Коя е основната неистина за войната в Украйна, която пречи на мира

Основният аргумент за да се избегнат преговорите за мир, а финансовата и военна подкрепа на Запада към Украйна да не спира, е базиран на неистина. Тя, презентирана многократно от Джо Байдън, е че Владимир Путин е решил да нахлуе в съседната на Русия държава, и не само това - да я унищожи и да продължи напред към Европа.

Тази неистина беше разкривана многократно от военни експерти, които и преди, и след инвазията на 24 февруари, посочиха, че Русия е струпала на границата (преди) и влязла (след) с прекалено малък брой войници, недостатъчни за пълното завладяване на Украйна. Дни преди Специалната военна операция пък самият Владимир Зеленски обясняваше, че атака няма да има.

Грешката на повечето анализатори по това време бе да заключат, че щом няма достатъчно войници, няма да има и инвазия, дори и лимитирана военна интервенция. Малко по-късно тази грешка беше завъртяна очаквано от САЩ и съюзниците в тяхна полза, изтъквайки, че Русия първо щяла да завземе Киев, след това цяла Украйна, а най-накрая, за десерт, да атакува НАТО. Все още в интернет се повтарят подигравателните мантри от рода на „Киев за 3 дни”, използвани за изтъкване на това колко некомпетентна е руската армия.

Ако обаче вземем предвид най-простата военна логика, фактът, че Путин прати между 120 и 190 хиляди мъже в първоначалната офанзива и чак след като Киев отхвърли предложението за мир в Истанбул обяви мобилизация, изводът е прост - СВО е било с ограничени цели, а именно гарантирането на сигурността на населението в Донбас и Крим, колкото и на мнозина да не им се вярва. Още повече, че водата и електричеството, които захранваха Крим, бяха „отрязани” от Киев още през 2014 г., а това неизбежно значи, че в анексираната територия трябва да се осигури атернатива - чрез друга нелегална анексация на Херсон и Запорожието.

Друго индиректно потвърждение на това идва от самия генсек на НАТО Йенс Столтенберг, който директно наскоро заяви, че Путин е влязъл в Украйна, за да предотврати експанзията на Алианса.Това обяснява защо веднага след като бе постигнато частично споразумение в Истанбул още през 2022 г., войските му се оттеглиха от Киев, вместо да продължат настъплението.

Както именития политически анализатор Джон Мийърсхаймър подчерта: „няма никакви сведения в публичното пространство, че Путин е мислил, а какво остава да е искал, да слага край на Украйна като държава и да я прави част от „Велика Русия”, когато изпрати войските си там на 24 февруари”. Това никога не е било цел за руския президент и никога тази хипотеза не е приемана насериозно дори от украинското разузнаване. Давид Аракамя - дипломатът на Киев, който преговаряше в Беларус и Истанбул, наскоро разкри, че „ключовата част” от исканията на Москва са били Украйна да не влиза в НАТО, а всичко останало „...беше риторика с политически привкус”.

Трудно е да се вярва на самия Владимир Путин, но въпреки това самият той каза: „Конфликтът не е за територията ..., а за принципите, с които трябва да се подчертае новия международен ред”. Ако наистина в списъка му с цели беше завземането на територии, защо изчака чак до 2014 г. да анексира Крим? Щеше ли Думата да отнеме извънредните му правомощия да използва войници в Украйна през юни 2015 г.? Щеше ли самият той да се противопостави на рефендумите за независимост в Донецк и Луганск през 2014 г.?

Нещо повече - ако Кремъл искаше да стартира възобновяването на Съветския съюз, можеше да го направи още през 2008 г., когато руските войски бяха на 1 час път от Тбилиси - столицата на Грузия. Можеше просто да каже, че Абхазия и Южна Осетия са независими и да ги анексира. За сегашното поведение на руския държавен глава се изказа и зам.секретаря по защитата на САЩ Стивън Брайън, който заяви: „Русия няма намерение да се разширява извън конфликтната зона в Украйна”.

Всичко това - този фалшив наратив, изигра своята основна функция да обедини Запада в подкрепа на Украйна. Сега обаче продължаващото  въоръжаване на Киев поставя риск от гореща война директно между Русия и НАТО, с което се заплашва оцеляването наа Украйна. И в един момент трябва да се вземе кардинално решение. Или Западът ще продължи да финансира Киев, или ще го остави. Последно Джо Байдън получи разрешение да изпрати още един пакет от 61 000 000 000 долара за помощ през 2024 г. Но те са, както се изрази един от върховите военни под жълто-син флаг, крайно недостатъчни. Нужна е сума, пет пъти по-голяма от тази, тоест около 300 млрд. долара.

Така с вече очебийно провалилата се контраофанзива няма да е изненада ако съвсем скоро последва и руска такава - колко успешна или неуспешна, това е друг въпрос. Преди такова решение обаче Кремъл със сигурност ще предложи втори тур на преговорите за мир и ще постави условия.

И на този етап Западът ще е поставен пред пореден избор - да признае загубата на Украйна или да изпрати войски на НАТО. И двата сценария ще бъдат разединителни за Алианса, тъй като Унгария, Словакия и Турция всички дават индикации, че искат не ескалация, а мирно разрешение на конфликта.

Така и така единственото, което може да се прогнозира почти със сигурност при евентуална пряка намеса на НАТО, е че тя няма да доведе до загуба за Русия. Това е така, защото със стъпването на натовски ботуш в Украйна се потвърждава наратива на Путин - че Алианса иска да разруши Русия и подкрепата за него, която сега е разклатена, ще се засили отново. Реално при тази хипотеза разединено НАТО ще атакува по-обединена Русия, която този път ще получи пълната подкрепа на страните от BRICS, както и от редица важни държави, които досега просто гледат отстрани.

Реално този фалшив наратив за руските цели в Украйна доведе то този катастрофален резултат. Европейската сигурност е отслабена. На хоризонта е дори ядрена война. Украйна е унищожена, а глобалните позиции и авторитет на САЩ са подкопани.

Мирните преговори в Истанбул можеше да приключат конфликта още през март 2022 г. и да спасят животите на стотици хиляди украинци и руснаци. Както самият Йенс Столтенберг каза преди месеци не в прав текст „Не можехме да позволим да има такъв мир. Затова казахме на Зеленски да откаже”. Самият бивш премиер на Великобритания тогава бе на посещение в Киев със задачата да „помогне” на украинския президент да преосмисли приемането на мира.
А за да има мир, неистината за започването на конфликта трябва да се опровергае и изостави. Чак тогава ще се отвори възможността двете враждуващи страни да седнат на масата и да разговарят така, че най-накрая да се прекрати кръвопролитието.

Източник: libertarianinstitute.com, превод: Георги РУСЧЕВ