Фашистка манифестация преди 81 години в Бургас

Само година преди България да се плъзне към комунистическа диктатура, една от най-знаковите организации до 1944 г. – „Бранник“, провежда масов събор на своите дружини в Бургас. В средата на май 1943 г. стотици бранници на възраст от 10 до 30 г. от цялата страна пристигат в морския град, за да участват в проявата.

Ето как проявата е отразена в бр. 6 на списание „Морски сговоръ“ (юни, 1943 г.), което е издание на културно-просветната организация Български народен морски сговор:

„На 16 май т.г. в Бургас имаше големи тържества по случай освещението на 10 гребни лодки, построени от „Бранник“ и предназначени за спортуване от младежите на същата организация.

Освещението на лодките стана на плажа пред бургаските морски бани в присъствието на бургаския обл. директор г. Хр. Гуцов, на висши представители на местните административни и военни власти, на дамски и мъжки чети от „Бранник“, както и на отряди от всички местни спортни организации.

Всички лодки бяха кръстени от заместник-ръководителя на „Бранник“ г. Захари Стоилков, с обичайното разбиване на бутилка шампанско на носа на всяка лодка, като последните се наименоваха с имената на офицери и моряци отличили се и заслужили за България. Тържеството се привърши с церемониален марш на отрядите, които минаха пред старшия военен началник в примерен ред и бодър, отличен строй.“

Архивните кадри от седмичния кинопреглед предлагат чудесна възможност да се види и как е изглеждала в средата на 1943 г. част от главната улица „Александровска“ в Бургас, по която маршируват бранниците. Основната трибуна, на която е зам.-шефът на организацията Захари Стоилков, е монтирана пред сградата на Българската народна банка, днес там е местното седалище на НАП. В годините след това пак там ще бъде поставена и трибуната, от която представителите на комунистическата диктатура ще приветстват също толкова пламенни маршируващи, засвидетелстващи преданост към новия строй.

Вижда е и все още недовършената тогава нова сграда на общината, чието предназначение не се е променило до днес. Тя обаче ще бъде открита чак през 1945 г. – две години след бранническата манифестация и една след забраната на организацията. Бургазлии ще забеляжат и сградата, в чието подножие се е намирала легендарната сладкарница „Малина“

Създадена на 29 декември 1940 година, за да подпомага отдолу властта, поела курс към все по-тясно сближаване с нацистка Германия, „Бранник“ е правителствена организация. Инициатор за нейното сформиране е министър-председателят Богдан Филов. По тове време всички партии в България са забранени. Така страната се опитва да подражава на модерната фашистко-нацистка идеология, изключваща многопартийността и плурализма.

Появата на „Бранник“ също би нарушила законодателството, забраняващо политическите организации. За целта Филов инициира приемането на Закон за организирането на българската младеж, който до голяма степен е преписан от устава на „„Хитлерова младеж“ (Хитлерюгенд) - младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия. В него е предвидено създаването на масова организация, в която да членуват всички млади хора. Това легализира сформирането на „Бранник“.

В много от случаите тя е използвана, за да върши онова, което официалните власти се въздържат да правят. Например по времето, когато се решава съдбата на евреите от „старите български земи“. С това определение се назовават териториите, които обхващат България, преди Хитлер да връчи на странага Беломорието и части от Македония.

Когато българското Министерство на вътрешните работи започва да изпълнява спуснатата от нацистка Германия квота да бройка евреи, които трябва да се изпратят в лагерите на смъртта, членове на „Браник“ са разположени в еврейските квартали на различните градове в страната, за да вардят дали някой от жителите няма да се измъкне от там тайно. Те бият еврейски деца и нахлуват в къщите, за да всяват респект.

Докато делегация от високопоставени лица от Кюстендил пътува до София и заедно със заместник-председателя на българския парламент Димитър Пешев притиска вътрешния министър Петър Габровски да отмени на депортирането на евреите от старите земи (България все пак депортира евреите от Беломорието и Македония), бранници нападат домовете на двама от делегацията - Асен Суичмезов и Иван Момчилов от Кюстендил. Те хвърлят големи камъни, трошат прозорци и рисуват обидни надписи по стените. В знак на благодарност за спасяването им, дни след това няколко майстори от еврейската общност доброволно и безплатно поправят нанесените щети.

„Бранник“ е официално забранена още в деня на отечественофронтовския преврат. На практика голяма част от високопоставените ѝ представители бягат от България в дните преди това. Някои от по-дейните младежи, участвали в погроми, са бити и дори убити в масовия терор, последвал дните след 9 септември 1944 г. Основната маса на организацията, включваща ученици и студенти, чисто и просто е прехвърлена към новата комунистическа организация Съюз на народната младеж (прекръстен след смъртта на диктатора Георги Димитров в Димитровски комунистически младежки съюз - ДКМС), създадена през 1947 г. Докато „Бранник“, макар и масова, не е задължителна, в ДКМС трябва да членуват всички младежи. Мнозина от тях след това отново манифестират по същата улица в Бургас, но наместо с нацистки поздрав, приветстват комунистическите вождове с червени знамена и с портретите на Димитров и Сталин в ръка.