Личност на годината 2023: Номинация за Петър Стоянович - историка, който направи Бургас столица на документалното кино

Историкът от БАН, преподавател, бивш министър на културата проф. дин Петър Стоянович е следващият номиниран в класацията на Флагман.бг „Личност на годината 2023“.

Неговата кандидатура бе изпратена до Флагман.бг от името на Пристанище-Бургас и „Пристанищна инфраструктура“ заради огромния принос за развитието на документалното изкуство и прославянето на града ни в световен мащаб, но и заради инициативата по поставянето на бюст-паметник на княз Фердинанд по случай 120-годишнината от откриването на модерното пристанище в Бургас, на която той е двигател.

По идея на Петър Стоянович вече за седма година Бургас ще бъде сцена за най-новото в световен мащаб документално кино през септември 2024. Заедно с брат му Димитър Стоянович – киносценарист, ТВ водещ, гл. редактор на списание „L’Europeo” и с кинорежисьора Лъчезар Аврамов са съоснователи на Международния фестивал DOCК, който е единственият по рода си за документално историческо кино в света. Той се провежда ежегодно в продължение на пет дни, а всички прожекции и лекции към тях са безплатни. И до днес високото ниво на проведения конкурс се обсъжда в най-престижните форуми за кино и Бургас вече се споменава като една от столиците на документалистиката. Всяка година фестивалът показва 10 филма от световна величина, които се състезават за голямата награда; 15 филма в съпътстващата програма; 6 филма в академичната програма за средношколци. На годишна база прожекциите се посещават от около 3 000 активни зрители на възраст от 16 до 70 години, включително множество чужденци – гости или постоянно пребиваващи жители на град Бургас.

За шестте години, в които се проведе DOCK, в Бургас идват десетки участници в жури, лектори или гости на фестивала. Сред тях са Андрей Слабаков, проф. Анрдей Пантев, проф. Веселин Янчев (председател на Общото събрание на СУ), проф. Милко Палангурски (зам.-ректор на ВТУ), доц. Георги Лозанов, Кристина Верославова, Башар Рахал, проф. Божидар Манов, Камен Воденичаров, Димитър Коцев-Шошо, Малин Кръстев, Иглика Трифонова, Христо Гърбов“, се казва в аргументацията на кандидатурата на Петър Стоянович от името на Пристанище Бургас.

Първо издание на DOCK се провежда през 2018 г., като традицията е събитията да съвпадат с дните около 22 септември – обявяването на Независимостта на Република България.  Откриването на фестивала всяка година е на  17 септември и прожекциите продължават на 18, 19, 20, 21 и 22 септември – като краят съвпада с празника на Независимостта на България.

Интересът към документалното историческо кино е огромен, както в световен мащаб. Това е и причината за настъпилия взрив от специализирани телевизионни канали, включително на водещите световни телевизии, които предлагат единствено историческа документалистика с доказан успех сред широката зрителска аудитория. В същото време е парадоксален факт, че фестивали на историческото документално кино практически липсват. Единственото изключение е провелият се за пръв път през есента на 2017 г. фестивал в Риека, който – по мнение на външни експерти – остава на този етап събитие с минимален международен отзвук от по-скоро локален характер.

Международен фестивал на документалния исторически филм (DOCK) – Бургас дава уникалната възможност за създаване на един от първите в света фестивали с подобна насоченост, възможност за привличане на нови публики – от страната и света, включително и с личното присъствие на световноизвестни имена в киното, възможност за нов фокус към кино средата в България от страна на световните медии. 

Фестивалът включва международна конкурсна програма и специална церемония по награждаване, съпътстваща програма с различен ежегоден наслов, програма „Академия“, която е специално посветена на учениците от бургаските гимназии. 

Десет филма се състезават за най-добър филм в състезателната програма, а международно висококвалифицирано жури връчва статуетка, както и парична награда. Предварителната селекция за тези 10 филма се прави от общо около 400-500 кандидатствали заглавия.

Когато репортер на Флагман.бг съобщи на Петър Стоянович, че получава номинация за „Личност на годината 2023“ заради това, което прави за града ни, той остана изключително изненадан и пожела да благодари на Пристанище Бургас за високата чест, която му оказват.

„Започнахме фестивала като на шега, а той се превърна в осъществена мечта. Идеята беше да направим фестивал с добро кино за хора и град, които харесваме. С брат ми, без да се замисляме си казахме – трябва да е Бургас. И слава Богу тук ни посрещнаха със същата обич и вяра в успешното начинание.

И в крайна сметка – вече седма година от началото, Международният фестивал на документалния исторически филм DOCK-Бургас по един категоричен начин прибави град Бургас към международната фестивална кино сцена. Професионалното провеждане на събитието, високото ниво на конкурсната програма, елитното международно жури, общественият интерес и дискусиите след прожекциите, предизвикаха множество положителни реакции в българските и чуждестранни медии, насочвайки вниманието на водещи чуждестранни компании – продуценти, режисьори, автори – към фестивала. “DOCK” – Бургас наистина успя да създаде уникална платформа за един от първите в света фестивали с подобна насоченост, успя да привлече нови публики – от страната и света“, каза Петър Стоянович.

