие на обществото и помага на настоящата кауза на либералите. По този начин десните партии се озовават без място в парламента вече години наред и без да имат възможност да се насладят на обществена подкрепа. Годините индоктринация обаче сега явно изветряват и една немалка част от Германия, по примера на страни като Италия, съседна Нидерландия и дори Франция, където десните почти успяха да си завоюват президентско място, е решила да разнообрази репертоара. Германия е идеалната жертва.

Това няма да остане „ненаказано”. Със сигурност опитите за дискредитиране на единствената алтернативна партия в страната, обявявана в последните над 10 години за „Двигателят на Европа”, ще продължат. Дали ще са успешни обаче зависи изцяло от германците. Не, не тези германци - „докторите и инженерите” от Близкия Изток, които се превърнаха в причина за обособяването на цели квартали в големите градове, където дори полиция не припарва. Онези другите - истинските, които работят, за да изхранват останалите. Те в един момент може да решат да направят истинската промяна. Да се надяваме от тяхно име.