Забраниха за риболов целия Бургаски залив, отиваме към затихващи функции

Димитър Янчев-Брадата е председател на сдружението „Морски сговор“ на рибарите от местността „Ченгене скеле“ край Бургас. Потърсихме го за коментар по повод законопроекта за възобновяемите източници в морските пространства. Оказа се, че в Бургаско рибарите не се вълнуват от това, а имат много по-сериозни проблеми.

- Г-н Янчев, рибари от североизточна България протестират срещу законопроекта за вятърните генератори в морето. Какво е положението на юг, има ли недоволство?

- Дори не го обсъждаме.

- Доколкото разбирам, бургаският регион не е засегнат, защото няма интерес за поставяне на такива съоръжения.

- Точно така. Ветровите потоци са на север-североизток. Но нашите виждания, първо, не са експертни. И, второ, едва ли ще бъдат взети предвид. Преди двайсетина година имаше голямо брожение за петролопровода „Бургас – Александруполис“ - тогава решиха да ни питат, но никой нищо не предприе. Но още веднъж подчертавам: ние не сме експерти. Какво се има предвид против тези вятърни установки, ние не знаем. Северните сдружения не са търсили нашето сдружение, нито сме го консултирали.

- Кои са морските сдружения на рибарите на юг?

- Основното е „Морски сговор“, което представлява рибарите от „Ченгене скеле“. Има по малко в Сарафово и Крайморие, но основната група рибари от залива са тук. Но тази тема нито сме я разисквали, нито смятаме, че имаме експертизата. Не знаем какви са мотивите да сме „против“ или „за“. Плюс това, никой не се съобразява с нас. Те и без това обявиха целия Бургаски залив, да го кажем така, за забранен за риболов – било по линия на защитени акватории, било по линия на фарватери, на забранени зони около пристанища... Те пристанищата станаха много, навсякъде някакви забрани... Изключително тежки административни процедури... Така че май ще си останем с нематериалното културно наследство и евентуално някакъв риболовен туризъм. Тъжна перспектива, но какво да се прави. Това е.

- То може би трябва да се прави разлика между рибари и риболовни кораби, които са за промишлен риболов.

- Естествено, само че цяла Европа, а и светът, наблюдавам, че искат намаляване на промишления риболов за сметка на дребно-мащабния риболов – този, който ние би следвало да упражняваме. Но нещата не са добре. Определено не са добре. Само един пример ще ви дам: България и Румъния, взети заедно, общо, заедно с промишления риболов имат под 3% дял от улова на риба в Черно море. Под 3%! Нещо се случва, изменят се миграционни пътища, миграционна памет на рибата. Аз неведнъж съм го заявявал и в Министерството на земеделието, дори изцяло да забраним риболова по нашето крайбрежие, това няма да доведе до никакъв положителен екологичен ефект, за да въвеждаме зони, защитени акватории и т.н... Просто никой не си прави труда, ние от „Морски сговор“ настояваме от може би 15 години за един тригодишен мониторинг, за да разберем кое променя миграционните пътища – дали е скъсване на хранителната верига, дали в определени райони не се натрупва повече сероводород... Но това не трябва да го казваме ние рибарите, ние поставяме проблема. А там трябва да има експерти, които да проведат това изследване и да кажат – да, решението на този проблем е така и така. А ние - кихнеш и дай да предпишем антибиотик, без да има никаква нужда. Но, както се развиват нещата, просто вървим към съвсем затихващи функции. По-скоро остава - даже не е дребномащабен риболов, ами скъпо струващ любителски риболов.

- Звучите доста песимистично.

- Аз съм казвал това и пред министри, бил съм участник и в разни комитети за наблюдение, но е безнадеждна история.

- Дано тази година все пак е по-добра!

- Дано е по-добра, но като гледам намаляващите темпове... Аз благодарение на възрастта си помня старите времена, когато всичко си беше много по-свободно, имаше много повече риба и много повече запазени места за риболов. Сега въпреки ограниченията няма никакво подобрение, а само административна тежест.