Днес той с усмивка си спомни преди шест години колко е бил впечатлен от това, че изключително бързо кметът Димитър Николов и администрацията стават част от  сбъдването мечтата му.

„Днес съм поласкан, че аз и екипът на фестивала сме оценени така високо от бургазлии за онова, което сме свършили. Защото фестивалът за историческо документално кино е нерви и радост, смях и напрежение, ежеминутни срещи с хора – големи и малки, спорещи или ръкопляскащи, това си е една седмица друг живот, като онзи живот, за който си мечтал, когато тръгнеш по един път, който не знаеш точно къде ще те изведе“, споделя Петър Стоянович.

И добавя: „Нищо от този фестивал нямаше да се случи, ако не беше този град, този кмет и този общински екип. През последните десетина години Бургас стана пример за това как се управлява голям град, как се мисли не в рамките на мандата, а с мащаба на едно или дори две поколения напред. Всеки началник се фиксира върху най-престижните или доходоносни сфери на управлението, но съм готов да се подпиша с двете ръце, че най-впечатляващ е онзи, който мисли как да заложи параметрите на делника на внуците ни – ето това прави Димитър Николов. И още: когато един кмет поставя духовността наравно с финансите и инфраструктурата, той показва, че иска да осигури на своите съграждани възможност да влязат в утрешния ден леко и на два крака – в сферата на материалното и в сферата на духовното. Така кметът Николов успя да преодолее в Бургас онова, от което боледува България – куцият ход. Защото на един крак – само с парите, асфалта и социалните помощи – вероятно се печели мандат, но не се гарантира бъдеще на една европейска нация.“

Защо Бургас

Не знам дали всеки си дава сметка в каква перла се е превърнал Бургас през последните години! Казвам го без грам пудра и натягане, тук наистина е най-доброто място за живеене в България. През последните десетина години този град се превърна едва ли не във второто ми място за живеене. Аз не пътувам към Бургас, аз кацам на една обетована земя, която ми дава от всичко по малко, понякога и по много, но все хубаво. Или поне за мен винаги е така. Има море, култура, уют, ред, хора, с които да изпиеш по едно питие на залез.

Как DOCK дава заявка да привлече, да заинтригува и младата аудитория

Казват, че най-младите, учениците, били разсеяни, не толкова устремени като старите поколения, всичко им се давало сега на готово. Вероятно е и така, други хора растат вече. Но именно затова и нашият фестивал нарочно направи специална програма за тях, с дискусии, с прожекции, с възможност да видиш нещо различно, когато си млад. Да срещнеш други хора лично и на екрана, да отвориш нова врата към света – не е речено, че непременно ще минеш през нея, но поне ще знаеш, че я има.

В почит на княз Фердинанд

Благодарен съм на „Пристанищна инфраструктура“, че осмислиха и прегърнаха идеята ми за поставяне на паметен знак на територията на Порта, с който Бургас да отбележи 120-годишнината от откриването на своето модерно пристанище. В началото на 20 век, благодарение на усилията на българския княз Фердинанд, на поредица от правителства, политици, офицери, търговци, техническа и художествена интелигенция България може да се похвали, че постепенно се е превърнала в модерна държава. Само за едни никакви 20-25 години една ориенталска провинция става европейска държава и с гордост заема мястото си сред цивилизованите нации.

Начело на това феноменално движение на българите стои държавният глава, чийто бюст предстои да открием, за да отбележим прекрасния юбилей на обичания Бургас.

Без решаващата помощ на „Пристанищна инфраструктура“, за която благодаря изключително и искрено, воденият от мен Инициативен комитет надали щеше да постигне целта си. Но именно водени от девиза на държавата, съединихме добрите си намерения и показахме обща сила. Дай Боже тази практика да продължава и в бъдеще!

Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София.  Завършва Немската езикова гимназия в София. Следва „Германистика" в СУ „Св. Климент Охридски", завършва „Обща история" и „История на Източна и Югоизточна Европа" във Виенския университет. Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия" на Виенския университет. Защитава с отличие докторска степен - „доктор по философия" на Виенския университет.

Автор е и на монографиите: “Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд І Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899″, изд. „ЛИК”, С., 1999 г., научна теза, “Границите на европейската империя”, сп. “Разум” (2002), “Известният непознат: Иван Стоянович-Аджелето (1862-1947)”, изд. „Сиела”, 2012 г., както и на много статии и интервюта.

Петър Стоянович е парламентарен секретар на Министерството на външните работи в периода февруари 1998 - март 2000 г. Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия – 1999 – 2003 г. Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова от март 2000 до юли 2001 г.

Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001-2003), секретар на НИС на СДС (2002 - 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002-2003). Политически (2003 - 2007) и международен секретар (2005 - 2007) на ПП "Движение Гергьовден". Председател на ПП "Движение Гергьовден" (април 2007 - септември 2010 г.) Напуска ПП "Движение Гергьовден" през април 2011 г.

След септември 2010 г. е журналист на свободна практика, от 2012 г. - колумнист на в. “Преса”.

От 29 май 2013 г. - министър на културата в кабинета на Пламен Орешарски.