Повелителят на театъра почина
На 81-годишна възраст почина известният режисьор Красимир Спасов. Тъжната вест съобщи в социалната мрежа дъщеря му - актрисата Касиел Ноа Ашер. Погребението ще бъде в ритуаланата зала на Централни гробища в сряда 17 януари от 12:30 часа, уточняват от семейството.
"Тази нощ моят баща Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ хоризонт... И да! Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената... А неговите ученици и актьори го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - невинното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят баща беше Режисьор с цялото си същество. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - много си умираше да разказва истории там - на Сцената под Прожекторите... Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела наречен Герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и безащитен... Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист така и пред Портиера на входа... Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектакълите му... особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от особената си, сложна природа... Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп... Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на “топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтенност. В моменти на нежност го наричах Красьюнки - Пилюнки... Особено в последните години ме гледаше с очи на синя малка птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без шанс. Отиде си като войник. Или Генерал. На сбогуване ми каза: Живота продължава... Той беше щастлив. Живя до край с обич, вяра и доверие в човеците. Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е състояние. И нека Шоуто да продължи", написа тя във фейсбук.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва "Режисура за драматичен театър" във ВИТИЗ (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Той се превръща в един от най-значимите театрални режисьори в България.
Неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени неговите виждания продължават да са непоклатими и именно за това той се превръща в изключително важна фигура за българския театър.
От 1985 година до днес името му е трайно свързано с театър "Българска армия", където поставя едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му "Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ продължават да събират многобройни зрители вече над 25 години.
Други негови представления са „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, „Албена“ от Йордан Йовков, „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, „Любов, любов, любов“ от Майк Бартлет. Последната си постановка той поставя именно е Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „Мизантроп“ от Молиер.
Няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори. Неговият талант се разпростира и в киното, където прави дава забележителни филма.
За единият от тях, „Забравете този случай“, получава наградата на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Другият му филм е „О, Господи къде си?“, като и двата са представени в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и международната. Неговите знания, възгледи и невъобразима любов към театъра достигат до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия.
Красимир Спасов се превръща в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски поколения, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е учител в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, знания и опит живеят между театралните стени.
През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България "Икар" за цялостно творчество, а през 2021 г. трупата на театър "Българска армия" му присъжда награда "Аскеер" за цялостен принос в театралното изкуство. Носител е и на многобройни международни награди.
Добави Коментар